Точно преди 10 години, на 20 октомври 2011 г., кървавите кадри с линчуването на либийския лидер Муамар Кадафи обикалят света с жестокост, достойна за червената точка 18+. Противниците на вече сваления режим на водача на Либийската джамахирия го заловиха недалеч от Сирт, родния му град, където намира убежище след бягството от Триполи. Оттам е и неговото племе, а на своите именно той разчита да оцелее.

Пленен и подложен на издевателства, влачен като куче и впоследствие разстрелян. Чуват се викове, че революционерите трябва да го оставят жив. Страстта за мъст обаче надделява.

Така завършва един 42-годишен диктат и едноличен режим в Либия, за да се потопи страната в гражданска война. Така завършва и 69-годишният живот на нейния ръководител, полковник Кадафи, наричан още "бясното куче", който коли и беси в страната без милост. Такава е отказана и на него.

В същия ден, когато полковник Кадафи е убит от тълпата, портретът му в кабинета на журналиста от "24 часа" тогава Георги Милков, пада от стената, стъклото и рамката се чупят на парчета.

Спомня си го днес самият Георги Милков пред Dir.bg, който години наред отразяваше делото срещу българските медицински сестри и покрай това неотлъчно следваше и изучаваше всеки ход, всяка реплика на Кадафи.

Георги Милков

Двамата са очи в очи и когато ръководителят на Джамахирията дава интервю на българина. Единственото, което интересува журналиста тогава, е съдбата на българските медицински сестри. В това импровизирано интервю Милков пита Кадафи, като лидер на революцията, дали ще ги помилва, ако получат втора смъртна присъда, която вече би била окончателна. Диктаторът отговаря, че няма власт да направи това, защото става въпрос за юридически казус, в който не може да се намеси. Българите бяха помилвани от Висшия съдебен съвет на Либия, а Кадафи иска да покаже, че няма пръст в това и да се дистанцира от съдебната власт, когато на всички е ясно, че решението е политическо.

"Имам лични спомени, защото Кадафи беше някаква интегрална част от живота ми, поради факта, че 7 години изкарах повечето време в Либия заради делото срещу медицинските сестри. Поради тази причина всяко негово действие, дума, жест ми беше важен. И съм ходил да го дебна по света, включително и в разни африкански страни, където той обичаше да се появява, защото това беше времето, в което беше създал Африканския съюз и беше един от основните му лидери. На една от тези срещи през 2006 г. в Хартум дори успях да се срещна с него и направих нещо като блицинтервю. То не беше организирано, беше по-скоро импровизирано.

Виждал съм го на живо и през 2007 г., когато бяхме с президента Първанов в палатката в Триполи, където беше решаващата среща, и там го заснех, направих му портрет преди срещата. Бях му докарал почти човешко лице. Бях го докарал да изглежда благ човек. Спомням си, че се оплакваше се, че го въртят ставите, времето беше влажно. И тогава му направих този портрет, който много ми хареса. Бях си го увеличил в голям формат и го бях сложил в рамка.

Защо ти разказвам тази история - защото точно на 20 октомври 2011 г., в деня, в който го убиха, този портрет падна от стената и се счупи. Аз още не бях разбрал, че е убит, когато това стана. Просто падна от стената и се счупи. Защото аз го бях поставил в стъкло, освен в рамка. И се тюхках, че ще трябва да правя нова рамка. И малко по-късно разбрах, че са го убили. Реших, че е някакъв такъв неведом знак, защото почти имахме кармична връзка с него по едно време - толкова съм го дебнал и висял по нощите да слушам какво ще каже, примерно, на форума в Абуджа през 2000 г. за делото. Не знам дали вярвам или не вярвам в тези неща, но така се случи точно преди 10 години и аз реших да оставя този портрет така", разказва днес Георги Милков. Пази го и до днес така, със счупеното стъкло.

Портретът, заснет от Георги Милков, със запазената счупена рамка

Милков потръпва дори днес от видяното в детайли около убийството на Кадафи. Тогава то бе излъчено от "Ал Джазира".

"Ужасяващо беше, варварско, дивашко и се случи почти по улиците на родния му град. Защото той тръгна да бяга към Сирт, да се спасява от Триполи, и там се надяваше, че ще намери подкрепа, поне от родното си място и племе. Това е една естествена, човешка реакция, но уви, така се случи, че точно там намери смъртта си. И начинът, по който намери смъртта си, беше наистина ужасяващ. Защото с това влечене по улиците, това содомизиране с прът, тези удари... и накрая го застреляха като куче. Беше ужасяващо и като че ли даде един знак какво ще се случи в Либия", спомня си журналистът за емоциите, предизвикани от сцените на насилие.

Дали обаче това не е възмездието на стореното от ръководителя на Либийската джамахирия през четирите десетилетия на върха на държавата?

