02:28 | 19.04.24

17-11-2017 20-11-2018

33 г. след земетресението в Стражица - снимките връщат спомена за 15 000 разрушени къщи (галерия)

Кои са най-страшните трусове в България, взели жертви, от началото на миналия век

08:58 | 7 декември 2019 | Автор : Десислава Димитрова 39 27159 Снимка: Иван Григоров

47 души загинаха по ужасяващ начин - затрупани под разрушените си домове, а стотици бяха ранени при силното земетресение в Албания преди дни. Страната дълго ще се справя с щетите, а много хора вероятно никога няма да могат да възстановят къщите си. Трусове разтърсиха и целия регион - Косово, Босна и Херцеговина, Гърция, и напомниха за несравнимата сила на това природно бедствие, срещу което няма противодействие.

Серията земетресения напомниха и за една тъжна годишнина за България. Точно преди 33 години на тази дата силен трус удря Стражица. В 16,17 часа на 7 декември 1986 година земетресение с магнитуд 5,7 по Рихтер разтърсва градчето. Ужасът е голям, защото преди по-малко от година - през фавруари, по-слаб трус вече е уплашил местните жители, напукал е стени на къщи, съборил е комини.

В различни публикации има противоречива информация за жертвите на декемврийското бедствие - според някои няма загинали, според други те са двама, а в някои източници се твърди за трима. Проф. Емил Ботев - директорът на сектор "Сеизмология" към Геофизичния институт на БАН, обаче разрови официлните архиви и уточни за Dir.bg:

"При самото земетресение реално няма жертви, никой не е затрупан под срутила се сграда, но мисля, че на следващия ден две възрастни жени, едната от които леко ранена, почиват в следствие на инфаркт. Затова при нас се води, че има две жертви. А 60 души са пострадалите. Магнитудът не е твърде висок, но степента на въздействие върху повърхността е 8 степен от общо 12, затова има толкова разрушения - 80%. Тогава няма срутени големи сгради, както сега в Албания, само къщи, някои от които са полуразрушени или с частични повреди, но в крайна сметка те стават много по-големи заради свлачищната обстановка и дъждовете по това време. Щетите са определени на 600 млн. лева".

Снимка: Иван Григоров

Според статистиката след труса 15 000 къщи в града са опасни за живеене след труса. Едва 7 остават здрави. Така в този декемврийски неделен следобед животът на 2550 семейства се преобръща - хиляди са принудени да живеят във фургони. За някои това продължава години. Децата няма къде да ходят на ясла, детска градина и училище, затова се налага да пътуват до други населени места. Сериозно засетнати са още Попово и съседните на Стражица села - Мирово и Асеново, където е и епицентърът на земетресението, което с дълбочината 13 км под земната повърхност.

По-късно местните разказват как земята под краката им се е надигала и с ужас са видели как домевете им се разцепват.

"По време на земетресението... то беше трагедия. Всичко съборено!", спомня си в документален филм за БНТ местният жител Иван Минчев.

"Животът на хората в Стражица и в съседните най-пострадали селища се преобърна на 180 градуса", допълнва Николай Христов.

След бедствието държавата осигурява почти 1 милиард лева за възстановяване на щетите, а хора от цялата България събират 7 млн. лева. за пострадалите жители на общината. Кадри от това време показват как партийният и държавен ръководител Тодор Живков няколко пъти посещава района, а известните строители по това време Игнат Раденков и Дамян Илиев, идват доброволно да помагат.

Снимка: Иван Григоров

"На третия, четвъртия ден такава организация създаде държавата, че... какво да ви кажа- фургоните пристигаха с влекачи. Багерът чака - стоварва ги. Трактористите ги влекат по къщите. За 6-7 дни всички се сдобиха с фургони", разказа преди 3 години Димитър Митев, бивш кмет на с. Мирово.

За възстановяването на сградния фонд са построени две производствени бази и са осигурени 2000 фургона. Изградени са и 703 временни къщички, които струват около 20 млн. лева. Държавното ръковдство обаче отчита това като грешка, тъй като временните бараки трудно издържат на зимите. В крайна сметка са изградени и ремонтирани 5564 къщи и общински жилища, но други остават незавършени.

Снимка: Иван Григоров

Жителите на Стражица коментират, че отпуснатите от държавата милиони са били напълно достатъчни, но според тях част от парите не са отишли по предназначение. По-късно се оказва, че 368 къщи, построени до 1991 година, са на собственици, които преди това не са имали жилища - тоест домовете им не са били разрушени. Дори хора, които нямат нищо общо с града, използват момента и си построяват къщи.

Абсурдното е, че в Стражица все още има невъзстановени сгради и недовършени обекти. Сред тях е известната картинна галерия, която стои като мрачен паметник на разрухата в центъра на града.

Снимка: "Изгубената България"

"За съжаление, това е единствената сграда, която остана неремонтирана и е в още по-ужасен вид, отколкото при самото земетресение. За 30 години безстопанственост тя е доведена до това състояние", коментира преди 3 години Валентина Стойнева, уредник в галерията.

Потърсихме я сега, за да разберем дали това вече се е променило.

