Знаете ли кой е автомеханикът Васил Георгиев? Вероятно не. Но със сигурност знаете кой е Васко Кръпката. Фронтменът на "Подуене блус бенд" е едно от знаковите лица на митингите и барикадите от началото на 90-те години на миналия век. Дни преди 30-та годишнина от свалянето на комунистическия режим, музикантът, който изпя "Комунизмът си отива", публикува свое автоинтервю за прехода.
"Наближава 10 ноември и си направих сам интервю, за да изпреваря журналистите, които ще ме залеят с въпроси", написа Васко.
Dir.bg публикува размислите му за началото, надеждите и реалността днес без редакторска намеса.
-Спете спокойно деца?
Да! Спокойно спят!
-Кой спи спокойно?
Моите деца!
-Как така?
Останаха честни и чисти! Който отстоява чест и достойнство, спи спокойно!
-А на комунистите децата?
Не спят спокойно!
-Защо?
Защото управляват! Политика, бизнес, медии, Църква, банки, петрол, вериги, транспорт, групировки, консорциуми.... повечето неща, от които зависи днешният ни живот, управлява лъжата, а тя не спи спокойно!
-Значи ли това провален преход?
Не! Защото те поеха управлението не с калашниците като предците им, а с избори. Затова ручахме жабетата, народът да има право на избор. Какъвто преход си избира човек-такъв!
-Народът ли избра мизерията на днешните времена?
Народът избра мизерниците, които го ограбват. И въпреки това не вярвам в подвеждащото определение "мизерията на днешните времена", защото знам, че има много по-голяма мизерия по света и мизерията преди 30 години у нас беше много по-огромна! Тогава нямаше свободни избори, свободно слово, свободен пазар, свободно придвижване, изобщо свободен живот.... НЯМАШЕ!!! На това викам аз мизерия!
-Много хора ще опонират!
Знам! А тя историята е един вечен спор....аз съм опозиция на инертното, ретроградно мислене, което също е в основата на днешните ни проблеми.
-И все пак с нищо хубаво ли не си спомняш комунизма?
Нищо хубаво благодарение на комунизма! Ако сме останали живи и сме живяли някак, то беше въпреки властта на комунистите, обявени за най-опасните терористи до средата на миналия век. Живяхме на затворено.....Живяхме тъжно, в очакване нещо да се случи, а всички, които са се опитвали нещо да променят, бяха избити или заточени по затворите, а техните близки роднини интернирани на село. Дошли на власт с червената армия зад гърба си, заграбили всичко де що има да се граби, "национализирали" фабрики, фирми, транспорт, иззели собствеността на хората, Църквата и направили всичко да зависи от една партия и от нейните господари в Москва....и така, за 45 години я докараха до фалит, тотален разпад... и следвайки "Перестройката" трябваше да се "преустроят" от комунисти на капиталисти и го направиха пред очите на собствения си народ и целия свят. Пиша им шестица по конспирация!
Българската "икономика" и селско стопанство в края на 80-те, по подобие на съветската вече съвсем изнемогнаха и не че ги е имало кой знае колко, но поне хората бяха научени от преди 9-ти септември да работят и нещо да сътворяват, та ходеха на работа за някакви мизерни заплати, ама то като няма какво да си купиш - се тая.... 45 години партизанщина, кражби от държавното и логиката "те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа че работя" доведоха до разрухата от 90-те... Да, комунизмът се саморазпадна, без ничия помощ. Сам - самичък се разпадна!Благодарение на собствените си разпадвачи! Докато в Европа, САЩ, Япония и други развити и свободни страни хората работеха, произвеждаха, пътуваха, вдигаха си стандарта на живот, а тук блеехме и чакахме какво ще нареди господарят на клетката. Но както и да е, това е минало и като говорим за едно време, трябва да сме наясно, че каквото и да е било, не може да се върне.
-Една от често повтаряните тези е, че се е живяло по-евтино при соца.
Да, разбира се! Ама както казва проф. Радулов, под турско робство е било още по-евтино....а при робовладелския строй пък не е имало парични единици...
-И все пак няма ли нещо обнадеждаващо по тази тема?