"Няма какво да се лъжем - Кадафи беше човек, за когото човешките права бяха на по-заден план и със сигурност той е направил през годините на своето 42-годишно управление много грозни неща, включително и със собствения си народ. Това, че си правил такива ужасяващи неща с народа си и завършваш по такъв начин, вероятно е възмездие. Знакът, който беше даден с неговата смърт, беше много красноречив - че тези, които го наследяват, със сигурност не са по-добри от него", разсъждава днес Милков.

Журналистът е убеден, че не е редно хем да твърдиш, че този човек е диктатор и в същото време да постъпиш по такъв варварски начин. Мястото на диктаторите е в затвора, за да могат да видят това, което са причинили на народа си, който е неговият съдник, убеден е анализаторът. "Това се случва много рядко, защото мнозина преди Кадафи - лидери, диктатори, ужасяващи сатрапи, никога не дочакаха това правосъдие по този начин, по който си го представям аз или цивилизованият свят", разсъждава със задна дата Милков.

Донесе ли смъртта на Кадафи демокрация на Либия? И какво се случи 10 години след убийството на нейния вожд, който окървави народа си, но в същото време опази земята си чиста от терористи? Случи се едно разпарчатосване на тази страна", е краткото обобщение на журналиста.

"Това също трябва да го признаем - Кадафи успяваше, вероятно точно заради този здрав юмрук, с който управляваше, да държи обединена Либия. След неговата смърт последвалите събития доказаха, че Либия е страна, която много дълго време ще остане в напрежение и неуредици, тъй като в интересите, които се разиграха там, освен че показаха, че различните племена в Либия са много разединени, се включи и другият много сериозен фактор за разделението днес в Либия - външният. Веднага проличаха на терен всички чужди интереси, проличаха си страни, които през годините са имали своите домогвания, но режимът на Кадафи ги е парирал по някакъв начин, и след като това силно негово присъствие изчезна и неговото място се оваканти, се появиха всички тези възможни кандидати за негови наследници, които се оказаха недостатъчно подготвени, а и в невъзможност да обединят Либия, да я подчинят на една власт с идеята да се наложи дори блед модел на демокрация. Оказа се, че е невъзможно", коментира Георги Милков.

Битката за родния град на "бащата на революцията" - Сирт

В Либия никога не е имало многопартийна система и няма как да очакваме, че демокрацията там след убийството на омразния диктатор ще избуи изведнъж. Няма как и чрез война да бъде наложен новият демократичен ред.

"А това, което се случи в Либия, уви, беше гражданска война - кръвопролитна, съсипваща връзките в тази страна, защото изведнъж се превърна във война между самите либийски граждани. Град срещу град се биеше, племе срещу племе", анализира международникът. Припомня, че още когато падна от власт, Кадафи имаше своите поддръжници. И някои от тези поддръжници остават такива до днес.

Сред градовете, оказали съпротива на революционерите тогава, е Бени Уалид. Неговото население остава лоялно на Кадафи. Жителите на градовете, центрове на революцията срещу Кадафи - Мисрата и Бенгази, обаче се втурват към градовете на поддръжниците на Кадафи и ги обсаждат. Тази колизия се пренася между племенните връзки на либийския терен и взривява подтисканото разделение преди това между източната част на страната - Киренайка и западната част - Триполитания. Гражданската война бушува с пълна сила.

Гражданската война в Либия - въоръжените милиции се сражават с привърженици на Кадафи

"А когато към това се добави и опитът да се реши проблемът с оръжие и кръв, проблемите се задълбочиха. Нямаше никаква възможност да намерят решение. До ден днешен. 10 години по-късно ние наблюдавахме тази диференциация между Запада и Изтока там", коментира Милков. И добавя, че не се сбъднаха прогнозите на някои наблюдатели, че е възможно дори Либия да се разпадне на две държави. Либия остана цяла, макар и на картата, обобщава международникът.

На фона на вътрешните междуособици и гражданската война ликвидирането на диктатора отваря терен за терористите и както животът и природата не търпят празно пространство, вакуумът бързо се запълва от "Ислямска държава". Има и достатъчно оръжие, останало от държавата на Кадафи.

"Ислямска държава видя вакуум в определени територии и веднага се настани там. Включително и Сирт, родното място на Кадафи, беше превзето от "Ислямска държава". Да не говорим за южните територии на Либия, защото това е огромна страна, макар и с немного голямо население. Огромни територии на юг изведнъж останаха извън контрол. И съответно, станаха убежище за всевъзможни ислямски групировки, включително ИДИЛ. Преди това "Ал Кайда", която след френските интервенции в Мали и преследване на територията на Северна Нигерия, всички тези елементи изведнъж намериха убежище в неконтролирани територии на Либия, в южната й част. Това място изведнъж се превърна в "черна дупка", както беше Афганистан едно време. А и както вероятно ще стане и сега. Неслучайно започнаха да наричат тази част на Либия Сахелистан - точно по алюзията с Афганистан. Това са територии, неконтролирани от никого, които стават приют и убежище за най-радикалните и най-екстремистките организации, които се заселиха там. Така че, през всичките тези години това, което се случи в Либия, е ужасяващо, защото доведе либийския народ до това да живее в абсолютна несигурност и дори в определени случаи в нищета, тъй като една иначе изключително богата страна като Либия стигна дотам, че много хора от тази страна бяха в безизходица", е равносметката днес.

