Бащата на двете дечица, които бяха жестоко убити от собствената си майка в Сандански, проговори за първи път след трагедията. Неговата версия за проблеми на жената и отношенията в семейството е различна от тази на нейните близки и адвокат. Кристина, която е в ареста с обвинение за причиняване на смъртта на 3- годишното момиче и 5-годишното момче, все още не е официално освидетелствана - очаква се експертиза да установи дали има психично заболяване и можела ли е да отговаря за действията си.

Днес Георги Трайков казва, че е съсипан. Споделя, че месец и половина преди трагедията Кристина и децата се изнасят от семейния дом. Той прекарва дни, без да ги види или чуе.

47 дена не ги бях виждал, 47 дена да не си видиш децата. Правех всякакви опити да видя децата, не би бях виждал нито по телефон, нито по Фейсбук, никъде, нямах никаква информация за тях“, каза през сълзи горският служител пред bTV.

Бащата подчерта, че е подавал сигнали до институциите, но от там го успокоявали, че децата му са на сигурно място.

Нито една институция не ми повярва за това, което се случва. Социални грижи, закрила на детето, в полицията съм ходил, молил съм се, хората са казвали децата са при майката, няма страшно, няма страшно, в Закрила на детето казах: „Добре, бе хора, ако стане нещо, кой ще обвиняваме после?“, разказа още Трайков.

По думите му проблемите с Кристина не са отскоро. Появили се още след раждането на първото им дете. Но в последните месеци се задълбочили.

„Трудно се справяше с работата си, навсякъде, не и се работеше, нямаше все едно стимул, не и се работеше. Викам: „Искам да видя, Криси, стимул в тебе, ти добре ли си и децата ми са добре и аз съм добре, какво повече от това“, добави Георги.

Той обвинява семейството на жена си: "Тех ги беше срам да си признаят".

Говорил с майка й и тя казала, че също усещат, че има някакъв проблем, но нищо не направили.

"Не можеше да се грижи пълноценно. След раждането на Ивон, сякаш нещо стана с нея. Изпадаше в състояния, сякаш нищо не я интересува. Лежи, яде, не поглежда децата. Затова ми е много обидно от това, което чета и слушам по мой адрес.. Обожавах децата, аз ги къпех, с мен играеха с часове. Те спяха с мен, аз ставах през нощите, когато бяха болни. Нейните реакции бяха забавени, беше вечно отнесена и все нещо не и беше угодено . Ходеше си, връщаше си, понякога лъжеше безогледно. Няколко пъти ми е казвала, че я е яд, че обръщам толкова внимание на децата ни, ревнуваше от тях", разказа още Трайков пред "Струма".

Мъжът изтъкна, че е говорил освен с близките, и лекари, със социалните служби, с полицаи, но отникъде не получил помощ.

"Особено майка и баща и. Така грубо се месиха в живота ни, че както е видно съсипаха го. Но и нейния съсипаха. На 7 ноември с полиция успях да си я взема от тях. Тогава тя беше пребита от баща си, имаше кръв по себе си, имаше оток под окото. Викнах полиция и си ги прибрах у дома. И след подобно нещо тези хора си позволяват мен да наричат насилник... Срам и позор, поругават паметта на децата ми!. Нямаше да говоря, ако не беше цялата тая помия, която близките и адвокатът и изляха върху мен и семейството ми... Не ме оставиха да погреба и оплача децата си", възмути се Трайков. 

Запитан какво наказание иска за Кристина, той отговори:

"За мен тя е мъртва... Тя е убиецът на децата ми, какво мога да искам, какво мога да кажа? И какъв е този адвокат, който така безогледно лъжеше, плачеше. Каква беше тази гадост за баща ми, че я нападал сексуално, хората са потресени от това безумие. Нищо повече не искам, нищо повече не мога да направя, за мен животът свърши онзи ден. Какво ще се случва с нея не ме интересува. Да тежи на съвестта на близките си, на родителите и, които си затваряха очите пред очевидните факти, че дъщеря им не е добре. Боже, каква жестокост, откъде сили у нея за подобно нещо. Не мога да повярвам. Сякаш не съм тук, при децата съм. Жив ме погребаха".

Социалната служба в града отрича да е знаела за проблемите в семейството. А от отдела за закрила на детето затварят телефона.

Междувременно братът на Кристина - Милян Дончев, който след тар се е прибирал от чужбина, където живее от 10 години, . Той твърди, че сестра му е била жертва на системен семеен тормоз. „Тя е един смачкан човек, аз не мога да я позная, това не е моята сестра. Никога не е имала признак на агресия“, казва Милян.