Има! Комунистите, започнали с обир на мандри, сега я докараха до там да обират банки-собствени... На нас, свободните хора не могат да ни вземат Свободата, защото сме в НАТО и ЕС, благодарение на малкото некомунисти в новата ни история, които насочиха управлението на страната ни в тази посока. А той, комунизмът не е само наш проблем. Той още не е отречен и по света. Разликата между едните и другите е, че се допуска различно мнение, затова повече харесвам другите.... ако ме разбирате правилно. Комунистите, като са дошли на власт, са си избили опозицията, а другите, като дойдоха, не падна и един косъм от главата на комунист и това, според мен, не е съвсем добре, но е по-достойно! Светът си върви и България, щом е със света ще си върви полека напред, въпреки тях!
-Какво ти отне демокрацията?
Много неща! Отне ми 1-вия член на Конституцията, дето пишеше че к"вото каже партията - майка кърмилница, е закон... Отне ми символите на комунизма на всяка крачка из Татковината... (останаха доста, но и тях ще ги отнеме полека). Отне ми любимото задължение да ходя на манифестации на 9-ти септември, 1-ви май, 24-ти май, 7-ми ноември и др. за да марширувам, да махам и да се усмихвам на партийните ръководители, наредени на мавзолея, а не като сега да ходя да викам "оставка" пред парламента. Отне ми задължението децата ми да са чавдарчета, пионерчета, комсомолци.... Отне ми прекрасното задължение синът ми да ходи 2 години в казармата, където да го научат как се стреля с калашник и как се краде бензин от камионите и нафта от танковете.
Отне ми празничното настроение по време на избори, когато имаше две възможности да гласуваш за партията или да пуснеш празен плик (партията винаги печелеше с 99.99). Отне ми възможността да карам и повече ремонтирам запорожеца си, докато си мечтаех да спастря 1500 лв., които да дам за вноска за лада, която да чакам 15 години, докато светът се заливаше от нови модели коли. Отне ми сладкото усещане да сменя тайно 30 лв. на Магурата, за които съм работил цяла седмица за 5 долара, за да си купя касетка от кореком и да си запиша някоя тава (плоча) на Led Zeppelin от някой приятел. Отне ми корекомите, на витрините на които ходехме тайно да плакнем очи и показните магазини, в които майка ми се редеше с часове за банани по Нова година.
Отне ми задължението на баща ми да ходи в милицията да взима "открит лист", всеки път, когато искахме да ходим до Петрич за праскови. Отне ми възможността песните ми да минават на 4 комисии от шепа мастити композитори, които решават какво да звучи по единственото държавно радио и единствената държавна телевизия. Отне ми петък-ден на съветска телевизия. Отне ми хубавите филми и концерти по телевизията два пъти на годината по Коледа и Великден, за да не ходим на църква.
Отне ми задължителните учебни предмети руски език, научен комунизъм и др. Отне ми възможността новините да са позитивни и изпълнени с постиженията на соц-лагера и лоши новини единствено за западащия и загниващ запад. Отне ми мавзолея, булевард Ленин, град Сталин /Варна/и др. Берлинската стена ми отне ... Отне ми масовото "отчуждаване" на имоти без право на отказ и построяването на тяхно място на сиви панелки....Отне ми Кремиковци и други постижения на соц-гениите. Отне ми сантименталността, живеейки от тъмната страна на Стената, да имам романтично отношение към западния свят...И не на последно място, отне ми много места за паркиране.
Как си представяше и как не си представяше днешна България преди 30 години?
Нищо кой знае какво не си представях. Исках свобода на словото, свободни избори, свободен пазар, да се отворим към света, да няма мита за западни автомобили и изобщо стоки, да няма задължителна казарма, да има банани и цветни снимки и т.н. Представях си, че има малко повече българи, които не чакат на държавата, не се слагат на управляващи, не се бутат по стълбицата нагоре... по-малко роби и повече свободомислещи хора си представях...
Не си представях, че 30 години след като у нас се случиха тези неща, хората масово ще са толкова отчаяни и обезверени. Не съм си представял, че злите сили така умело, чрез медиите, масово ще откажат хората от онази енергия, която имахме в началото на 90-те. След 30 години да кажеш, че си седесар е обект на подигравка, а тогава всички се пишеха такива... Явно тази енергия ги плаши до ден днешен, щом дори из Фейсбук /едничката свободна медия/ е пълно с червени бабички и мрънкане за соца, в центъра на София се продават сувенири със СССР, с бай Тошо.
