В сърцето на забравата: Архитектурни бижута в разруха

08:22 | 1 декември 2020 | Автор : Стоян Гогов 143 116732 Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

В интернет можем да намерим множество снимки на София от близкото и далечно минало. Те показват как едно малко градче с кални улици, само за няколко десетилетия се превръща в красива европейска столица с театри, музеи, университет, паркове и заводи.

София преживява две световни войни, пет преврата и дори бомбардировка, но въпреки това се съживява като феникс от пепелта. В последните години също има прогрес, свързан с изграждането на софийското метро, обновяването на Лъвов мост и още куп други. Въпреки това малка разходка е достатъчна, за да открием малко по-различна гледка.

Красиви сгради тънат в забвение, а архитектурни паметници са оставени на произвола на съдбата. Историята на някои от забравените постройки, както и видът им, заслужават да бъдат показани. В редовете по-долу ще ви запознаем с 5 сгради, всяка от които е не само красива и голяма, но и свързана с много важни за държавата сектори - здраве, спорт, образование и култура.

Ще ви срещнем както с добре познатата Захарна фабрика, така и с позабравения Летен театър в Борисовата градина или социалистическата Профсъюзна школа, по същество университет. Ще посетим плувния комплекс "Червено знаме" и рушащата се от около 20 години, но пазеща духа на стара България баня в Овча купел.

За жалост няма да можем да се разходим из други перли на старата архитектура, като столичния ЖП-завод, който е съборен от около година, макар да е оцелял бомбардировките от 1944 година и да е давал работа на хиляди души в близкото минало.

Много сгради навярно сме пропуснали, но вие може да споделите за тях в коментарите и ние да направим втора и дори трета част на настоящия материал с вашите предложения.

Вижте как изглеждат изоставените архитектурни перли на София >> >> >>

Захарна фабрика

Захарна фабрика

снимка Павлин Даскалов

Естествено, започваме с една от най-известните софийски изоставени сгради. Днес Захарна фабрика е името на цял един квартал в столицата ни. Но преди повече от 100 години, в края на 19 век, там се изгражда едно от най-модерните предприятия в страната.

Може да звучи иронично, но заводът е създаден чрез финансиране от Брюксел, защото собственик е белгийската компания "Български захарни фабрики и рафинерии" с основен акционер групата "Ернест Солвей". В продължение на около 2 десетилетия това е едно от най-успешните предприятия у нас и едно от малкото с непрекъснат цикъл на работа.

Захарна фабрика

снимка Павлин Даскалов

Капацитетът на фабриката позволява да се преработват 100 вагона захарно цвекло на денонощие. През активния период от октомври до март броят на работниците е от 500 до 1200 души, а през останалото време - 150 души.

Включването на България в Първата световна война води до изтеглянето на белгийската компания. През 1918 г. в близост до фабриката се състои най-кръвопролитният сблъсък на Войнишкото въстание. Свидетел на битката става Христо Смирненски и тя се оказва преломен момент в идейното му и творческо развитие.

Фабриката продължава да работи до средата на 20-те години на миналия век, когато мощностите ѝ са преместени в Горна Оряховица.

След това Захарна фабрика продължава да се използва за нуждите на няколко държавни предприятия, като огромните ѝ помещения служат предимно за складове. От 1975 г. там се помещава целият архив на Българската национална телевизия - ленти с над 65 000 филмови заглавия и 100 000 новинарски материала.

Превратите, войните и бомбите не разрушават Захарна фабрика. Приватизацията от 90-те и бързата смяна на множество собственици оставя траен белег върху сградата. Тя се превръща в обект на набези и безстопанственост, които са отговорни за настоящия ѝ вид.

Захарна фабрика е един от 150-те паметници на културата с категория "национално значение" в София. В Европа голяма част от индустриалните сгради от края на 19 и началото на 20 век са трансформирани в галерии и музеи. Макар да се намира само на 2 километра от центъра на столицата, то с всеки изминал ден състоянието на Захарна фабрика става все по-неспасяемо и много скоро от архитектурния паметник може да не остане нищо.

Летният театър в София

Летният театър в София

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

В гъстите гори на Борисовата градина, недалеч от Семинарията и култовата трамвайна спирка се намира една от най-забравените сгради в столицата. Може би това е показателно, тъй като нейната функция е била културна. Става дума за Летния театър в София.

Построена по царско време, сградата се превръща в харесвано от столичани място. По време на социализма летният театър функционира и като открито кино. Там е проведен и един от първите рок фестивали у нас. Това става през 1985 година, а според очевидци мястото е кипяло от енергия и живот, а по време на фестивала околностите са били буквално обкръжени от полиция, включително и конна такава.

Летният театър в София

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Годините на прехода се оказват фатални за Летния театър. Първоначално той функционира като бар. Според запознати там започва и кариерата на Део като диджей. През 2003 година обаче общината сключва сделка с небезизвестния подземен бос Георги Илиев, който поема контрола над театъра. От убийството му през 2005 година теренът пустее.

