Българите са добри и състрадателни хора, но са и много мнителни, дори когато искат да дарят. Това каза в интервю за БТА Емилия Григорова, директор на дома за деца "Надежда" в Белоградчик.
В Дома подслон намират 12 деца. Директорът разказа, че вече има заповед за неговото закриване още от 1 януари тази година, но предвид зимния сезон преместването на децата в Център за настаняване от семеен тип, ще стане на по-късен етап. За да се получи среда близка до семейната, екипът на дома ще търси приемственост с новия персонал на центъра. За набирането му вече има обявена процедура на сайта на общината.
През пролетта децата, които останат в дома, ще бъдат преместени в новата сграда. Две от тях ще навършат пълнолетие. Вержиния е една от тях. Настанена е в дома на шест години, сега усилията на директора и на педагогическия персонал, са насочени за подготовката й за кандидатстване в университет. Вержи споделя, че иска да следва в Националната спортна академия. Мечтае много да пътува и да види Седемте Рилски езера. Тя е и гордостта на дома, тъй като наскоро е получила стипендия в рамките на инициативата на президента Румен Радев "Подкрепи една мечта".
Директорът Емилия Григорова вярва, че децата й са подготвени за живота. Смята, че в дома те не тъгуват и са щастливи.
Следва пълният текст:
- Г-жо Григорова, какво е значението на отлагането на Закона за социалните услуги за дом като вашия?
- За Дома за деца, лишени от родителски грижи в Белоградчик вече има издадена заповед за закриване от Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане и разкриване на Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ за деца без увреждания. Децата от нашия дом ще бъдат настанени там.
Новият център се намира в близост до крепостта "Калето" в гр. Белоградчик. Той е по-отдалечен от центъра, за разлика от сегашното разположение на дома в близост до училище, болница, игрище, но децата там ще бъдат в нова сграда, по две или три в стая, ще разполагат със собствен санитарен възел и собствен двор. Заповедта за закриване на нашия дом е от 1 януари, но предвид зимния сезон, проведохме разговори с кмета и със завеждащ социалните дейности в община Белоградчик и засега имаме разбиране преместването да стане на малко по-късен етап.
- Ще бъде ли този център по-добро място за живеене от дома, в който все пак те са свикнали?
- Тази сграда, в която сме сега, е доста стара, на повече от 60 години. Преди 14 години наследих дома в много окаяно състояние. В стаите нямаше почти нищо. Стъпка по стъпка, с помощта на дарители, първото нещо, което оправихме бяха санитарните възли. След това стая по стая, обзавеждане с нови мебели, пътеки, покривки, пердета, за тези 14 години, домът стана прилично място за живеене и отглеждане на деца. Мебелите, макар и не от особено значение за децата, са предпоставка за изграждане на тяхното естетическо възпитание. Стараем се на децата да не им липсва нищо. В новата сграда, където ще отидат, всичко е пригодено за отглеждане на деца в среда, близка до семейната.
Разбира се, и на децата, и на екипа ще ни трябва време, за да свикнем с новото място, с новите съседи, с новото разположение. Ще изготвим правила, режим. Част от екипа ще отиде на новото място. Необходима е приемственост между новия екип на центъра и стария екип на дома. Мисля, че с общи усилия, ще направим центъра много уютно и приятно място за живеене. Целта е наистина децата да живеят в истинска домашна, семейна обстановка, а не в нова институция.
- Как гледате на протестите срещу Закона за социалните услуги?
- Съвсем в детайли с всички промени не съм имала време да се запозная, но с част от тях съм запозната. Хората, които не са вътре в нещата, ги виждат по друг начин. За всичко ново има отпор, но за повечето неща времето ще покаже.
- На първия етаж има друга социална услуга, какво ще се случи с нея?
