Николай, Никола, Никол, Николета, Нина, Николина, Никул, Никулица, Кольо - харесвани и предпочитани имена, с които родителите и днес даряват своите деца. Всички те празнуват имен ден на Никулден, денят, който от стари времена почитаме в чест на свети Николай, архиепископ Мирликийски, наречен Чудотворец.

Ако разгънем житийната литература, ще прочетем, че св. Николай през целия си земен живот не преставал да помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата, разказва пред пред Dir.bg етнологът доц. д-р Петя Банкова за един от най-почитаните празници у нас - Никулден.

Доц. д-р Петя Банкова

Доц. д-р Петя Банкова е завършила история в СУ "Св. Кл. Охридски" и специализирала етнография. Близо 30 години тя работи в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките. Основни теми в нейните изследвания са народна култура и празничен календар, детството и социализацията на индивида, личните имена на българските граждани, ролята на медиите като фактор в транслацията на културни модели на поведение. Автор е на монографиите "Образи и срещи в традицията", "По името го познаха. Етноконфесионални аспекти на личното име в България" и "Магията на името", както и на много научни публикации в национални и международни издания.

Добрият белобрад старец, облечен в червени одежди

Свети Николай е представян като боголюбив и добродетелен човек, който след смъртта на родителите си, раздал своето богатство на бедните и нещастни хора. В иконографията той е е изобразяван като беловлас старец с брада, облечен в червени одежди, който държи затворено Евангелие в ръцете си и благославя.

Но народната вяра винаги добавя черти както към характера на почитания светец, така и към ритуалите, с които изпълва неговия празник. В народните песни се пее, че когато Господ решил да подели света между светиите,

"Дел се падна на свети Никола: падна му се по море да оди да си оди по море, по Дунав, да си оди гемии да крепи".

А според приказки и поверия свети Никола има особен характер - когато е сърдит, той може да причини силни ветрове и бури в морето, да потопи всички плавателни съдове и да удави моряците.

За да не се случи това на Никулден, където и да се намират, всички кораби и лодки спират движение. Моряците и рибарите, които са на сушата, заедно със своите семейства посещават тържествена църковна литургия в чест на светеца. Затова и светецът е тачен като покровител на рибарите и моряците, като владетел на моретата, океаните, реките и езерата, прочул се с чудесата, извършени за спасението на моряци и техните кораби от морските бури.

По-малко известен е фактът, че в миналото и овчарите празнуват на Никулден. На този ден те хранят животните си със сварени жито и царевица, а през деня организират своеобразно състезание, като се надхвърлят с гегите си. Който спечели, ще бъде възнаграден със здраво и плодовита стадо през идната година.

От известно време за свой светец той е почитан и от професионалната гилдия на банкери, търговци, ловджии. На особена почит е светецът сред момите, на които им предстои женитба - в негова чест те украсяват иконата му с цветя, а на мегдана се хващат на т.нар. "сглядно хоро", което е наблюдавано от ергените.

В миналото на този ден в селата се организирали чествания, наричани служба, оброци, наместник. С тях светецът се почитал като семеен и родов пазител, като покровител на дома и имота. Още от сутринта на празника младите канели своите роднини на службата, която се провежда вечерта и на която присъстват само мъже. Като влязат в дома, те поздравяват:

"Свети Никола да ни е на помощ", а най-възрастният от тях, разчупвайки хляба над главата си, благославя:"Колкото зърна в колака, толкоз купни на нивата! Нека къщата да е пълна с челяд, а кесията с пари!" След гощавката, мъжете отиват в друга къща и така до сутринта обикалят всички роднини.

Според етнолога проф. Рачко Попов, големите християнски празници са свързани в триада. Като че ли да изпълнят със съдържание поговорката "три дена яли и пили и се веселили." Но в случая важи друга народна поговорка  -

"Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава".

Защото в народната култура три поредни декемврийски дни - 4, 5, 6, са посветени съответно на светите Варвара, Сава и Никола.

А проф. Иваничка Георгиева пише, че според народните представи светецът има крила, което личи не в описанията на външния му вид, а от действията. Той заспива и в това време се бие с демон (хала, юда, дявол, вятър), който иска да потопи корабите. Той е и конник. В народното религиозно съзнание св. Никола е господар на морето, но неговите черти го сближават с по-стар митологичен персонаж. Към кръга на митологичните персонажи змее-борци вероятно можем да причислим и Перун, а не е изключено и Тракийския Херос.

Рибното ястие на Никулден е своеобразен курбан, който хората посвещават на светеца с надеждата, че той ги закриля от бедствия

На този ден трябва да се жертва шаран

Може би най-известната практика е на този ден да се готви рибно ястие - един своеобразен курбан, който хората посвещават на светеца с надеждата, че той ги закриля от бедствия. Тази кулинарна практика е свързана с народното поверие че, когато светецът бил в морето, силна вълна пробила дървения под на лодката му. За да спаси своите спътници, той бръкнал във водата и извадил един шаран, и с него запушил отвора. Затова според обичая на този ден трябва да се жертва шаран. Оттам и името на празника - Рибена черква, Рибни Свети Никола.

Обикновено рибата се пълни с ориз, орехи, лук и стафиди, увива се в тесто и се изпича. Това ястие носи името Рибник. Добре е, след като се изяде рибата, да се запази костта от главата ѝ, която има формата на кръст, тъй като тя е смятана за особено лековита. Част от нея се пришива в шапчицата на новородено дете, за да го пази от уроки и зли сили. С нея баячките и знахарките лекуват безсънието и безпричинния плач при малките деца.

За празника се приготвят и обредни хлябове - Никулденски кравай, украсявани с тестени фигурки, наподобяващи светеца, морските вълни или кораб. Тържествената трапеза се прекадява от най-възрастния член на семейството. В Странджанския край домакинята поставя парче хляб и варено жито в ъглите на стаите с думите:

"Ела, свети Наместник, да си похапнеш и мишките да разгониш!"

Много от проявленията на култа към свети Никола в днешно време са позабравени, други са изместени от нови съвременни интерпретации. Но това е без значение ако съхраним ценността на празника, вярата, че Доброто винаги побеждава над Злото, че в живота ни има и добри и трудни моменти, но ако творим добрини, ако се грижим за другите, ако сме великодушни и щедри, има един светец, който ще ни се притече на помощ и ще ни спаси от бурите и несгодите.