Смъртта на един диктатор вероятно има своя голям смисъл, когато води до съграждане, до преодоляване на вредите, нанесени от него, когато възстановява справедливостта и носи просперитет на народа му. Донесе ли смъртта на Кадафи добруване на Либия?

"По никакъв начин не донесе добруване. Да, имаше хора, които се радваха много на неговата смърт, които ликуваха по улиците. Вероятно много либийци, които тогава са си мислели, че "ето на, дойде краят на диктатора и започва началото на нашето добруване, със сигурност не само сега, с 10-годишна давност, а още само месеци или година по-късно са си дали сметка за реалността и некрасивото бъдеще, което ги очаква. Днес либийците продължават да бъдат разделени. Дори по отношение на чувствата си към Кадафи", анализира Георги Милков. И вижда носталгията у тях, подобна на носталгията у нас по времето на Тодор Живков. Либийската носталгия е не толкова по Кадафи, колкото по времето на неговото управление, когато е имало сигурност по улиците на градовете, включително в пустинята, и когато либийците, макар и да не са живели пребогато от приходите от газ и петрол, поне са имали гарантирана храна, работа, газ и електричество за всяко домакинство. Това е абсолютно разбираема носталгия, тълкува я журналистът.

Покрай отразяването на делото с българските медици Георги Милков през онези години поддържа връзка и с един от синовете на Кадафи - Сейф Ал Ислам, за когото се знае, че все още е в Либия. В страната предстоят избори през декември. Говори се, че наследникът на убития ръководител на джамахирията може да се яви на вота и да влезе в политиката. Неговата съдба претърпява интересна еволюция - от затворник той се превърна в охраняван от довчерашните си надзиратели, разказва Георги Милков. Кой е преживял катарзиса - той или те?

Синът на Мумар Кадафи - Сейф ал Ислам

"Той беше в един от либийските градове на Запад - Зинтан. Революционери от този град го заловиха в пустинята и отпреди 10 години той беше техен пленник. Но в един момент нещата с времето се промениха и те от негови надзиратели се превърнаха в негови бодигардове. Той беше освободен от тях и получихме сигнали, че смята да се кандидатира в изборите през декември. Разбира се, не знаем дали тези избори ще се случат, предвид обстановката в Либия, но от него идват сигнали, че би участвал в политическото бъдеще на Либия.

Милков си спомня, че преди много години, когато синът беше осъден на смърт задочно от съда в Триполи, бойците от Зинтан отказаха да го предадат. "И тогава написах, че тази присъда няма как да бъде изпълнена, защото тези хора, които го пазят, едва ли биха дали "кокошката, която снася златните яйца. А най-голямото златно яйце е бъдещето. Защото той би могъл да бъде обединител, може да се окаже ръководител на Либия. Според моите представи тогава, това можеше да се случи най-рано след 20 години", спомня си журналистът. И обяснява защо - толкова време трябва да мине, за да се появи носталгията, а лошите неща да избледнеят и да останат на заден план. Милков си мислел, че хората ще си кажат - "стига толкова война, стига толкова кръвопролития, животът ни стана много по-лош, обедняхме", и ще видят в този син на Кадафи спасителя. "Един човек, който би могъл да обедини Либия. Той наистина би имал шанс, но не съм сигурен дали времето е дошло", прогнозира Георги Милков.

А песимизмът му е подхранван от онези, които спечелиха от падането на режима, в това число и членовете на въоръжените милиции, но и от наличието на много чужди интереси на терена на Либия. "Тези чужди интереси много пречат на това Либия да се обедини като държава, защото те подклаждат различните групировки и продължава тази спирала на разногласия. А това не е в интерес на либийския народ. Ако оставят либийците сами на себе си да се оправят, аз съм сигурен, че в края на краищата, те ще намерят решение за бъдещето на страната си. Но, уви, никой няма да ги остави сами да решават, тъй като на терен са намесени много сериозни външни сили - както съседни, така и по-далечни геополитически много силни играчи. И тези играчи преследват своите интереси", категоричен е журналистът.

А дали синът ще тръгне по стъпките на бащата, дали ще обуе неговите обувки, или вместо реванш, ще потърси обединение страната си, ще разберем най-рано по Коледа.