Дори на мотосъбор, където би трябвало да се събират най-свободните хора и там видях такива символи...Не знам как се случи, но успяха да оплюят всичко хубаво, което ни се случи и на бялото до викат черно. Не съм си представял, че почти няма да останат свободни медии...остана ни само вестник "Стършел" и тук-таме по нещо из медиите...добре, че е интернет! А в личен план ми се случиха толкова хубави неща, че преди 30 г. не съм си нито представял, нито очаквал, че ще свирим на най-малките и най-големите места, където може и не може да се свири. Не съм си представял, че ще обиколя голяма част от Свободния свят - почти цяла Европа, Скандинавия, Америка, Австралия и Нова Зеландия... с музика...с песни, които сам съм си измислил, организирал, записал и т.н.
-Припознаваш ли днешните управляващи, 30 години по-късно с десните от началото на 90-те, които започнаха промените?
Отговарям чрез музиката- Не! Защото президентът Петър Стоянов посрещна Led Zeppelin на аерогара София, а днешният началник на държавата посрещна неква сръбска чалгарска кифла, дето ме е гнус да й напиша името в Министерския съвет.... Разликата е огромна!
- Какво не можеш и какво можеш да простиш на управляващите?
Прощавам разликите в мисленето, не може да искам от всички да мислят нещата като мен! Стига да има покаяние, има и прошка! Е, малко са управляващите от новата ни история, които казват "съжалявам, сгреших", но ги има все пак. Не мога обаче да простя на Софиянски, например, че раздаде на мутрите заведения, плажа в Борисовата градина, Летния театър и какво ли още не. По времето на Синята коалиция се свършиха най-важните стъпки, България да се завърне там, където и е мястото - в Европейското семейство. Не допуснаха руски самолети, а дадоха небе на НАТО, при условие, че няма да влезе тук нито един бежанец (помним как товареха албански бежанци на самолети и ги караха към Скандинавия), с което се разписаха в историята, като дадоха шанс на спирането на една 10 - годишна братоубийствена война, която велико-сръбските националисти водеха почти до нашата граница и прочие.
Същевременно всички отидоха на крака на бръснатоглавия шоуглист и чалгата стана институция. Точно тогава насилствено медии и пазар заляха Татковината с брутални чалги и порно навсякъде, във всичко. Това е непростимо! Но да не изпадаме в подробности. Сегашните... да, не мога да си изкривя душата и въпреки, че винаги гласувам за най-сините, а те не са в управлението отдавна, наистина у нас се случват много хубави неща.
Построиха се доста пътища и това ме радва, защото живея на пътя. И още ще се построят. България, София не са това, което бяха по онези времена. Навсякъде, магазини, включително денонощни, денонощни бензиностанции, изобщо кипи живот! Културни събития, колкото щеш...панаир на книгата, книжарници, театри изобщо има възход! Борисов си подаде оставката и народът пак си го избра. Протестите "Да запазим Пирин" успяха, значи има полза от гражданското непримирение. Но защо господин Борисов твърди, че е антикомунист, а един път не почете жертвите на комунизма? Един - едничък Андрей Ковачев, да е жив и здрав, го прави! Защо доганопеевският модел "Кой" не успя , ама никак? Защо предадохте на комунистите президентството, защо назначихте кюстендилската сестра гауева за омбудсман, та се пробва и кмет на София да става? Защо отстранихте председателя на парламента Димитър Главчев, след като с право изгони Нинова?
Защо допуснахте навсякъде да управляват живота ни хора с досиета от ДС? Защо медиите да са толкова зависими от комунистите, Национално радио бъка от такива и шеф е човек, който е сътрудничил на ДС, ами чистката на Кошлуков в БНТ? Едничката прозападна на високо ниво телевизия BIT, с позитивен профил и чудесни предавания против онази система и в хармония с развитието на България с основен водещ Ралица Василева, единствената българка, която водеше в CNN, беше превзета и смачкана!?
