- Лазар Колев, обвинен сте в убийството на Христина и Росица Белнейски, но, доколкото знам, при разпитите отричате да сте го направили. Отричате ли , че въобще познавате сестрите?
- Категорично не познавам сестрите Белнейски.
- Кога разбрахте за първи път, че те съществуват?
- Не мога да си спомня точно датата, но се изписа и каза много за тях по вестниците и телевизията.
- Как тогава, ако наистина не сте ги познавали, са се озовали ваша сперма във влагалището на малката сестра Христина и ваша кожа под ноктите на ръцете й? Има ДНК експертиза по делото, която го доказва категорично според следствието...
- Става въпрос за някаква грешка, която в процеса на делото ще бъде отстранена. Не съм имал полов контакт, нито досег с тези момичета. Никога не съм ги познавал.
- Но все пак това е ДНК експертиза. Вероятността за грешка е много, много малка...
- Аз бях извикан още през 2006 г. в следствието в Пазарджик, за да дам тази ДНК проба за анализ. Отидох там напълно доброволно, без даже да ми бъде връчена редовна призовка.
- Какво значение има това, след като ДНК анализът ви уличава?
- Възможно ли е 3 години след убийството на сестрите Белнейски да бъде съхранен моят ДНК профил? За мен това си е чиста манипулация на доказателства. Те са нагласили ДНК експертизата.
- Но има и свидетели, които твърдят, че са ви видели със сестрите в Пазарджик в нощта на тяхното изчезване...
- Това са лъжесвидетели, но аз не съм сигурен дали въпросът ви е правилен. От всичките материали, които четох по делото, само една свидетелка говори, че е видяла двама мъже да затварят някакъв багажник на кола, като преди това те са се карали с двете момичета. Аз не знам какво точно е видяла тази свидетелка и дали изобщо е видяла нещо, но аз знам, че това няма никакво отношение към мен, защото аз не съм направил нищо.
- И все пак какво правихте вие във въпросната вечер, когато двете момичета са изчезнали мистериозно от центъра на Пазарджик?
- Според мен никой не може да си спомни какво точно е правил на конкретен ден преди повече от три години, но дори да е имало някакво специално събитие, аз нямам никакво доверие на следствието, за да съобщавам факти по този въпрос.
- Но да не забравяме, че вие сте осъден за изнасилване.
- Да. Наистина имам стара присъда за изнасилване отпреди 16 години, която е влязла в сила. Но не знам дали има смисъл тази стара история да се разисква сега. Когато се случи тази история преди много години, за която бях осъден, бях твърде млад. Бях дори непълнолетен, както вероятно знаете. Получих присъда за съучастие с друг човек - пълнолетен. Сега мога да ви кажа, че бях въвлечен в това престъпление. И моята роля в този случай беше преувеличена.
- Добре, но може би точно заради присъдата за изнасилване това подозрението пада върху вас, като имаме предвид и ДНК тестовете, които недвусмислено посочват, че сте познавали поне малката сестра.
- Вижте, може и да съм осъждан за изнасилване, това вече го обясних, но това не ме прави убиец. Разберете, аз не съм убил сестрите Белнейски.
- Според следствието колата ви е ремонтирана заради катастрофа и този инцидент е свързан с убийството на сестрите. Версията е, че вие сте ги блъснали с автомобила си и после сте пазили в тайна този случай...
- Това не отговаря на истината. Аз с никакви коли не съм катастрофирал и не съм участвал в никакви пътнотранспортни произшествия въобще. На мене ми е повдигнато обвинение за умишлено убийство, а разследващите смятат, че съм ги блъснал с кола, без да искам. Това противоречие показва, че те не са наясно какво се е случило за събитията, които разследват.
- Но наши източници твърдят, че в затвора още в Пазарджик сте разказвали за убийството на сестрите пред свидетели - други затворници, обяснявали сте много подробности за това убийство, които не може да знае човек, който не е участвал в събитията.
- Това е поредната измислица и понеже аз не съм направил никакво престъпление, започват да си измислят разни работи и да клеветят. Дори и да се намери някой затворник, които да лъже, ще бъде на всички ясно, че такива твърдения са лъжи.
- Защо тогава според вас ви арестуваха? При какви обстоятелства разбрахте, че сте обвинен в убийството на двете сестри?
- Аз търпях присъда - лишаване от свобода в пазарджишкия затвор, когато ме преведоха изненадващо в ареста на "Г. М. Димитров", държаха ме там известно време и след това ми повдигнаха обвинение за убийството на двете сестри. За мене това обвинение ми дойде като гръм от ясно небе, защото нямам нищо общо, дори не знам какво се е случило. Вече половин година живея в условия, които, освен че са тежки, оказват и последствия върху психиката ми. Усещането, че си обвинен в нещо, което не си направил, че твоето име и името на роднините ти е в медийното пространство, е ужасно.
- Според информация от разследването ваш близък роднина също е участвал в убийството на сестрите...
- Не знам за какво става въпрос. Знам само, че превръщат роднините ми в жертви. Докато лежах в следствието в Пазарджик, научих от майка ми, че е била заплашвана. Казвали са й: "Ще видиш какво ще се случи!" Заплахи е имало отправени и към вуйчо ми. Него са разпитвали многократно и е притискан да дава ДНК проби и да се подлага на разпит на детектор на лъжата. Обяснявано му е, че ще му фалират всички фирми.
Разбирам, че МВР иска да си закичи златен медал заради поредното разкрито тежко престъпление, но са сбъркали човека. Не може изгубеното доверие в МВР и прокуратурата да се възстанови чрез повдигането на такива тежки обвинения без да има доказателства. И даже чрез създаването на измислени доказателства.
- Каква е тогава вашата версия за двойното убийство?
- Говори се из цял Пазарджик и някои вестници пишат, че синът на един високопоставен в държавата големец е сгазил момичетата. Аз не съм полицай, за да събера доказателства и заловя убиеца.
- Скоро ще стане ясно какви точно са доказателствата срещу вас.
- Ако има толкова сериозни доказателства, защо при всяко ходене в кабинета на следователя той ми казваше, че мога да скоча от отворения прозорец, ако искам. Кабинетът е на 5-ия етаж. Той се мъчеше да ме доведе до отчаяние. Добре замислено, защото всички биха си помислили, че аз действително съм събудил съвестта си и съм се самоубил по тази причина. Следствието и прокуратурата не желаят да събират оправдателни доказателства. Но аз не желая да бъда изкупителна жертва в този процес. Защото те знаят кой е извършителят на това зверско престъпление.

Интервюто е публикувано със съкращения