47 души загинаха по ужасяващ начин - затрупани под разрушените си домове, а стотици бяха ранени при силното земетресение в Албания преди дни. Страната дълго ще се справя с щетите, а много хора вероятно никога няма да могат да възстановят къщите си. Трусове разтърсиха и целия регион - Косово, Босна и Херцеговина, Гърция, и напомниха за несравнимата сила на това природно бедствие, срещу което няма противодействие.

Серията земетресения напомниха и за една тъжна годишнина за България. Точно преди 33 години на тази дата силен трус удря Стражица. В 16,17 часа на 7 декември 1986 година земетресение с магнитуд 5,7 по Рихтер разтърсва градчето. Ужасът е голям, защото преди по-малко от година - през фавруари, по-слаб трус вече е уплашил местните жители, напукал е стени на къщи, съборил е комини.

В различни публикации има противоречива информация за жертвите на декемврийското бедствие - според някои няма загинали, според други те са двама, а в някои източници се твърди за трима. Проф. Емил Ботев - директорът на сектор "Сеизмология" към Геофизичния институт на БАН, обаче разрови официлните архиви и уточни за Dir.bg:

"При самото земетресение реално няма жертви, никой не е затрупан под срутила се сграда, но мисля, че на следващия ден две възрастни жени, едната от които леко ранена, почиват в следствие на инфаркт. Затова при нас се води, че има две жертви. А 60 души са пострадалите. Магнитудът не е твърде висок, но степента на въздействие върху повърхността е 8 степен от общо 12, затова има толкова разрушения - 80%. Тогава няма срутени големи сгради, както сега в Албания, само къщи, някои от които са полуразрушени или с частични повреди, но в крайна сметка те стават много по-големи заради свлачищната обстановка и дъждовете по това време. Щетите са определени на 600 млн. лева".

Според статистиката след труса 15 000 къщи в града са опасни за живеене след труса. Едва 7 остават здрави. Така в този декемврийски неделен следобед животът на 2550 семейства се преобръща - хиляди са принудени да живеят във фургони. За някои това продължава години. Децата няма къде да ходят на ясла, детска градина и училище, затова се налага да пътуват до други населени места. Сериозно засетнати са още Попово и съседните на Стражица села - Мирово и Асеново, където е и епицентърът на земетресението, което с дълбочината 13 км под земната повърхност.

По-късно местните разказват как земята под краката им се е надигала и с ужас са видели как домевете им се разцепват.

"По време на земетресението... то беше трагедия. Всичко съборено!", спомня си в документален филм за БНТ местният жител Иван Минчев. 

"Животът на хората в Стражица и в съседните най-пострадали селища се преобърна на 180 градуса", допълнва Николай Христов.

След бедствието държавата осигурява почти 1 милиард лева за възстановяване на щетите, а хора от цялата България събират 7 млн. лева. за пострадалите жители на общината. Кадри от това време показват как партийният и държавен ръководител Тодор Живков няколко пъти посещава района, а известните строители по това време Игнат Раденков и Дамян Илиев, идват доброволно да помагат.

"На третия, четвъртия ден такава организация създаде държавата, че... какво да ви кажа- фургоните пристигаха с влекачи. Багерът чака - стоварва ги. Трактористите ги влекат по къщите. За 6-7 дни всички се сдобиха с фургони", разказа преди 3 години Димитър Митев, бивш кмет на с. Мирово.

За възстановяването на сградния фонд са построени две производствени бази и са осигурени 2000 фургона. Изградени са и 703 временни къщички, които струват около 20 млн. лева. Държавното ръковдство обаче отчита това като грешка, тъй като временните бараки трудно издържат на зимите. В крайна сметка са изградени и ремонтирани 5564 къщи и общински жилища, но други остават незавършени.

Жителите на Стражица коментират, че отпуснатите от държавата милиони са били напълно достатъчни, но според тях част от парите не са отишли по предназначение. По-късно се оказва, че 368 къщи, построени до 1991 година, са на собственици, които преди това не са имали жилища - тоест домовете им не са били разрушени. Дори хора, които нямат нищо общо с града, използват момента и си построяват къщи.

Абсурдното е, че в Стражица все още има невъзстановени сгради и недовършени обекти. Сред тях е известната картинна галерия, която стои като мрачен паметник на разрухата в центъра на града.

"За съжаление, това е единствената сграда, която остана неремонтирана и е в още по-ужасен вид, отколкото при самото земетресение. За 30 години безстопанственост тя е доведена до това състояние", коментира преди 3 години Валентина Стойнева, уредник в галерията.

Потърсихме я сега, за да разберем дали това вече се е променило.

"Уви, не. Нещата са същите, даже отиват на по-зле. Имаше няколко опита, но неуспешни. Дано сме живи, за да я видим ремонтирана", каза Стойнева пред Dir.bg.