Питам Костов, Стоянов, Плевнелиев, Борисов, защо инакомислещите медии и журналисти бяха отстранени и защо, след като претендирате, че сте десни и против комунизма, допуснахте ченгетата да водят общественото мнение? Запушване на свободното слово, се е случвало, случва се и пак ще се случва, но аз вярвам, че нищо не е вечно и който има кураж и памет, ще живее и ще се бори и това си е въпрос на собствено предопределение!
-Кой според теб дърпа конците на злите сили в днешно време у нас?
Кремъл. Няма ли да си говорим за музика?
-Добре. Какво става с днешната музика на България?
Същото, което и по широкия свят. Бълват се много песни, музика, интернет прелива....повечето тъпи. Разни вглъбени в бързия успех продуцентчета, спонсорират някакви мимолетни, жадни за слава певци и певици, печелят бърза слава и пари. И на края почти нищо не остава като спомен. Остават малкото свестни неща. И преди и сега, само хубавите песни остават, останалото отива в забрава. Има бум на нови имена, някои от които уникално готини и талантливи, нищо че не са под лъскавите прожектори. Ако тръгна да изброявам няма да ми стигне Microsoft Word да пиша имена и групи , музиканти и певци, които ме кефят. Имаме уникален музикален живот в София с над 40 клуба за жива музика, театри, мюзикъли, в големите градове и в някои малки на България има къде да се отиде на културен живот. Има фестивали на какво ли не. Има бум на български писатели, над 350 български издателства работят и се подчиняват на принципите на пазарната икономика. Отварят се книжарници навсякъде. Не че е лесно, но то лесно няма.
-Ами чалгата къде я слагаш?
Слагам я на бунището на историята като едно от най-отвратителните неща, които ни се случиха през последните 30 години. Наложена с бухалките от злите сили. Ченгетата, уплашени от нашата енергия, която избухна по улиците и площадите на зажаднелите за свобода и промяна българи, си разпределиха зони на влияние още в началото на 90-те. Разбраха бързо, че трябва да овладеят общественото мнение. Раздадоха на мутрите преса, кабеларки, радиа, заведения. Като падна Берлинската стена, имаше бум на частни медии и всичките непослушни бяха умишлено и брутално отсранени, заедно с повечето инакомислещи журналисти, та до ден днешен!
На сергиите насилствено ни заляха няколко нови вестника - 24 часа /Валери Найденов - агент Сашо/, Труд / Тошо Тошев -агент Бор/, порно издания, и първата денонощна чалга радиостанция, не къде да е, а в София, Сигнал плюс - /Кеворк Кеворкян - агент Димитър/ и прочие. И разбира се напористи, арогантни селядурченца избуяха като гъби отвсякъде в медиите. В най-гледаното време на телевизията....
"Шоуто на Тодор Колев", едно от най-интересните нови предавания на БНТ, с прозападна музикална и тематична ориентация беше полека отстранен за сметка на някакво бръснатоглаво измушляче, което всяка вечер (със спонсори "Овъргаз") ни убеждаваше, че сръбско-гръцко-анадолския турбо-фолк е "балканската ни музика" (хайде да питаме някоя баба от Централен Балкан какво нарича "балканска музика").
Тогава старите имена от соца се отдръпнаха и спряха да пеят, с малки изключения и познайте кой спечели? Народът си иска своите забавления и някой да му припява , за да забрави за мъките поне за малко. Чалгата стана добър бизнес за някои, които успяха да изкарат мръсните пари, а народните и естрадните певци бяха за един дълг период изместени от новите медиини "музикални" лица на кагебарския преход. Няма да ги изброявам...чак ме е гнус като си спомня... Резултатът е налице.
Масовото опростачване създаде плебейската доминация на пост-соца и решава изборите в полза на Бай Мачо, който с простотии печели уважение. Но нейсе през това време ние, от другата страна продължихме по пътя. Слязохме в клубовете, в мазетата и бордеите на останалите малко почтени почитатели на стойностната музика. Читалищата, фестивалите, клубовете бяха нашият приют и си прекарахме все пак много добре в опозиция. Винаги съм вярвал че "шат на патката главата", "ръгай чушки в боба", "радка пиратка", "на теслата дръжката" и прочие гнусотии, не е възможно да останат в историята. Винаги съм вярвал, че за да правиш стойностни неща, трябва да ти е трудно и че нашите песни са по-устойчиви във времето. Вярвам, че от другата страна останаха доста качествени творци и нашият полет тепърва предстои.
