Жената-кауза Ади Банакиева "рекетира" приятели в помощ на хора с увреждания

12:33 | 6 март 2019 | Автор : Надежда Христова 7 14459 Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

Аделина Банакиева е една от лекторите в конференцията "She"s the ONE", в която екипът на #URBN ще събере на една сцена десет силни жени. Общото между тях е, че изразът "Няма невъзможни неща" ги описва най-добре. Съвременни момичета, които сами изграждат своите приказни кралства и не спират да работят за своето "заживели щастливо до края на дните си". Разноцветна мартенска селекция от 10 интересни, стойностни, вдъхновяващи и успешни жени.

She's The One

На сцената на "She"s the ONE" ще изгреят дами, които заслужават да бъдат поставени под прожекторите много по-често. Жени, които спасят животи. Буквално. Такива, които развиват успешно огромни компании. А трети просто правят живота ни по-красив, щастлив и стойностен. Конференцията ще се проведе на 28 март, в Клуб 1 на НДК, вход свободен. Може да запазите своите места тук.

Пъстра, колоритна, огнена... това са прилагателните, с които първосигнално човек те описва. Но коя всъщност е Аделина Банакиева?

Аз съм ужасно и перманентно преуморена всъщност, както и повечето жени с работа, семейство и каузи. Може би звучи тъпо, но всъщност да си работеща жена със здраво семейство и човек, който има социална и гражданска позиция, е зверски труд и ако не си самоакумулиращ се тип нищо няма да се получи. Най-важното е да намериш нещичко, което да те зарежда. При мен зареждането идва от негативи, което е лошо, но е факт. Като ми кажат, че нещо не става и няма да се случи и откачам. Не може НЕЩО да не става! Просто ако не става по един начин, трябва друг подход, за да стане! Щом нещо е тук - на Земята и зависи от хора, за да стане, значи просто трябва да се свърши тази работа и да се намерят подходящите хора за случването и толкова.

Имаш градински център, занимаваш се с озеленяване, но и си отгледала петима сина. Как намираш време за всичко?

Е, това не е лесен начин на живот, но аз не мога да водя друг явно. Семейството ми е голямо и наличието на много деца се случи на принципа: "Моето и твоето бият нашето", само че няма биещи се. Със съпруга ми сме заедно от 20 години и сме кумове на първия ми съпруг. Всъщност начинът да се справи човек с много деца е да не е сам и да има добро разпределение на задачите. Когато децата са над бройката, която можеш да държиш за ръка, вече е сложно. Все едно колко над две са децата. При нас децата са вече възрастни, само един тийнейджър на 14 години все още е вкъщи. Но не се заблуждавайте! Не става по-лесно, като напуснат дома, просто проблемите са по-сложни. Работата ми като флорист и озеленител и градинският ми център са всъщност най-лесното и приятно нещо, което върша, защото си харесвам работата и съм добра в нея. Градинският ми център от доста време е и магазин в полза на майки на деца (хора) с увреждания. Те и тийнейджъри, лишени от родителска грижа, които вече са извън "сладички пухкавки деца" и са " неосиновяеми" са "моите хора".

Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

Наричат те жената-кауза. Какви са каузите ти и какво те провокира?

Виж още She`s the ONE: За някои жени няма невъзможни неща

Не харесвам думата "кауза", предпочитам "общо дело" и съм част от Гражданска инициатива "Системата убива ВСИЧКИ" с други едни луди и непримирими хора, с които се опитваме да преборим системата и да обърнем мисленето на обществото и управляващите ни към социално уязвимите хора. Моята лична борба е тези хора да оцелеят, докато успеем да случим промените - да живееш с пенсия от 130 лв. и още 60 лева за придружител е тотално невъзможно и всъщност аз съм професионален рекетьор на приятелите си. Освен това разпродадох собствените си чанти, бижута и каквото ставаше за продажба и съм "подпукала" и тези на околните...Много магазини и автори ни даряват предмети, които продавам в магазина или през социалните мрежи, а с парите плащаме ток, дърва, памперси, храна и какво ли не още на тези хора.

В днешно време хората рядко намират време за каузи, които не ги засягат лично. Ти обаче бе сред майките на деца с увреждания, въпреки че не си родител на такова дете? Защо?

Аз нямам дете с увреждане, но всъщност кой има гаранция, че утре детето му няма да падне от колелото си или на ски? Кой има гаранция, че семейството му е застраховано от заболявания? Тази война, подчертавам война, която водим с институциите и не само е за всички ни. Обществото не припознава хората с увреждания, просто защото няма достъпна среда, за да ги види и опознае. Защото те живеят толкова унизително бедно, че се срамуват. Държавата ни е далеч от европейските стандарти по влагане на пари в социални услуги и тези хора са затворници. А тъй като са затворници, те не са и електорат, за да бъдат интересни на някого.

Така нареченото "приобщаващо образование" се случва само на хартия и реално дори и моят тийнейджър, който сега е в седми клас и е с диагностицирана дислексия, ме посъветваха любезно в "елитното училище", в което е от детската градина, "за да му е по- лесно" да кандидатства в по-обикновено" училище! А той е добър ученик, старае се, но не му предлагат помощ. Просто по- лесно е да го разкараме от главите си.

Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

Къде се крие тайната на успеха - било то в личен план или в работата?