- На първия етаж в сградата се помещава Преходно жилище. Идеята за Преходното жилище тръгна от екипа на дома. Искахме в дома да има едно такова пространство за децата, които са 17-годишни и им предстои да напуснат институцията. В началото бе предвидено то да се разположи на третия етаж, подобно на малък апартамент, обособен на територията на дома. Беше предвидено да е за четири деца, да разполага с кухненски бокс, трапезария, спалня и самостоятелен санитарен възел. За създаването на Преходното жилище инициатива пое и община Белоградчик. Кандидатства се с проект и така първият етаж от сградата на дома се отдели за Преходно жилище. Там бяха настанени по-големите деца от дома. Основната цел на Преходното жилище бе там да се настаняват деца, които са били с дълъг институционален престой. След като домът като институция бъде закрит и се разкрие център за настаняване от семеен тип, няма да има деца, за които да е необходимо преходно жилище. Вероятно то също ще бъде трансформирано в друг вид услуга.
- Сред децата в Преходно жилище е и Марио, който преди време стана известен като Супер Марио от Белоградчик. Имате няколко 17-годишни деца в момента, какво ще стане с тях?
- Марио не реализира най-голямата си мечта - да бъде футболист и остана в дома, а след това в Преходно жилище. Навърши пълнолетие, напусна жилището и отиде в семейството си. Сега живее и работи в Чехия.
В момента в дома има едно 18-годишно момиче, което е в 12 клас, отлична ученичка и бъдеща кандидат студентка и студентка. Другото дете е в 11 клас и ще продължи да учи.
- Какво мислите за този своебразен бум на социалните услуги, които се предлагат и ролята на неправителствените организации?
- При нас няма неправителствени организации, които да създават социални услуги или на тях да е предоставено управлението на социалните услуги. На територията на общината е добре развита социалната услуга Приемно семейство. Аз съм скептична към този вид услуга. Времето ще покаже дали съм права.
- На територията на областта, как виждате преструктурирането на домовете за деца?
- Преди години, с първите европейски програми, бе предвидено изграждане на две ЦНСТ-та за деца без увреждания. Това бе планирано да се случи преди закриването на Дома за деца от 3 до 7 години в с. Рабиша. Бяха отпуснати средства за изграждане на два центъра, които да поемат децата от дома в с. Рабиша и от нашия дом. Случи се така, че се забавиха нещата доста време. Още през 2010 г. се закри домът в Рабиша. Изминалата 2019 година, сегашната управа на града успя да осигури средства, за да се довършат двете сгради на новите ЦНСТ-та. И двата центъра бяха предвидени за децата от дома, тъй като при последното дострояване в дома имаше 35 деца. В рамките на последната година и половина, капацитетът на дома бе намален няколко пъти. Сега домът е за 12 деца, тоест колкото са децата в едно ЦНСТ. Решено бе едната сграда да се трансформира за друг вид социални услуги, които са без преспиване на децата. Ще има дневен център за деца с увреждания и център за обществена подкрепа.
- След филма "Могилино", вие как усещате промяната? Научихме ли се да даряваме, примерно?
- Мисля, че имаме още какво да учим. Българите са добри и състрадателни хора, но са и много мнителни. Някой дори да иска да дари, винаги има съмнение. Може би то донякъде е оправдано. Всичко зависи от всеки човек, с каква нагласа е. Няма да прозвучи пресилено, ако кажа, че нашият дом не би съществувал, или не би било възможно полагането на качествена грижа за децата без нашите дарители. Със сигурност децата ще са нахранени, облечени и обути, но това съвсем не е достатъчно за тяхното пълноценно развитие. За да бъдат децата социализирани, ориентирани, себепознаващи се, за да си поставят реални цели и да се борят за реализирането им, те трябва да имат много социални контакти с хора в различни сфери, в различни ситуации. Без нашите дарители това не би могло да се случи. С тяхна помощ променяме обзавеждането на стаите и занималните, децата имат компютърен клуб, провеждаме екскурзии, летен отдих на море, осигуряваме топлина през зимата.
Ако ми позволите, искам да използвам случая, за да благодаря на нашите дарители, които са и приятели на децата, за тяхната съпричастност, за доверието, за вниманието и обичта към децата. Сърдечно Ви благодаря!