-Не са ли ти малко розови очилата?
Напротив! Сини са! Тъмносини! Резултатът е 30 години по-късно, две мои песни се изучават в български учебници по музика "Сто години Рокендрол" и "Нека бъде светлина" , а пет мои песни влязоха миналата година в Библиотеката на Конгреса на САЩ, в алманаха "Любослов", издание на Съюза българските писатели в Америка и по света. Нашите песни ще останат, не техните!
-Успя ли замисълът - чалга за народа и промиване на мозъци?
Да, успя! Чалгата стана институция и забави музикалното ни и духовно развитие, но времето полека измества нечестните и перекендетата на новите ни бездуховни времена. Това, разбира се, се случва и не без безкористното мисионерство на нашего брата.... Сега има бум на народна музика, хора и ръченици. С все по-голям интерес и успех Рок, Блус, Джаз събития, фестивали се провеждат целогодишно. Театрите, Операта са пълни! Вярвам, че постепенно останалите няколко чалга тв канали ще преминат на нещо друго. Песните, които изпяха Милена, Георги Минчев, Щурците, Тангра, ФСБ, Лили Иванова, Емил Димитров, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Ваня Костова, Тоника, Мими Иванова, Васил Найденов и много, много други ще останат завинаги. Разбира се, много от тях продължават да пеят и да пълнят зали и да правят нови неща. И когато някой ден се изучава в учебниците периодът след 1989-та година, там ще пише, че някакви лоши хора са правили лоши неща, за сметка на малкото добри хора, устояли на тази епидемия и поддържали културата на България без да се предават!
-Какво ще кажеш за тезата "от 9 милиона при соца, по време на демокрацията избягаха много в чужбина и останахме 7" ?
Супер! Много се радвам! За това ходих по митинги! Правото на емиграция е свещено право за мен! Да можеш да избираш къде да се заселиш, да търсиш работа, жилище, образование, по-добри условия за живот. Светът е едно глобално село, пълно с италианци, гърци, китайци, индийци, поляци, защо не и с българи. Да издигнем Берлинската стена и никой да не мърда от тук ли? Ами като не могат управляващите да направят така, че да гоним западен стандарт, ама като се научим да работим като германците и тогава да искаме техния стандарт, да гласуваме за по-интелигентни управници. Все на Запад гледат, а гласуват на изток. И не на последно място над 2 милиона македонци, сърби, украинци, молдовци, банадски и други българи, руснаци и прочие чакат за българско гражданство. Факт! Може да се провери!
-Имало ли е качествен живот и производство някога в България?
-Разбира се! Преди 9-ти септември и след 10-ти ноември.
-Много хора, четейки, се подсмихват скептично и ти се смеят...
Нека.... Естествено, защото няма кой да им набие в главата, че България преди червеноармейския преврат на 9-ти септември и организирания след това масов терор е била една развита европейска сила. Българският лев е бил конвертируем и силен и у нас са се произвеждали много и качествени неща. Например, да се върнем на музиката, знаете ли, че през 30-40-те години у нас е имало над 20 фабрики за грамофонни плочи? Не знаете... ами питайте...четете.... А сега пък се произвеждат все повече и повече неща у нас... Огледайте се -строителни материали, мебели, дрехи, храни, опаковки, най-различни машини и съоражения се произвеждат у нас. Всяка трета кола по пътищата на България е баничарка, бус, камион, ама никой не говори за това. Голямата част от земята е обработена и изкарва по две реколти слънчоглед, царевица и т.н. Не че съм спец, ама пътувам, гледам, вълнувам се....Задачата е да се тормозят хората само с лоши новини и да се ошашкват съвсем.
-Малките фирми какво да правят?
Да не се предават. Знам, че е трудно и ги натискат отвсякъде. Да бачкат, да измислят, да обновяват производство...такива неща. Аз как не се предавам, денонощно мисля за моя си път в музиката. Поддържам група, търся участия, организирам събития...фестивали, отворихме клуб, боря се за всеки лев и така е най-сладко, като усетиш резултата.
