"Обещах своите решения - време е да ги съобщя! Време е за рестарт!" С тези думи днес премиерът Бойко Борисов представи извънредното си видео обръщение, в което съобщи, че ще подаде оставка веднага когато парламентът приеме предложението на ПГ на ГЕРБ за свикване на Велико народно събрание.

След като обяви, че протестът не е родил своите естествени водачи, министър-председателят посочи исканията си за промени в Конституцията - намаляване броя на депутатите, съкращаване мандата на главния прокурор, закриване на ВСС и създаване на отделни съдебни съвети за съдиите и за прокурорите със самостоятелни инспекторати, равно разпределение на пропорционално и мажоритарно избраните депутати за Великото народно събрание - по 200.

За свикването му са необходими подписите на най-малко 2/3 от всички народни представители, т.е поне 160. Сметката по парламентарни групи показва, че за да постигнат успех, ГЕРБ трябва да получат подкрепа от "БСП за България" или ДПС, като при определено разпределяне на гласовете, ключовозначими могат да се окажат и независимите депутати.

Позицията на БСП за искането на опонентите им тепърва се изработва. Първо трябва да се събере широкото ръководство на партията. Кандидатът за втори председателски мандат Корнелия Нинова написа във Фейсбук: "Пътят е оставка на правителството, нови избори, парламент с ново доверие - едва тогава сериозен разговор за промяната на модела".

От ДПС днес не коментираха, председателят на партията Мустафа Карадайъ припомни последната новогодишна реч на почетния лидер Ахмед Доган, в която той говори за рестартиране на политическия модел, като за неизбежен ход.

Коалиционният партньор в управлението ВМРО предложи 6 промени в Конституцията - от образователен ценз, през гарантиране на семейството като съз между мъж и жена, както и президентът да има законодателна инициатива да иска вот на недоверие на правителството.

Предложения готвят и от НФСВ"Ако се приемат разумните предложения на партиите в НС и се направи един цялостен проект на изцяло ново Конституция с промени, които искат и хората на улицата и хората, които не са на улицата, и хората, които са в парламента, и тези извън, тогава мисля, че не 160, а 240 народни представители биха подкрепили такъв проект", смята зам.-председателят на НФСВ Борис Ячев.

Според "Воля" пък промяната ще се случи през техния законопроект за мажоритарни избори. "България днес няма нужда от Велико народно събрание, а от велики българи. Тези велики българи, които да започнат изграждането на една нова, могъща, просперираща държава", се посочва в позиция на лидера Веселин Марешки.

Предложенията на премиера за рестарт предизвикаха вълна от разнопосочни реакции и извън Народното събрание.

Представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев заяви очакванията си, че големият дебат ще бъде около това дали прокуратурата ще остане в съдебната власт.

Във Фейсбук Слави Трифонов, чиято партия "Има такъв народ" според социологически изследвания е трета политическа сила, първо обяви, че премиерът на практика оглавява протеста срещу себе си, а по-късно добави: "Днешният ход на Бойко Борисов е като да играеш шах с каратист - ти местиш фигурите, а той рита дъската. Всъщност и на децата е ясно, че Бойко Борисов се е вкопчил във властта като удавник за сламка и прави всичко възможно, за да организира той следващите избори".

Негативни коментари очаквано дойдоха и от изявяващата се по площадите опозиция. Христо Иванов нарече предложенията на Бойко Борисов "изключително закъсняла стъпка в правилна посока, макар и недостатъчно решителна" и допълни, че премиерът "използва тези предложения, за да печели време и за да си гарантира, че ще остане на власт до края на редовния мандат на това Народно събрание, а след това ще вкара страната в доста трудно предсказуема фуния на Велико Народно събрание".

"Изявлението на все още неподалия оставка Бойко Борисов е пореден опит за печелене на време и проява на страх. Проваленият и загубил доверие парламент с мнозинство, диктувано от олигархичната му власт, се готви сам да предложи проект на нова Конституция. Това ще даде възможност мафията да създаде свой Основен закон, изработен от неговото Народно събрание и да му бъде спечелено време до януари, за да остане на поста си", добавиха в официална позиция представителите на т.нар. "Отровно трио" - Николай Хаджигенов, Арман Бабикян и Велислав Минеков.

Попитана дали е "за" нова конституция, друго от лицата на протеста - Мая Манолова, отговори утвърдително, но уточни, че промяната не трябва да се извършва от представителите на сегашната власт: "Положението, до което е доведена държавата от едноличното мафиотско управление на Борисов не може да се промени от човека, който продаде държавата на мафията. Не е той, който може да пише основния закон, а нов легитимен парламент".

