Честваме Деня на буквите - най-българският празник

Празникът е един от най-старите у нас и прославя създаването на азбуката от братята Кирил и Методий

09:11 | 24 май 2019 | Редактор : Лилия Чалева 82 3553 Снимка: Булфото

Честваме Деня на славянската писменост и българската просвета и култура. На този ден отдаваме почит към делото на светите братя Кирил и Методий, създали нашата азбука.

Виж още "Пазете идентичността си", казва Андре Рийо в специален поздрав по случай 24 май

Паметта на светите братя Кирил и Методий, посветили последните десетилетия от живота си на присъединяването на славянските народи към християнския свят, е тачена в цяла Европа.

Ученици говорят с възторг за делото на солунските братя: "Празнуваме деня на писмеността. Те са създали азбуката, благодарение на която ние сега можем да четем, да пишем"; "Народ, който има свой език, който има собствена писменост, е пълноценен".

В 10 часа тържествено шествие ще тръгне от президентството към паметника на Светите равноапостоли, издигнат пред Народната библиотека, където в 11 часа ще започне тържествена церемония, която ще бъде открита с водосвет.

Сред официалните гости ще бъдат президентът Румен Радев, столичният кмет Йорданка Фандъкова, както и генералният директор на ЮНЕСКО Одре Азуле, чието посещение в страната ни е израз на уважение към приноса на България за развитието на световната култура, предаде БНР.

В Бургас рекорден брой - близо 8 000 ученици, учители и културни дейци ще се включат в празничното шествие по случай празника. То ще тръгне от площад "Тройката" и ще премине по главните улици "Александроска" и "Богориди" до Приморския парк. Там на откритата сцена "Охлюва" от 11 часа ще започне празничен концерт.

Под мотото "Напред! Науката е слънце" академичните ръководства на трите висши учебни заведения, бургаското духовенство и културните дейци ще поведат празничното шествие в морския град. Очертава се една от най- мащабните празнични прояви, каза директорът на общинския отдел "Образование и демографски въпроси" Веселина Таралова. Празничната програма ще продължи с концерт, а наградата млад художник на годината ще бъде връчена при откриването на изложбата "24 май" в галерията на ул. "Александровска".

Денят на българската просвета и култура и славянската писменост ще бъде отбелязан с празнично шествие на училищата по главната улица и в Сливен, което ще започне от Градската градина в 11 часа. От 11:30 часа на площад "Хаджи Димитър" ще се проведе церемония по поднасяне на гирлянд от цветя пред паметника на войводата Хаджи Димитър и сливенските възрожденци. Кметът на Сливен Стефан Радев по-късно ще се срещне в голямата зала на общината с ученици, носители награди от национални и международни състезания и конкурси.

Кулминацията на празничния ден ще бъде концертът на народната певица Николина Чакардъкова и Неврокопския танцов ансамбъл, който ще бъде на открита сцена в центъра на града. При лошо време концертът ще се проведе в Драматичен театър "Стефан Киров", а входът ще бъде свободен. Той ще започне в 12 часа.

Над хиляда ученици, студенти и курсанти ще се включат и в шествието във Велико Търново, посветено на 24 май.

Бъдещи първокласници се върнаха назад във времето и се учиха на писане и смятане по методите, с които е било преподавано преди 180 години в първото взаимно училище в старата столица. Децата от предучилищната група на детска градина "Пролет" се върнаха в първото училище и писаха "А,Б" с пръчици и калеми в музей "Възраждане и учредително събрание". Откритият урок беше с оригинални помагала от музейните фондове. Бъдещите първолаци упражниха научените букви и цифри по съвременните образователни методи върху старите взаимоучителните таблици.

Духовният "Великден" на България

Виж още Доц. Кочева: Кирилицата е българската азбука и това трябва да стане известно в Европа!

Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского языка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

Виж още Проф. Мирчева: Кирилицата е втората старобългарска азбука

През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев.

Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.

След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: "За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!" След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите. Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. Братята са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.

ИЗБРАНО