Представители на православната вяра в Украйна се събират на 15 декември (събота) на "обединителен събор", на който трябва да бъде учредена независима от руската религиозна опека Църква. В него няма да вземе участие Църквата, останала вярна на Москва.

Този църковен събор трябва да изпълни историческото решение на ползващата се с голям авторитет в православния свят Константинополска патриаршия, която разреши през октомври на Украйна да има своя собствена Църква след 322 години под духовната опека на могъщия си съсед.

Това решение, разбира се, предизвика гнева на Руската православна църква, която го нарече "схизма" и скъса връзките си с Константинопол. Украинската църква, която зависи от Москва, все още има значително влияние и разполага с най-големия брой енории в страната.

На проявата няма да присъства лоялната на Москва Църква, която заклейми планирания в събота "незаконен" събор, в който обаче някои сановници може въпреки всичко да участват. В събора ще вземат участие останалите две формации: Киевската патриаршия, самопровъзгласила се през 1992 г., и малката Украинска автокефална църква.

"В процес сме на изграждане на още един стълб на украинската независимост", който "ни отделя от нашето минало на колонизирана страна и утвърждава националната ни самоличност", заяви със задоволство миналата седмица президентът Петро Порошенко.

Украинските власти смятат този църковен събор, организиран навръх петата годишнина от избухването на безпрецедентната криза между Киев и Москва, за въпрос областта на "националната сигурност". Порошенко е наричал в миналото лоялната на Русия Църква "заплаха".

През март 2014 г. Русия анексира украинския Кримски полуостров, след като в Киев дойдоха на власт прозападни управници. Последва конфликт в източната проруска сепаратистка част на страната, който отне живота на над 10 000 души.

В края на ноември ситуацията се влоши още повече, когато Русия използва военна сила срещу три украински военни кораба край Крим, обвинявайки ги, че са навлезли незаконно в териториалните й води.

Ако съботният събор доведе в крайна сметка до създаването на украинска независима Църква, тя може да стане една от най-големите в православния свят по брой на вярващите.

Киевската патриаршия казва, че към нея принадлежи най-големият дял от вярващите в Украйна (36 процента според социологическо проучване). Остава несигурна съдбата на верните на Москва енории, над 12 000 на брой, които може да откажат да се присъединят към новата Църква.

Руската православна църква заяви, че се опасява от евентуални действия, силови или съдебни, които да й отнемат контрола върху принадлежащите към нея църкви и манастири в Украйна. Тя обвинява Киев, че оказва натиск върху нейния клир, за да принуди духовниците да се присъединят към новата формация. Полицията извърши обиски в няколко църкви, принадлежащи към Московската патриаршия.

Украинските власти успокояват, че всяка енория ще може свободно да избере дали да се присъедини към новата независима Църква, или не. Те казват, че на всяка цена искат да избегнат "религиозна война" в страната.

Добре осведомен по темата украински източник заяви, че се надява "повечето" вярващи, принадлежащи към Московската патриаршия, да се присъединят в крайна сметка към новата независима Църква.

На съботния събор ще бъде избран и ръководител на новата Църква.

Осемдесет и девет годишният киевски патриарх Филарет (на снимката) бе смятан за фаворит, след като през октомври Вселенската патриаршия в Константинопол отмени решението за отлъчването му от Църквата. Но според последните медийни съобщения той може да не се кандидатира.

Независима от Москва Църква е един от ключовите елементи от предизборната кампания на Порошенко, който се очаква да бъде на църковния събор в събота и който се надява да спечели нов мандат след президентските избори на 31 март догодина.

Превод БТА