Имало в наше време един кметски наместник, който 45 години управлявал малко българско село. Телефонът му не спирал да звъни, макар там да имало едва 20-30 къщи. Един искал помощ за животните, друг съвет, трети превоз. Даже болничните листове на селяните минавал да събира по домовете. А после ги носел на съответните работодатели, за да е в помощ. Всичко това кметският наместник го правил за хората - безкористно, безвъзмездно.

Тази съвсем реална история заслужава своето литературно продължение, оживявайки под перото на някой от добрите ни, съвременни писатели. Защото е невероятен пример от реалността, който би могъл да въплъти редица забравени ценности и да върне вярата в кметовете, които в творчеството на Емилиян Станев вече са минали през деформацията на "самозабравянето".

Името на този кметски наместник от плът и кръв знаят само в съответното село и всички онези, които са се срещали с Боян Томов - създателят на платформата Kmeta.bg. Той организира конкурсите "Кмет на месеца" и "Кмет на годината". В сряда, 18 септември, ще стане ясно кой е победител за мандата от 2015 до 2019 година. Издаваме само, че едва ли е невероятният кметски наместник, за когото бихме гласували след тази история.

В навечерието на церемонията хващаме Боян Томов, за да ни обрисува образа на един по-вероятен, съвременен, български кмет.

Неслучайно във възрожденските анекдоти често става дума за една респектираща троица - Даскала, Кмета и Попа. Тези духовни водачи в селото, за онова време, често са сядали на една маса по стара българска традиция, за да решават проблемите на местно ниво - морални или материални. Представители на три различни прослойки, ползвани от редица български и чужди автори, като помощен елемент, който олицетворява панорамата на живота в съответната епоха, образът на Кмета често е най-колоритен. Може би защото е светски човек, към когото останалите герои често се обръщат с жаргонни изрази. Така авторите на творбите внушават близостта му до избирателите. Понякога Кмета е иронизиран, друг път - осмиван, но най-тежката е ролята му, когато е безхарактерен, разсеян, мисли за своите "дела" - като в "Другоселецът" на Йордан Йовков. Всеки дърпа неговия герой - кмета Алекси, за това и онова, докато един кон умира пред селската кръчма, а в читателя остава да се взира "едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите".

Но да се върнем към реалния живот и историята за невероятния кметски наместник.

"Изключително много ме впечатли историята му. Досущ като герой от литературна творба. Потърсихме го ние, да видим как бихме могли да му бъдем полезни, да му помогнем за разрешаване на въпроси, дори да посредничим. Очаквано - помощ не поиска. В малките населени места Кмета е животът на хората. Обаждат за всичко. Звънят му за всякакви проблеми. В историята на този кметски наместник имаше нещо човешко, много мило. Тази история стигна до мен през приятел, който ми звънна и ми каза: "Нали се занимаваш с кметове? Моля те, на нашето село кметският наместник е добър човек - да му дадем малко популярност". Първо го приех като услуга - да пратя екип, да направим материал. Но после, когато прочетох историята, наистина се заинтригувах", разказва Боян Томов.

Шегуваме се, че "има човек" в кметството - нещо, за което дори лирическият герой на Ицо Хазарта не се осмелява да афишира в едноименната песен. Колкото и често да наричат Боян Томов "човека на Кмета", думите никога не са казани сериозно.

"Разбира се чувал съм, "хайде бе, Кмете, къде се губиш" или "Кметът идва", или дори "Кмете, какво написа?". Всякакви такива хумористични препратки към портала и работата ми, но какво да се прави", приема с усмивка Томов майтапите на близките си.

Допреди няколко години все още работи в национална медия, за чиито приходи отговаря, а при него градоначалници и управници идват да търсят начини за популяризиране на идеи и инициативи. Но тогава малките общини все още имат огромен проблем - за тях няма достатъчно място в емисии, печатни издания и сайтове.

"Една сутрин между 3.30 и 4 се събудих и се запитах защо не се направи платформа, която да разкрива добрите практики, идеи, инициативи, местни празници, обичаи, събития - за хората в малките български общини. Видях, че такова нещо не съществува и първото, което направих, е да купя домейна Kmeta.bg и после да го надграждам като платформа с различни инициативи. Но цялата ми идея винаги е била това да се случи заради по-малките общини, за които все няма място, винаги се неглижират. Исках да се създаде една платформа, където всички да са равни и да се намира богата палитра от информация", разказва за началото Боян.

