Д-р Сибила Маринова: Не носете органите си в Рая, Бог знае, че ни трябват тук

През 2017 г. великотърновската болница е първа в страната по реализирани донорски ситуации

15:33 | 24 октомври 2018 | Автор : Надежда Христова 213 8782 Снимка: Shutterstock/Facebook

Д-р Сибила Маринова е координатор по донорство и началник на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в Областната болница във Велико Търново "Д-р Стефан Черкезов". Завършила е Езикова гимназия, а след това Медицинския университет във Варна. През 2017 г. великотърновската болница е първа в страната по реализирани донорски ситуации. От Агенцията по трансплантация съобщиха пред Dir.bg, че броят на трупните донори през 2016 г. е 17, през 2017 г. те са 19, а от началото на 2018 г. има само 11.

- Д-р Маринова, през последните седмици проблемът с трансплантациите и донорството излезе отново на първо място. Стана и ясно, че за 2018 г. в България има само 11 донорски ситуации. Защо българите отказват да даряват органи?

- Не смятам, че българите отказват да даряват органи. Смятам, че има други причини да няма донорски ситуации в България. На първо място смятам, че много ни "куца" самото откриване на донори. Защото така, както доскоро хората нямаха информация, но вече имат благодарение на нашите информационни кампании, така мисля, че има колеги, които не са достатъчно добре подготвени за откриването на потенциални донори. Без да искам да обидя никого.

В същото време смятам, че информационната кампания за донорство трябва да бъде национална и то в много голям мащаб. И това трябва да се прави не проформа, а от хора със сърце и хора, които вярват в това, което правят.

Виж още Братът на Адриан: Трябва да се променят условията за донорство

- В законодателството обаче също има "препъни камък"...

- Да, има законодателни проблеми. Законът за трансплантациите в България е добър закон, но има пропуски. В момента всеки може да декларира приживе своето несъгласие за даряване на органи. Презумпцията на закона е, че всеки, който не е декларирал несъгласие, е съгласен. Обаче се изисква съгласието на неговите близки. Трябва да има възможност не само за деклариране на отказ, но за деклариране на съгласие. Защото волята на човека е водеща. Така, когато човек е изразил съгласие да бъде донор, няма да се питат неговите близки. Когато говорим за това, аз съм далеч от мисълта, че целокупният български народ ще хукне да изразява съгласие, но има много хора, които ще го направят. Защото по време на нашите информационни кампании, има много хора, които идват и ме питат как могат да заявят съгласие да бъдат донори. Не може така. Трябва да се промени законът, за да може хората да декларират съгласие и факторът близки да отпадне.

- Все пак защо отказват близките?

- Аз лично скоро не съм се сблъсквала с такава ситуация. Но все пак...основната причина хората да отказват донорство е липсата на доверие като цяло в българския лекар, за което по много начини беше "работено" през последните години. Казвам "работено", защото за мен това е съвсем тенденциозно. Втората причина е липсата на информация. Когато някой не познава дадена тема, тя е плашеща. Тоест, ако хората имат достатъчно информация и има достатъчно ниво на обществено съзнание, което е по-трудно, ще стане. Но не смятам, че хората в България са лоши и затова отказват. Затова мисля, че обществото е готово да дарява, просто трябва малко повече работа.

- Оказва ли влияние недостатъчната здравна култура. Има хора, които смятат, че човек, изпаднал в мозъчна смърт, може да се събуди, защото сърцето му бие... Обяснете с прости думи - обратимо ли е това състояние?

- Не, не може да се събуди. Това е окончателна диагноза и поставена веднъж, няма никакво колебание. Клиничната диагноза се поставя след два клинични прегледа и инструментално изследване от комисия на трима лекари, като това обикновено са анестезиолог, невролог, неврохирург или рентгенолог. Ако се докаже мозъчна смърт, се попълва протокол и след това настъпва работата на координатора по донорството.

Хората трябва да знаят, че ако един лекар се изправи срещу тях и им съобщи тази диагноза, то той е 100 процента сигурен. В световен мащаб няма човек, събудил се след доказване на мозъчна смърт. Няма и доктор, излекувал мозъчна смърт. Това е починал човек с все още функциониращи органи. Но липсата на мозъчно кръвообръщение и мозъчна функция, защото това реално е мозъчната смърт, това е смърт. Защото мозъкът е идентичността на човек. Когато той умре, остава само тяло.

- Болницата, в която работите, е първа по донорски ситуации, как го постигате?

- През 2016 година с другия координатор и мой заместник д-р Лъчезарова осъзнахме, че хората не са информирани. Затова решихме да направим една такава кампания, основно насочена към младите хора. Влязохме в горните класове на търновските училища, като целта беше, поднасяйки им такава непозната стряскаща тема, да ги провокираме да коментират в семействата си. Мисля, че тази кампания даде резултат и продължава и в момента. Тази година имаме 10 доказани случая на мозъчна смърт, но само един донор. За 2017 г. имахме 10 ситуации с 10 донора. Тази година се получи така, защото в 7 от случаите имаше противопоказания за донорство. Трима от пациентите бяха подходящи за донори. Единият от тях имаше само една единствена близка - дъщеря, която живее в Испания. Аз успях да я открия и получих съгласието й, но докато документално се оправят нещата мина много време и донорът стана нестабилен. Другата жена беше подходяща, но се оказа, че в България няма подходящи реципиенти.

- Което е загуба на органи при положение, че и без това донорите са малко. Кога България ще стане пълноправен член на Евротрансплант, за да може в такива ситуции тези органи да бъдат дарени на пациент от друга държава в ЕС и същевременно българи да получават органи от пациенти от страните-членки?

- Когато станем с 10 донора на 1 милион души население. В момента сме с 3-ма на 1 милион население. Смятам, че за проблема с Евротрансплант и трансплантациите в чужбина като цяло значение има и сумата, която държавата ни дължи за лечение на български граждани в чужбина. И това има значение, защото това че дължим пари е лош имидж на България пред европейските болници.

- През последните седмици няколко души, чакащи за белодробна трансплантация в чужбина починаха. Има ли България база и ресурси за белодробни трансплантации?

- У нас няма обучени екипи на белодробна трансплантация, защото чакащите за трансплантация на бял дроб са малко. А това е огромен ресурс на държавата. Но може би нещата все пак ще се случат и такива интервенции ще се правят в България. Смъртта на 29-годишния Адриан накара да се заговори за проблема и провокира тази голяма обществена дискуация.

- Какво бихте казали на хората, които се колебаят да дарят органите си или да дарят органите на свой близък?

- Има една много хубава мисъл, която чух от 18-годишния Мартин, който е сърдечнотрансплантиран, когато е бил на 9 години. Той получи сърце от едно малко дете, което падна от стените на Царевец. Мисълта не е негова, но аз я чух от него и много ми хареса - "Не носете вашите органи в Рая, Бог знае, че те ни трябват тук на Земята".

ИЗБРАНО