- Ти си име...
Да, разбира се, ама как съм станал име? С песните, които съм измислил, музика, текст....митарстване с китарата насам-натам, с участия по всякакви концерти, пачанги. Денонощно дерзаене и бачкане!
-Не ти ли омръзна да те политизират и да те занимават с идиотщини?
Омръзва ми, ама нали съм дал дума преди 30 години.... последната фраза от песента "Комунизмът си отива" е "...но борбата продължава!". Това е позиция, бунт, несъгласие с несправедливостите от днешния ни живот, опозиция на инертното мислене. Всичко друго, но не и политика! Ако ми се занимаваше с политика, можех да съм там, горе...но си останах на улицата, в клубове, фестивали и всевъзможни веселби, с китара в ръка. Музиката е много по-силна от всяка политика! Изборите минават, изкуството е вечно!
- Кои са хубавите и лошите мигове на твоите 60 години на тази земя?
Първите 30 при соца, бяха безгрижни и безпризорни... растях бедно, в подуенската гарсониера на баща ми - железничаря и майка ми - кондукторката в трамвая. Само предполагах какво е отвъд завесата, която ни пазеше от информацията и от изкушенията на Свободата. Системата много ме потискаше и ме избиваше на щуротии... Възпитавах се на улицата, слушах трудно достъпна западна музика по приятели, която тоталитарната държава наричаше "упадъчна", а младежите, които я слушаха - "неблагонадеждни". Започнах с Рокендрол, после открих Блуса и Джаза. Свирих Рокендрол на барабани къде ли не....Истинското щастие в началото на 80-те изпитах, като се влюбих и заживях с Елена - момичето, жената, майката, с която до ден днешен делим покрив, постеля, хубави и лоши дни. Ако не я бях срещнал, кой знае къде щях да карам камион по някои федерални или щатски шосета. Когато се родиха Ена и Боби бях най-щастливият, безпризорен, упадъчен татко на Планетата. И така, като се разклати Стената, си направих собствена банда и това беше най-прекрасното нещо на света. Изживяхме си нашия Удсток, нашите хипарски мечти, бродейки по барикадите на нашия порив за смяна на системата. После дойдоха тъжните мутренско-чалгарски години, в които ми побеляха косите да мисля как да се отървем от тая пост-текезесарска помия и правех песни, албуми, свирех под път и над път и така до ден - днешен, ама нейсе лошото отминава и само хубавите спомени остават.
-Кои са концертите, които най-много са те разтърсили?
Толкова много концерти и всичките вълнуващи, зареждащи и всеотдайни.... но ... да, в началото като излизахме да бутаме стената пред стотици хиляди усмихнати и възторжени хора....това беше излитане. Концертът в зала 1 на НДК, на който на барабаните беше синът ни Боян, а в публиката бяха майка ми и покойният ми баща и той извади кавала си и свирихме заедно. Концертът 30 год. Hobo Blues Band, в Арена Будапеща пред 20 000 човека, на който бях гост на една от любимите ми банди. Акустичният концерт в кино Влайкова, който издадох на DVD. Първите ни турнета из Германия...пътуването ми из Америка, Австралия, Нова Зеландия...Фестивалите Цвете за Гошо, Миндя Рок Фест, Благоевград Blues&Jazz.... концертът ни 30 год. ПББ в зала Унивесиада и много, много други...
-Нещо хубаво за край?
Няма край....тая мисия е вечна... живеем в интересни времена. Мисля, че е време да дадем воля на сетивата си за хубавите неща, които ни се случват. Това, че имаме качествен интернет вкъщи, в джоба, в парка, в кафенетата, в автобуса, влака, метрото... дава възможност на информацията да достига до нас и ние до нея, дава ни възможност да прочетем историята ни, погледната от всички страни, не само от една. Това, че имаме лична карта, на която пише че сме част от най-стария, най-прочутия, най-историческия континент Европа ни издига в йерархията на човечеството и ни прави граждани на света. Това, че има повсеместна корупция, е резултат от всеобщото байганьовско мислене "всички са маскари" и трябва да спрем да мислим за "далаверата", да бъдем опозиция на корупцията и да продължаваме да се бунтуваме срещу приспивачите и лакеите на царството на злите сили.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}