Понякога историята помни не само героите, но и онези, чиито лоши, престъпни, неморални дела бележат живота на хиляди хора. Адолф Айхман - един нацистки лидер с ключова роля в Холкоста, записва името си в световната памет като престъпник, когато преди 60 години получава смъртна присъда, а хиляди евреи - бленувано възмездие.
Операцията по залавянето му е секундна и безпрепятствена, а израелските власти след 60 години разкриват нови особености около сензационната акция.
Нацисткият лидер
Айхман се присъединява към нацистите през април 1932 г. и продължение на години служба на Хитлер, като офицер от Гестапо, движи дейността по депортацията на евреи към лагери на смъртта в окупираните от Германия части на Източна Европа. Той изпращал хората с влакове в района на полския град Ниско (използван като транзитен лагер), а накрая били оставяни сами на открита ливада без вода и с малко храна.
Постепенно Айхман се издига в нацистката йерархия, а началникът му Райнхард Хайдрих дори го нарича "специален експерт", който координира работата с полицейски служби за физическото "премахване" на евреите, както и разпорежданията с конфискуваното им имущество.
След Втората световна война еврейският екзекутор е арестуван от американските войски и изпратен в затворнически лагер, но през 1946 г. той бяга в Аржентина с фалшив паспорт, където работи за "Мерцедес Бенц". Битието му е скромно, за да не буди интерес, а самият той споделя, че живеел в непрестанен страх да не бъде открит от израелските власти.
Залавянето му от израелските тайни служби и новите доказателства
И опасенията му се оказват напълно основателни. През 1960 г. Лотар Херман - един от оцелелите от Холокоста, случайно разпознава Айхман в аржентинската столица Буенос Айрес. Израелските тайни служби Мосад веднага са информирани, като допреди това слабо проявявали интерес към знаковата нацистка фигура.
Операцията е извършена за секунди, а Рикардо Клемент, под чието име се подвизавал Айхман, не оказал никаква съпротива. Задържането е извършено дори без знанието на Аржентина, което оптяга отношенията между нея и Израел.
Фалшивите регистрационни табели, фалшивите паспорти и скрита камера за наблюдение Мосад държи далеч от медийния поглед години наред. Обект от решаващо значение за успеха на мисията също не е показан: иглата, използвана за инжектиране на успокоително в ръката на Айхман, преди той да бъде вкаран в самолет обратно към Израел, за да бъде изправен пред съда.
Историята на иглата е и историята на д-р Елиан, израелски анестезиолог, назначен да упои нацисткия лидер. Той скрива иглата в чекмедже и отказва светлината на прожекторите дори докато останалите израелци в мисията са короновани като национални герои. Д-р Елиан умира през 2019 г.
Едва преди година Израелската служба за вътрешна сигурност "Шин Бет" разпространява снимки на кожената чанта с инсталиран вътре фотоапарат, направил под прикритие снимки на Айхман.
Друга снимка от архива е запечатала страницата от дневника на операцията, в която Айхман за пръв път е документиран на фотолента.
Има и фотокопие на благодарствено писмо от телавивско училище.
"Същата вечер се опитах да изясня на хората моралната и историческа уникалност на постъпката, която тепърва ще направят. Те ще се уверят, че един от най-големите престъпници в цялата история, който в продължение на години е успявал да се измъкне от ръцете на закона и справедливостта, ще бъде изправен пред съда в Йерусалим, столицата на нацията, заради това, че шест милиона от хората му бяха избити от машината за убийства, която той оглавява", заявява директорът на Мосад Исер Харел, който ръководи залавянето на Айхман, 60 години след сензационната операция.
Самият съдебен процес
Делото започва 11 април 1961 г., след като нацисткият престъпник е ежедневно разпитват в продължение на 9 месеца. Обвинен е в 15 престъпления, включително престъпления срещу човечеството, срещу еврейския народ, членство в престъпна организация.
Съдебният процес е публичен, медийният интерес е огромен, затова и са предприети специални мерки за сигурност - Айхман е изолиран в кабинка от бронирано стъкло, което да го защитава от опити за убийство.
Обвинителното дело е представено за 56 дни, включвайки стотици документи и 112 свидетели. Прокуратурата доказва, че Айхман е посещавал места, където са се убивали евреи, включително Аушвиц и Минск. Защитата веднага отвръща и иска делото да бъде прекратено по подозрения, че е незаконно. Прокуратурата обаче отхвърля това твърдение и заявява, че ООН подкрепя действията на Израел и че Германия и Аржентина са се съгласили, че обвиненията срещу него са законни.
През цялото време нацисткият лидер обяснява, че е нямал избор, защото е служил на Хитлер и решенията не са били взимани от него. През последния ден той признава, че е виновен за организирането на транспортирането на евреите, но не се чувства виновен за последствията.Той признава и че не харесва евреите и ги смята за съперници.
Заседанието е закрито на 14 август, а присъдата му е произнесена на 12 декември. Оправдан е за това, че не е убивал никого лично, но е признат за виновен по всички останали обвинения. На 15 декември Айхман е осъден на смърт чрез обесване.
Решението на съда е обжалвано пред Върховния съд, но жалбата е отхвърлена, след което Айхман подава молба за помилване от израелския президент Ицхак Бен-Цви. И тази молба е отхвърлена.
Айхман е обесен в затвор в Рамла. Обесването, планирано за полунощ в края на 31 май, е леко забавено и се случва няколко минути след полунощ на 1 юни 1962 г.
Години след обесването участници в делото заявяват, че Айхман се е чувствал виновен само пред Бог, но никога пред закона.
Музеят - последният дом на нацисткия лидер
60 години след присъдата Адолф Айхман и неговият скандален живот са обект на дискусии от експерти, любители на историята или просто посетители на музея, в които се съхраняват доказателствата около залавянето му и съдебния процес.
Моменти от живота му - снимки, вещи, документи, доказателства по делото, чантата със скрит фотоапарат, иглата на анестезиолога, писмото за помилване до израелския президент - всичко това се пази в Музея на Холокоста, посещаван от стотици хора.
Един велик престъпник остава запечатан в историята, а музеят се превръща в неговия последен дом. И парадоксално, но факт - тези, които са го заловили, поддържат спомена за него. Дори и обесен, Адолф Айхман остава жив в славата на своите съдители.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}