Доц. Дейкова: Ниската езикова култура трябва да ни плаши, а не толкова чуждите думи

Най-многобройни са заемките от гръцки и турски език, голяма част от които днес са широко разпространени думи от общонародния език

09:52 | 24 май 2018 | Автор : Лилия Чалева 48 5016 Снимка: БАН

Проблемът не е в съществуването на новите думи, а в тяхната уместна и правилна употреба в различните функционални стилове на езика, в цялостното обедняване на речта на младите, в неумението им да използват всички изразни възможности на езика. Това каза в интервю за Дир.бг доц. д-р Христина Дейкова.

Доц. д-р Христина Дейкова е ръководител на Секцията за българска етимология в Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Тя е един от авторите на колективния многотомен "Български етимологичен речник", от който до момента са излезли 8 тома (до края на буквата ф-).

"Българският етимологичен речник" на БАН е единственото по рода си у нас научно изследване на произхода на българската лексика. 77 библиотеки от англоезичния свят - в Азия, Европа и Америките - притежават публикуваните досега томове. Той е сред основните справочници за българския език както в славянските, така и в немскоговорящите страни.

- Каква история разказва "Българският етимологичен речник" на БАН?

"Българският етимологичен речник" разказва историята на българския език и българския народ. Изяснявайки произхода на българските думи, ние разкриваме произхода на българския народ, неговата материална и духовна култура през вековете. Чрез етимологичните изследвания установяваме връзките на българския език и народ с други езици и народи - славянски, балкански, индоевропейски и неиндоевропейски, от най-древни времена до днес.

- Славянската природа на нашия език е безспорна, но с какво се отличава той от другите славянски езици?

На този въпрос отговарям обикновено с думите на покойния проф. Св. Иванчев "българският език - класически и екзотичен".

От една страна, българският език наследява пряко книжовната лексика, създадена от старобългарските книжовници при превода на богослужебната литература, много често чрез превод (калкиране) или по модела на гръцки образци (думи като благодаря, тържество и др.).

Разбира се, част от тази старобългарска лексика прониква по-късно у нас и с посредничеството на руския (чрез църковнославянския), т.е. извървява един обратен път. От друга страна, в сравнение с другите славянски езици нашият език звучи доста екзотично.

На Балканския полуостров славянската езикова стихия се сблъсква с много други езикови стихии, в резултат на което българският речников състав в значителна степен е променен и обогатен през вековете.

- Кои езици слагат своя най-силен отпечатък в българската лексика и как се проявява това във времето? Бихте ли дали някои любопитни примери, свързани с това?

- Освен славянски българският език е и балкански език. Значителни по количество в него са заемките от съседните балкански езици - гръцки, турски, румънски и албански. Именно те съставят другия основен пласт лексика в нашия език.

Най-многобройни са заемките от гръцки и турски език, голяма част от които днес са широко разпространени думи от общонародния език - елек (тур.), ерген (тур.), келепир (тур.), керемида (гр.), кух (гр.), молив (гр.), палав (гр.), пелтек (тур.), пирон (гр.), риган (гр.), сач (тур.), стомна (гр.), таван (тур.), тиган (гр.), типосам/изтипосам (гр.), топка (от тур. заемка топ), торба (тур.), фирясам/изфирясам (гр.). От румънски са например думите карначе, талпа и др. В говорите ни заемките от балканските езици, прониквали при непосредствен езиков контакт, са още по-многобройни.

С посредничеството на турския в българския проникват също така персийски (като келеш, леке, перде, рачел, ренде и мн. др.) и арабски думи (като кеф, рахат, сеир, софра, табиет, файда и мн. др.), повечето от които са характерни за разговорния ни език и са експресивно натоварени. С посредничеството на балканските езици в нашия език проникват и други чуждоезикови елементи от западноевропейските езици. Екзотично звучи например синонимният ред панделка, кордела, фльонга и джувка - и четирите са чужди думи.

В основата на панделка стои нем. Band "лента, панделка", но думата е образувана в унгарски и е проникнала у нас чрез румънски.

Кордела пък е от итал. cordella от corda "въже, връв; струна", но е навлязла в български чрез гръцки език. В основата на фльонга стои латинското floccus "парче", но думата е дошла до нас с посредничеството на арумънски, румънски и гръцки. Джувка е от итал. ciuffo "кичур коса, перчем", но е заета у нас чрез албански.

- Каква е днешната картина на речниковия ни състав? Напоследък все повече у нас нахлуват и се утвърждават чужди думи, въпреки че имат аналог на българския език. Това не застрашава ли езика ни?

Историята на българския език и етимологичните изследвания ни дават множество факти за заемане на чужди думи в нашия език - при непосредствен езиков контакт и по културен път. Това по никакъв начин не е застрашило съществуването на нашия език, а го е обогатило, разширило е изразните му възможности. Историческите промени в обществото, естественият цивилизационен път на развитие, както и контактите с много други езици и народи винаги намират своето отражение и в езика.

В момента живеем в много динамично време, характеризиращо се с обществено-политически промени и бурно технологично развитие. Естествено е да наблюдаваме промени и в речниковия състав на езика. В него навлизат много нови думи, свързани с наблюдаващите се промени в обществото. Едни от тях се налагат и усвояват в нашия език (като например англицизмите в т.нар. компютърна лексика), други имат все още нестабилна, оказионална употреба и е необходимо време, за да намерят своето трайно място в езика ни или пък да бъдат отхвърлени и забравени. Това е съвсем естествен процес, който не би могъл да се контролира изкуствено.

Ако една нова чужда дума има свой български еквивалент, добре е и двете думи да се използват паралелно в конкретни речеви ситуации. Не е проблем да използваш куул при неформално общуване между връстници (в жаргона), но е проблем, ако не можеш да употребиш българския еквивалент чудесен, прекрасен в друга по-формална речева ситуация. Ниската езикова култура трябва да ни плаши, а не толкова чуждите думи.

ИЗБРАНО