Само 8 години по-късно той помага на 265 общини в България. Казва, че въпреки това все още има такива, които не познава толкова добре, колкото му се иска.

"За мен е хубаво и добре се чувствам, когато чета материали в Kmeta.bg, които са свързани със спечелени, реализирани и завършени проекти в общини, в областта на инвестиции, в отварянето на нови работни места, в областта на образованието, иновациите. Чувствам се добре, че сме създали платформа, дава се гласност в нея на определени примери и някои кметове, разглеждайки сайта, четейки го, се добират до нови проекти - съревновават се с техни колеги, следят къде изостават, къде са напреднали. Понякога, за което аз много се радвам, идва състезателния елемент, който е изключително важен и ценен. Спортът е една дисциплина, която показва характер и много се радвам, когато една община е реализирала проект, а след това от други общини да питат за него. Любима община нямам. Но имам любим момент - конкурсът "Кмет на годината". Там установих, че се възхищавам на енергията, младостта и на желанието за работа и постигане на цели. Все пак един градоначалник, един кмет продължава и след мандата си да живее в града, за който е отговарял. Продължава да е част от него. Затова е важно какво наследство оставя. За да може на следващия ден да ходи из улиците на града си с високо вдигната глава, да поздравява хората и те него - това е изключително ценно и важно", казва Боян Томов.

Говорейки сериозно, в перспектива за Кмета като институция, от която зависят проекти, бъдеще и съдби, винаги е на лице сериозно предизвикателство, смята Томов. Затова създава и европейски вариант на платформата - TheМayor.eu - за европейските градове, тяхното местно управление и граждани.

"Тя е създадена специално да виждаш какво правят хората по Европа и света. Понякога се ядосвам защо това не се случва в моя град. Ето тогава си задавам въпроса кога ще дойде моето време да съумея да реализирам такива проекти. Естествено, като столичанин, много лесно мога да давам акъл на софийския кмет, но осъзнавайки, че реализацията е трудна, заради глобалността на града. Да не забравяме, че София и инфраструктурата й никога не са били създавани, за да приютят над 2 милиона души. Капацитетът им е до 300-400 хиляди души", казва Боян Томов.

Според него не са нужни крайни напъни да се измислят иновации, в които да сме първите, видиш ли, в цял свят.

"Просто трябва да се поучаваме от добри практики, вече реализирани в Европа. Тогава нещата биха се получавали. Наскоро един кандидат-кмет ме пита какво да каже на софиянците предизборно. Казах му: "Много е важно да казвате неща, които сте в състояние да изпълните. Не прекалявайте. Във всяка една кампания от няколко години насам има доста популизъм. Говорете за идеи, размишлявайте над тях с гражданите, но обещавайте това, което може да изпълните. Бъдете честни с хората. И другото нещо, което предизвиквам следващите кметове да направят, защото е напълно възможно, е да посадят за следващия мандат 1 милион дървета в София! Без абсолютно никакъв проблем това е възможно. Имам и друга критика към общинската администрация - че не си е сменила още колите с еко автомобили, защото тя трябва да е пример! Защото как можеш да изискваш от хората да направят нещо, което ти не предприемаш?", пита риторично "Човека на кметовете".

Боян Томов е от онези хора, които не се притесняват да изказват мнение, даже да има засегнати. Така например, на едно кметско съвещание се оказва, че е обидил всички присъстващи.

"Издразних им се, а те толкова ми се обидиха... Питам ги: "Защо се засягате", а те отговарят: "Защото един млад човек като тебе не бива така да ни говори!". Казах им да престанат да делят хората на млади и стари. "Хубаво е да се вслушвате, просто е хубаво да се вслушвате. Много са малко хората, които слушат" им отговорих. Освен опитът, много е важен екипът. Един човек не може да прави всичко сам. Стив Джобс е казвал, че назначавал хора, за да ги слуша, защото в противен случай няма нужда от тях. Ние трябва да назначаваме хора, които са експерти в областта си, да ги слушаме и да работим с тях. Една птичка пролет не прави, важно е наред с амбицията, да има и вяра в останалите", казва Томов.