- Имате ли сигурност, че вашите деца, когато напуснат този дом, ще са разумни хора, които ще имат свое семейство и ще се стремят към един ценностен модел?
- В тази насока работим. Стараем се да опознаем максимално всяко едно дете и преди да напусне дома, се опитваме да намерим най-правилния път за неговото развитие и реализиране. Някои стават студенти, други започват работа, създават семействата. В историята на дома има деца, които са станали лекари, преподаватели във ВУЗ, счетоводители, социални работници. А ние се радваме, когато всички са хора.
- Сега като че ли имате истински отбор от футболисти, включително и от момичета?
- Това е любимата им игра. Освен на тях и на нас, тъй като първо е икономически най-изгодна, а освен това, най-важното е, че тогава сме спокойни. С футболната топка всички са в игра, доволни, щастливи и ние знаем къде са. Футболът е колективна игра, която развива качества като отговорност, съобразителност, толерантност, спазване на правила, умения за работа в екип и много други.
- Кое е най-трудно за децата тук - срещата с биологичните им родители или?
- Децата, които са при нас, са подготвени за срещата им с биологичните им родители. Някои имат чести срещи с родителите си, други по-рядко, а има и деца, които не се срещат с родителите си. Аз поне си мисля, че децата в нашия дом не тъгуват, че са щастливи деца. В дома доскоро имахме психолог, логопед, двама социални работници - екип от специалисти професионалисти, които имат голяма заслуга за това. Доскоро, защото бюджетът е в зависимост от броя на децата и докато бяхме с повече деца, бяхме и с повече персонал. Не зная доколко е правилно това.
Моите родители са ми разказвали, че едно време, когато някой е останел сирак, за него са поемали изцяло грижата близки от семейството. Докато сега е по-различно. Родителите често остават без работа. Неграмотността е голяма. Това са едни от най-сериозните причини, поради които често децата остават без родителска грижа. Тук работим с тях за това, те да не мразят родителите си. Обясняваме им защо е станало така, причините за настаняването им, без да обвиняваме родителите. Времето за адаптация за всяко дете е различно. Трудно е да дадеш отговор на въпрос "Защо съм оставен, защо не ме искат?". Понякога не можем да им кажем истинските причини, но в никакъв случай не очерняме родителите.
Всички 12 деца, които са тук, са от много малки при нас и нямат никаква възможност да се върнат в семейството. На по-големите деца се изисква и съгласието им за връщане в семейството. Има случаи, когато някои от тях не желаят това.
От една страна се радвам, че те усещат сигурност в дома, вярват в нас, но от друга съм сигурна, че в един момент, те трябва да имат някого извън дома, трябва да познават родителите си. Ето едно момче, което е в дома от първи клас, не беше се срещал със семейството си до завършване на средното си образование. Eдва, когато завърши 12 клас, благодарение на много разговори, отиде да се срещне с биологичните си родители. На мен също ми се искаше да отиде, за да знае, че винаги има къде да отиде, ако нещо се случи и остане на улицата. Той трябва да познава родителите си и да не се срамува от тях.
Сега той е студент втори курс. Вратите на нашия дом са винаги отворени за него. Той никога няма да е външен човек за нас, още повече, че е пример за успял човек за децата, които са тук. Живее в студентско общежитие, през свободното време работи, получава и стипендия. И досега пазим неговата стая за ваканции. Той е пример за децата, той ги мотивира най-добре, тъй като за тях, той е успял.
С екипа работим много за социализацията на децата. При всяка една възможност ги извеждаме от дома. Така съм правила и в моето семейство. Детето ще бъде нахранено, ще бъде облечено, но му трябва и нещо друго. Ще спестя, за да види морето, за да познава България, да има представа от институции, да знае как да се държи в различни ситуации, да е социализиран, да има вяра в себе си.
Наистина работата и взаимоотношенията в дома са като в едно голямо семейство. А в семейството трябва да има любов, разбирателство, взаимопомощ, уважение, зачитане личността на всички членове, познаване, уют и топлина
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}