Докато в миналото Летният театър е дом средище на културата, днес в него подслон намират скитници и то само когато не са обезпокоявани от кучетата.

Бившата профсъюзна школа

Бившата профсъюзна школа

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Сградата е построена през 50-те години на миналия век и функционира като Профсъюзна школа към разположената няколко преки по-далеч номенклатурна академия АОНСУ. По същество това е висше училище, в което са отивали отбрани кадри на БКП за специализация. Докато в основната сграда на комунистическият институт днес се помещава Нов български университет, то Профсъюзната школа пустее.

Още в края на 80-те години на миналия век започва преустройство на сградата в специализирана детска болница по ортопедия и травматология. В това има логика, тъй като Горна Баня и лечебната ѝ вода са съвсем наблизо.

Ремонтът обаче е недовършен и през 90-те години на миналия век сградата започва да пустее. Приватизирана е през 2011 година, след което е препродадена от ЧСИ. И докато информацията за купувачите на Профсъюзната школа може лесно да се намери в интернет, то данните за нейното минало са доста малко.

Бившата профсъюзна школа

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Макар архитектът да е неизвестен, то безспорно тя е доста впечатляваща. Централното стълбище завършва с огромен купол, самата сграда има кула, а от към гипсови колони в помещенията не е пестено.

Днес стаите са като музей на съвременното изкуство и крият любопитни графити. На единия от етажите някой е изрисувал седем стаи със седемте смъртни гряха. В други части има оставени поетични откровения.

В сградата са снимани и сцени към чуждестранни кино продукции. Не е трудно човек да си представи заснемането на хорър или трилър в сградата.

Банята в Овча купел

Банята в Овча Купел

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

На около 5-10 минути пеша от Бившата профсъюзна школа се намира друго архитектурно бижу, потънало в забрава. Това е Банята в Овча купел. Построена в началото на 30-те години на миналия век от известния архитект Георги Овчаров, сградата днес е паметник на културата.

Виж още Банята в Овча купел - руината, която се храни с жива вода (снимки)

От отварянето си през 30-те години на миналия век се ползва за санаториум, в който на процедури ходят хора с проблеми в опорно-двигателния апарат или нервната система. Минералната вода, чийто извори са под банята, е изключително полезна, заради своя минерален състав и температура.

По време на социализма банята продължава да се използва за балнеолечение, като според информация от интернет е временно затворена за основен ремонт в края на 80-те, който така и не се случва.

Банята в Овча Купел

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Артефакти от кабинетите показват, че поне до средата на 90-те години на миналия век сградата е била използвана. Все още вътре могат да се намерят книги и списания, включително на несъществуващия вече чехословашки език. Могат дори да се видят издавани официално през 80-те книги по "лечебна хипноза". Макар да е възможно много от артефактите днес да липсват, то сградата определено носи интересен дух след изоставянето си.

С обгорен от пожар вход, с огромни басейни в подземията, с тесни и рушащи се стълби, тъмни коридори, разнообразни кабинети и тераси със стъклен покрив, днес банята е едно от любимите места на фотографите са правене на фотосесии.

Плувен комплекс "Червено знаме"

Плувен комплекс "Червено знаме"

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

От 60-те години на миналия век спортният комплекс "Червено знаме" в близост до 4-ти километър е свързан със спортните клубове на ЦСКА. Десетилетие по-късно е взето решение там да се построи мащабен плувен комплекс. Той трябва да се превърне в гордостта на спортните успехи на България.

Построени са открит басейн с олимпийски размери, както и открит басейн за скове. Централната сграда на комплекса помещава вътрешен басейн с олимпийски размери и вътрешен басейн за скокове. До вътрешния и външен басейн има трибуна, всяка можеща да побере до 2000 човека. Комплексът е разполагал с още множество съоръжения за тренировки, както и с 15-етажен хотел.

Плувен комплекс "Червено знаме"

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

През 1985 година плувния комплекс "Червено знаме" е домакин на Европейското първенство по плувни спортове. На практика в края на 80-те години на миналия век това е най-модерният и голям плувен комплекс на Балканите.

Любопитен факт е, че по време на Европейското първенство в комплекса плува известният актьор Джейсън Стейтъм, който тогава се състезава като плувец за Великобритания. Близо 30 години по-късно той се завръща в комплекса, но не за да плува, а за да се снима във филма "Непобедимите 3".

В днешния си вид плувният комплекс става единствено за заснемането на филми, но само, ако действието им се развива сред руини или в свят преживял Третата световна война. Въпреки миналата си слава, днес басейна и хотела са изоставени на произвола. Състоянието им е толкова лошо, че ги избягват дори скитниците.В този случай обаче виновна е не приватизацията, а нехайството на държавата.

ИЗБРАНО