Така например трудно среща адекватна реакция за инициативите си, приоритет сред които е финансиране за инвитро програмите.

"Искам по-голям бюджет да отделят от хазната. Това непрекъснато им го обяснявам. Има няколко общини, които подкрепиха тази инициатива и увеличиха бюджетите, но има още какво да се желае. За мен това е кауза. Защото ние се топим всеки ден и нищо не правим. Какво очакваме да се случи, казвайки "следващият да го мисли", или "колко ще живеем, та да го мислим ние" - няма да се оправим. Трябва да мислим в мащаб, в бъдещето, за децата, за внуците. Важно е да си състезател на дълги състояния. А не да си едно дребно човече, което е притворило вратата на своята колибка и мишкува", казва Томов.

За него опитът в администрацията не е гаранцията за успех или спечелен избор. Някои кандидати за кметове обикновено са нахъсани, други - амбициозни. Все по-често се включват и млади хора, което говори за разширяване на дебатите за плюсовете и минусите на градовете.

"Но смятам, че този, който направи позитивна кампания, с идеи, с добра програма, с добър екип и се опълчи на негативното - той ще привлече хората. Защото българите колкото и да обичат да се смеят на интригата и клюките, колкото и да търсят лошотийката, в една предизборна кампания се отблъскват от негативното и го отричат. Важен е добрият тон и когато кандидатите застанат в дебат един срещу друг - да са брилянтно подготвени. Да очакват неудобни въпроси, сложни въпроси, където ще прозира характера", казва Томов.

Поредното издание на инициативата "Кмет на годината" вече е на финалната права.

"Кметът, който печели, е личност. Това е идеята - да бъде добър пример и човек, преди всичко. Седма година наред провеждаме конкурса. Понякога имаме "повтарящи се" кметове, които са номинирани или печелят, защото в някои области си довършват вече започнати проекти. Това не е много добре, от една единствена гледна точка - виждаме, че другите с по-бързи темпове се справят. Но цялата инициатива "Кмет на годината" е да се разшири разговорът, свързан с добрите практики в общините. Това е едно позитивно състезание, което дава възможност на хората да гласуват и да могат да видят кой кмет какви проекти е правил, да видят кой в каква област е добър. Целият конкурс се провежда онлайн. Над 600 хиляди човека са гласували, това хич не е малко, защото с 250 хиляди гласа се избират кметовете в София. Общо взето това е едно симпатично състезание на идеи", разказва Боян Томов.

За него Кмета в българската драматургия е характерен образ - антагонист или протагонист, понякога демоничен, понякога склонен да прави добро, понякога иронично представен. За Томов "приказни кметове" не съществуват.

"Сега ако ви кажа, че всичките кметове са номер 1 - ще ви излъжа. Има кметове феодали и такива, на които им пука за града, но много трудно могат да реализират някакви неща. Има кметове, на които им се получава лесно, тогава пък ги провъзгласяваме лесно герои... Така че има различни видове кметове. Най-важното за кмета е неговите съграждани какво мислят. Но колкото по-близо е до своите хора и по-активен през целия мандат. Има някакви кметове, които не си ги чувал три години и изведнъж, преди изборите, стават много активни - ето това е лошо, да", казва Боян.

Негова гордост е категорията "Кмет на гражданите". Тя дава възможност на избирателите да гласуват за човека, с когото комуникират, който е бил коректен с тях, достъпен на време и им е бил от полза.

"Безспорен факт е, че има кметове, които не са най-лоялни и точни, съществуват си. Но ние имаме нужда от лоши герои, за да изпъкват добрите. А т.нар. "лоши" да помнят, че злото не побеждава, а освен това винаги се наказва. В българските общини лошите от добрите се открояват лесно - веднага се набиват на очи", казва от опит Томов.

В последните няколко години е раздал над 400 награди за добрите кметове в различни категории.

В спомените му родната София е много чист град. Някога живеел на алея Яворов, до бившия Ленински район около Румънското посолство. Всяка ранна утрин излизал на разходка с баба си, докато чистели булеварда. Софийските трамваи били все така шумни, но носели чара си гордо. Децата играели до късно в междублоковите пространства и създавали незабравими спомени. Сънищата са спокойни, когато въздухът е чист.