Нашият четириног колега Барс - част от единствения в България екип с куче за борба с отровите в дивата природа, наскоро спечели една друга битка - тази за собствения си живот, съобщиха от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Изпитанието, което се наложи да преодолее, бе наистина тежко и целият екип на БДЗП изпитва в момента огромно облекчение и радост, че завърши успешно.

Човекът, който бе непосредствен свидетел на всичко и неотлъчно до нашия герой, бе, разбира се, неговият водач Николай Терзиев. Вижте от първо лице какво разказа той с цялата емоционалност на преживяното, защото Барс е не само специално обучено куче, но и част от семейството на Ники вече четири години (публикуваме целия разказ - б.р.):

"Тази пролет забелязахме малка подутина между лявото бедро и основата на опашката на единствения четириног колега в семейството на БДЗП. Оказа се перитониална херния. Лекарите не знаят какво точно я предизвиква, дали генетична предразположеност или силно физическо натоварване - може би и двете. Минаваше ни през ума, че интензивните търсения в горещо време и пресечен терен може да имат пръст в тази работа. Особено когато имате куче като Барс, което дава всичко от себе си, без да се замисля много, много за условията и средата, в която се намира. Истински двигател с вътрешно горене! Така или иначе предстоеше операция и когато тя бе направена, Барс ни зарадва с удивително бързото си възстановяване. Но както знаем "Нищо не е свършило докато не свърши". Седемдесет и два часа по-късно оперираното място силно се поду. Последвалата бактериална инфекция, въпреки силните лекарства, които постоянно давахме, наложи спешна втора операция, но и след нея четириногият ни другар изглеждаше вял и дезориентиран, продължаваше да отказва вода и храна, а болката и страданието трайно се бяха настанили в очите му. Кръвните изследвани обясняваха защо - фосфор - 8, урея - 35, креатинин - 800. Тези от вас, които имат познания в областта, веднага ще разберат колко бе тежко положението. Поради неработещите бъбреци той се самонатравяше, и комбинацията с отказалия по-късно стомах изтощиха до краен предел бойния ни другар и той слабееше с часове. Онази буря, онова непрестанно движещо се торнадо, онзи неспиращ да работи двигател бе останал в миналото на един далечен друг живот.

Барс продължава да изпълнява мисията си като пазител на дивия свят

Но както вече и на други места сме казвали Барс има манталитета на войник от специалните части. Той просто не се предава и не се отказва. Въпреки че кучето ни бе заприличало повече на радиатор - само гръбнак и ребра, той непрестанно разкриваше и друга черта от слънчевия си характер. Всеки, който го доближи, човек или животно, бе поздравяван с близване, докосване с нос и махове или леко потупване с опашка.

Лечението продължи повече от месец и то бе една истински упорита и непрестанна борба - часове наред под банките на системите, разнообразни лекарства и препарати и най-вече - много внимание и любов от лекуващите.

Към настоящия момент Барс почти напълно е възстановил килограмите си, кръвните му показатели се снижават и са много близки до горните референтни стойности, а енергичността, с която винаги се е отличавал, на моменти даже ни идва в повече. Няма думи, с които човек може да опише благодарността и признателността си към тези, които помагат, лекуват, спасяват и дават втори живот!"

В заключение на съобщението си "БДЗП изказва огромна благодарност на доктор Стефан Стефанов от "Старвет" Пловдив, на колеги от Спасителният център за диви животни на Зелени Балкани и най-вече - на доктор Цеков и целия му изключителен и сърцат екип от ветеринарна клиника "Феникс" в Стара Загора! Благодарение на вас, Барс ще продължава да изпълнява мисията си като пазител на дивия свят!"