"Уви, не. Нещата са същите, даже отиват на по-зле. Имаше няколко опита, но неуспешни. Дано сме живи, за да я видим ремонтирана", каза Стойнева пред Dir.bg.

На 7 декември 2010 г. върху сградата на бившето АПК в Стражица, по част от която са запазени следи от бедствието, беше поставен накривен часовник със стрелки, спрени символично на 16,17 часа.

Снимка: Вестник "Борба"

Вижте още снимки от разрушенията в града >>

Най-страшните земетресение в България

Организираното изучаване на земетресенията в България започва през далечната 1891 година от акад. Спас Вацов. Затова и той се смята за основоположник на българската метеорология и сеизмология.

През 1892 година е основана Сеизмологична служба към Централна метеорологична станция в София, а през 1905 година започва регистриране на трусовете със специални уреди - сеизмографи. Това се налага, защото страната ни е с висока сеизмична активност - 97% от територията ѝ е застрашена от сеизмични въздействия, а най-опасните зони са Благоевградка, Софийска, Маришка, Шабленска, Великотърновска и Горнооряховска.

4 април 1904 г. - тогава е регистрирано първото силно земетресение в новата българска история става на в долината на река Струма. За първи път от 150 години Европа усеща два толкова силни два последователни труса през интервал от само 20 минути. Първият е с магнитуд 7,8, а вторият 7,2 по Рихтер. Според архивите загиват 200. А щетите са огромни - буквално сринати са селата Крупник и Симитли, големи разрушения има в градовете Джумая (Благоеврад), Банско и Разлог. След земетресението, станало известно като Крупнишкото, учените установяват промяна в целия ландшафт на района.

14 юни 1913 г. - Трус от 7 по Рихтер с епицентърът в Горна Оряховица, разтърсва силно района за около 20 секунди. Земетресението се усеща в цялата страна, но е катстрофално за Горна Оряховица и Велико Търново - загиват около 40 души, а 80% от сградите, много от които паметници на културата, са сринати. Щетите се оценяват на 12 316 000 лв.

17 октомври 1917 г. - тогава се слува така нараченото Софийско земетресение. Трусът, станал в 20,58 часа, с по-нисък магнитуд - 5,1 по Рихтер, затова няма жертви. Разрушени са обаче десетки сгради, а на други са нанесени частични щети, затова според сеизмолозите това е най-тежкото земетресение в столицата през 20 век. Най-сериозни са пораженията в района между църквата "Свети Седмочисленици" и Народното събрание, като едно от сериозно засегнатите здания е това на тогавашния Министерски съвет, което се намира на ул. "Шести септември".

Април 1928 г. - следващото опустошително земетресение е всъщност поредица от множество трусове в Маришкия сеизмичен район, които продължават между 14 и 25 април - точно в навечерието на Великден. Ударът е още по-голям, защото първият от тях става в деня, в който църквата отбелязва Велика събота. 11 дни земята се тресе многократно, като ай-силният трус е на 18 април - с магнитуд от 7 по Рихтер.

Снимка: "Изгубената България"

След първия Чирпан и Борисовград (Първомай) буквално са изравнени със земята, а след втория една трета от Пловдив е разрушена. Загиват близо 120 души, а над 500 са ранени. Засегнати са и около 240 села в цялата област. Жертвите обаче можеше да са много повече - заради празника много хора не са в домовете си, а разрушените 402 училища са празни.

Монсеньор Анджело Ронкали - бъдещ папа Йоан XXIII и папски нунций в България, с католически монахини сред руините от земетресението в Чирпан през април 1928 г.

Снимка: "Изгубената България"

Държавата реагира веднага, лично цар Борис III посещава разрушените населени места и дори остава в Пловдив, като се ангажира с организацията на първата помощ на пострадалите. Парламентът пък създава Дирекция за подпомагане и възстановяване на областта, която финансира строителството на обществените сгради и подпомага засегнатите хора.

Отпуснати са 100 милиона лева за възстановяване на щетите, които са възстановявани в продължение на три години. За това помагат и около 880 млн. лева, които страната получава от Обществото на народите, както и над 60 млн. лева - помощо от повече от 30 държави. Чешкият журналист Владимир Сис пък инициира кампания за събиране на помощи за пострадалите от земетресението и успява да събере 160 000 крони.

4 март 1977 година - това е земетресението, взело най-много жертви у нас, като по ирония на съдбата то дори не се води на територията на нашата страна. Епицентърът е във Вранча, Румъния, но трусът е толкова силен - 7.2 по Рихтер, че пораженията в Свищов са огромни. 8-етажен блок и студентско общежитие се срутват за секунди. Под отломките загиват над 100 души. Но това не са всички жертви. Под други сгради намират смъртта си още много хора. Не е съвсем сигурно обаче колко са те заради информационното затъмнение при комунизма. Спорно е колко точно са жертвите, защото бедствието се случва в години на информационна мъгла, но в различните версии числата варират между 150 и 250 души. Тодор Живков обаче отива на място заради невижданата трагедия в потъналия в мрак град.

ИЗБРАНО