Не по-малко очаквана беше и напълно противоположната позиция на СДС. Коалиционният партньор на ГЕРБ разпространи своята позиция на официалния си сайт:

"Решението на министър-председателя Бойко Борисов да предложи свикване на ВНС и приемане на нова Конституция е държавническо и навременно. Както многократно сме подчертавали, само по този начин може да се осъществи реална промяна на модела и да се отговори на исканията на гражданите. Кой, ако не десните партии, членове на ЕНП, могат да затворят страниците на Лилово-Лукановата Конституция и да направят историческата стъпка към нов основен закон - модерен, европейски и адекватен на реалността. Десницата е призвана да извърви докрай пътя, който започнахме преди 30 години - за изграждане на достойна и демократична европейска държава. Този път минава през закона, а не през метежа. Той е единствено правилният. Надяваме се, че и другите парламентарно представени партии ще осъзнаят важността на това рeшение и ще подкрепят предложението за ВНС. Това е исторически момент, който СДС отдавна очаква, за да се поправят старите грешки на прехода, когато с компромис беше приета наложената от БСП (БКП) Конституция".

Президентът Румен Радев отхвърли категорично предложения от премиера Бойко Борисов рестарт на политическата система. В извънредно обръщение държавният глава се позова на член 159 от Конституцията, според който правото на инициатива за свикване на Велико Народно събрание принадлежи на не по-малко от половината народни представители и на президента.

"Повече от месец продължават протестите. Доверието в управляващото мнозинство е безвъзвратно загубено. Промените в кабинета не убедиха никого. Репресиите, провокациите и опитите да се неглижира гражданското недоволство само потвърждават необходимостта от исканите оставки. В изявлението си премиерът предлага свикване на Велико Народно събрание и серия конституционни промени. Самият акт показва пренебрежение към Конституцията. Член 159 е категоричен, че правото на инициатива за свикване на Велико Народно събрание принадлежи на не по-малко от половината народни представители и на президента, не на министър-председателя", заяви Румен Радев.

Анализите си представиха и водещите политолози. Според Димитър Ганев от "Тренд" политическият ход на Бойко Борисов е с цел да вземе инициативата за пръв път от началото на протестите. Според него друга цел на премиера е да покаже, че би застанал зад радикална промяна - на основния закон на държавата.

"Успява да комбинира искания, които са били наслагвани в годините и които до голяма степен сега се чуват на протестите. Борисов очевидно иска да изземе теми от полето на различни политически формации, като "Има такъв народ" на Слави Трифонов, като например за намаляване на броя на депутатите от 240 на 120 и на такива като Демократична България, когато става дума за реформата в главата в конституцията за съдебната власт. Най-радикалните искания на протестите са за смяна на системата, нова конституция и всъщност Борисов им предлага точно това", коментира Ганев.

Взимането на инициативата е основен пункт и в разсъжденията на друг политолог - Антоний Гълъбов. Според него премиерът е отнел водещата роля на държавния глава, който се е забавил с внасянето на промени в основния закон.

"Този анонс от днес отнема инициативата на президента, който се забави със своите предложения за промяна в основния закон, така че в известен смисъл Борисов и ГЕРБ в момента поемат лидерската позиция спрямо ситуацията. Всички партии са длъжни да изразят позиция към предложението на министър-председателя, той задава тон в момента с това изявление", коментира Антоний Гълъбов.

Политологът Огнян Минчев пък акцентира върху рисковете от конституционни промени. Той посочи две основни опасности:

Първо - изкушението "президентска република". Ефектите на политическа нестабилност, които поражда цикличната конфронтация между политическите сили в НС непрекъснато възобновява илюзията, че ако властта бъде поета от "здравата ръка" на един силен президент, нещата ще се "оправят". Концентрацията на власт в ръцете на една политическа фигура - макар и избрана с пряк вот от всички граждани - носи сериозна опасност за демократичната система на страни с уязвима демокрация и "анемична" правова държава като България. Разделението на властите между президента и НС (вместо вътре в самото НС) може да се окаже трудно или дори невъзможно при настоящата концентрация на задкулисна олигархична власт и "пленена" държава в България. Особено високи рискове ще донесе "пакетът" силна президентска власт - пряка мажоритарна избирателна система, за които бленуват поредица от нови и стари "спасители" на България сред политическата класа. (Избирателната система не се определя от Конституцията, но в "пакет" с определени конституционни промени може да има много важно значение за силата на властовите последствия от една конституционна промяна като "президентска република".) Изборът на "силен президент" би довел до централизация на властта, при която задкулисните господари от олигархията биха могли да диктуват директно на един човек, вместо да произвеждат по-сложни конфигурации от парламентарни - лобистки мнозинства.

Мажоритарната система - исторически първа възникнала в условията на представително управление и променена към пропорционална поради развитието на индустриалните общества - ще доведе до концентрация на избирателните ресурси в ръцете на поредица от местни феодали, свързани с олигархичната пирамида, които биха получили пряк достъп до национални политически решения.