Виж още Ива Русинова: Аз искам да ми е трудно, искам да съм нещо различно

Чувствам се успешна, когато завоювам някоя макар и малка победа. Например преди два дни бях безкрайно щастлива, защото пуснахме тока, преди големите студове, на три къщи, чието електрозахранване беше спряно. Когато преборя някой частен съдебен изпълнител, сложил запор и изкарал на публична продан инвалидна количка и съм победител. Ей такива са ми победите всъщност...мизернички, но са си победи. Когато някой нов човек се присъедини към нас, когато дари нещо, когато си купи мартеничка от нас, когато предложи да закара прах за пране на някоя майка и аз се радвам.

В дом с пет деца колко важни са парите?

Парите са ужасно важни за всеки, колкото и красиво да звучи, че можем без тях. Това е наивно, а аз не мога да си позволя да съм наивна. Аз си мечтая не да събираме пари, за да плащаме за пътуване на деца в чужбина за рехабилитация и диагностика с локомат, а да има тук такъв. Е да, ама той струва 300 000 евро. Трябва ни локомат! Румъния има десетина, Турция да не говорим... това е страхотна машина, която помага, но тя струва пари. Трябват пари, за да санираме жилищата, в които живеят хора с увреждания. Трябват пари, за да купим хубави климатици, за да се топлят, а не да плащаме хиляди за ток, защото уредите им са стари. Дори и аз, за да съм жива, трябват пари.

Малцина знаят, че се бориш с най-тежкото заболяване. Откъде намираш сили?

Аз се лекувам с таргетна терапия и тя не се поема от НЗОК. Всъщност аз и сега се лекувам и то за сметка на труда на мъжа ми и на един от синовете ни. Просто такава е системата и за това трябва да се преборим, за да я променим. Ако не си страшен инат и не гледаш на заболяването си малко на шега всъщност, ти се превръщаш в роб на болестта си и накрая тя те убива, за да си намери друг роб. За сега между мен и моя рак, аз съм шефът!

Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

Виж още Алма пред Life.dir.bg: Успялата жена е независима и знае какво иска

Казваш за себе си, че си малоумно позитивна...Има ли нещо, което те плаши?

За да се занимаваш с добротворство (благотворителност не я харесвам като думичка) трябва да си позитивен. Трябва, за да имаш надежда и да намираш красивото и в скотската мизерия и за да дадеш сили на хора, които вече са загубили всякаква надежда. Аз се занимавам с безнадеждни случаи. Повечето хора се включват в акции, в които има надежда. Моите хора нямат. Те просто нито ще проходят, нито ще проговорят, но са живи и аз искам, докато са тук, да живеят достойно. Засега успявам само с това да са живи. Мечтата ми е да имат ентерална храна без да е нужно да им я купувам, да имат хубави и подходящи за всеки отделен случай колички, да се рехабилитират така, както това се случва в съседни държави, да могат близките им да ЖИВЕЯТ, а не просто да ги обслужват. В момента обаче това са само мечти.

"Благо"-дарна работа ли е благотворителността?

Благотворителността или добротворството не се прави, за да ти благодарят! Ако ти благодарят, значи е еднократна акция - моите не са такива. Повечето хора се разочароват, ако не виждат надежда. На мен също не ми е добре, но някой трябва и това да прави. Аз съм зла, стисната и се грижа за моите хора като баща-фелдфебел. Нито лев за екстри не остава - ток, памперси, лекарства, правя им зимнина, за да знам, че не гладуват. Много често не успявам да платя за телевизия или интернет, не успявам и с памперсите всеки път. Абе все нещо икономисвам и е отвратително. Мечтая си да им осигурявам с дейността си екстри! Да им купя плоски телевизори, да ги заведа на море и всъщност това са ми мечтите.

Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

Виж още Дизайнерката Поля Миланова: Хитът при абитуриентките са рокли като захарен памук и тип "русалка"

Расте ли броят на хората, които се включват и ти помагат?

За жалост, тъй като непрестанно хората са залети с молби за помощ и обществото става все по- индиферентно и уморено да помага. За това е важно да говорим по темата, колкото повече говорим, толкова повече хора ще разберат, че ако няма обществен натиск, то този ужас ще продължи още 30 години. Затова ще завърша пак с това - всеки от нас може да бъде човек с увреждане, само една катастрофа или лошо падане на ски или шок от просто падане по стълби. Затова този проблем не е "на другите", този проблем е на всички и е ужасяващо неглижиран. Колкото и да протестирахме с грозни фланелки цяла година, колкото и да говорят по темата, това е само началото. От всеки от нас зависи да изгледа 2 клипа за хората със Синдром на Даун или за проблемите на малките хора или за аутизма и да научи детето си как да се държи като види такива хора. Може да е популистко, но аз вярвам, че ние сме промяната.

Има ли нови каузи, за които искаш да разкажеш?

Има, разбира се. Те са си за мое удоволствие и удовлетворение. Помагам на "Дивите животни", като съм приемен дом на много от техните дивачета. В момента фазаните, които Столична община пусна през декември месец в Ловния парк, са при мен и си сменят перата и е чудно, че тези пилета все пак оцеляха. Имам и много кучета и котки, а когато работата с хора ме докара до рев - това ми е спасението! За разлика от хората, кучета ме обичат и без да им платя нещо. За повече засега нямам сили.

Конференцията "She's the ONE" се осъществява с подкрепата на DOVE, Филип Морис България, FREYWILLE, Marc O'Polo. Стратегически партньор: НДК

Конференцията ще се проведе на 28 март, в Клуб 1 на НДК, вход свободен. Не се допускат лица под 18 години. Местата са ограничени. Може да запазите своите места тук.

Интервю: Надежда Христова
Фотограф: Студио КАРЕ за #URBN
Грим: Росина Георгиева
Коса: Димитрина Колева
PM: Йорданка Вълчева