На 7 декември 2010 г. върху сградата на бившето АПК в Стражица, по част от която са запазени следи от бедствието, беше поставен накривен часовник със стрелки, спрени символично на 16,17 часа.

Вижте още снимки от разрушенията в града >>

 

                                                               Най-страшните земетресение в България

Организираното изучаване на земетресенията в България започва през далечната 1891 година от акад. Спас Вацов. Затова и той се смята за основоположник на българската метеорология и сеизмология.

През 1892 година е основана Сеизмологична служба към Централна метеорологична станция в София, а през 1905 година започва регистриране на трусовете със специални уреди - сеизмографи. Това се налага, защото страната ни е с висока сеизмична активност - 97% от територията ѝ е застрашена от сеизмични въздействия, а най-опасните зони са Благоевградка, Софийска, Маришка, Шабленска, Великотърновска и Горнооряховска.

4 април 1904 г. - тогава е регистрирано първото силно земетресение в новата българска история става на в долината на река Струма. За първи път от 150 години Европа усеща два толкова силни два последователни труса през интервал от само 20 минути. Първият е с магнитуд 7,8, а вторият 7,2 по Рихтер. Според архивите загиват 200. А щетите са огромни - буквално сринати са селата Крупник и Симитли, големи разрушения има в градовете Джумая (Благоеврад), Банско и Разлог. След земетресението, станало известно като Крупнишкото, учените установяват промяна в целия ландшафт на района.

14 юни 1913 г. - Трус от 7 по Рихтер с епицентърът в Горна Оряховица, разтърсва силно района за около 20 секунди. Земетресението се усеща в цялата страна, но е катстрофално за Горна Оряховица и Велико Търново - загиват около 40 души, а 80% от сградите, много от които паметници на културата, са сринати. Щетите се оценяват на 12 316 000 лв.

17 октомври 1917 г. - тогава се слува така нараченото Софийско земетресение. Трусът, станал в 20,58 часа, с по-нисък магнитуд - 5,1 по Рихтер, затова няма жертви. Разрушени са обаче десетки сгради, а на други са нанесени частични щети, затова според сеизмолозите това е най-тежкото земетресение в столицата през 20 век. Най-сериозни са пораженията в района между църквата "Свети Седмочисленици" и Народното събрание, като едно от сериозно засегнатите здания е това на тогавашния Министерски съвет, което се намира на ул. "Шести септември".

Април 1928 г. - следващото опустошително земетресение е всъщност поредица от множество трусове в Маришкия сеизмичен район, които продължават между 14 и 25 април - точно в навечерието на Великден. Ударът е още по-голям, защото първият от тях става в деня, в който църквата отбелязва Велика събота. 11 дни земята се тресе многократно, като ай-силният трус е на 18 април - с магнитуд от 7 по Рихтер. 

След първия Чирпан и Борисовград (Първомай) буквално са изравнени със земята, а след втория една трета от Пловдив е разрушена. Загиват близо 120 души, а над 500 са ранени. Засегнати са и около 240 села в цялата област. Жертвите обаче можеше да са много повече - заради празника много хора не са в домовете си, а разрушените 402 училища са празни.

Монсеньор Анджело Ронкали - бъдещ папа Йоан XXIII и папски нунций в България, с католически монахини сред руините от земетресението в Чирпан през април 1928 г.

Държавата реагира веднага, лично цар Борис III посещава разрушените населени места и дори остава в Пловдив, като се ангажира с организацията на първата помощ на пострадалите. Парламентът пък създава Дирекция за подпомагане и възстановяване на областта, която финансира строителството на обществените сгради и подпомага засегнатите хора.

Отпуснати са 100 милиона лева за възстановяване на щетите, които са възстановявани в продължение на три години. За това помагат и около 880 млн. лева, които страната получава от Обществото на народите, както и над 60 млн. лева - помощо от повече от 30 държави. Чешкият журналист Владимир Сис пък инициира кампания за събиране на помощи за пострадалите от земетресението и успява да събере 160 000 крони. 

4 март 1977 година - това е земетресението, взело най-много жертви у нас, като по ирония на съдбата то дори не се води на територията на нашата страна. Епицентърът е във Вранча, Румъния, но трусът е толкова силен - 7.2 по Рихтер, че пораженията в Свищов са огромни. 8-етажен блок и студентско общежитие се срутват за секунди. Под отломките загиват над 100 души. Но това не са всички жертви. Под други сгради намират смъртта си още много хора. Не е съвсем сигурно обаче колко са те заради информационното затъмнение при комунизма. Спорно е колко точно са жертвите, защото бедствието се случва в години на информационна мъгла, но в различните версии числата варират между 150 и 250 души. Тодор Живков обаче отива на място заради невижданата трагедия в потъналия в мрак град.