Едва около 3-5% от българските служители са работили от вкъщи през 2017 г. Според последното проучване на Eurofound обаче този процент в момента е нараснал до 30%, а в Европейския съюз той е 36%. Повече от една четвърт от тези хора казват, че работят в свободното си време, а някои са споделили, че работят 48 часа на седмица повече, отколкото ако са в офиса. Това поражда куп проблеми, които в българското законодателство не са посочени и то се нуждае от обогатяване. Това коментира пред Dir.bg Огнян Атанасов - национален секретар по безопасна работа на КНСБ.

Наскоро от Европейската конфедерация на профсъюзите заявиха позицията си, че Директивата за правото на откъсване от работната среда не трябва да се отлага. КНСБ също приветства идеята законодателството да се адаптира спрямо нуждите на хоум офис работещите.

"Отчитането на извънреден труд е много трудно, а той не трябва да се случва, защото не е редно. Законодателството ни за извънреден труд е много добро и ясно и никой не го е отменил, дори за работа вкъщи. Въпросът е по какъв начин това да се отчита и регламентира и да се вкара в рамки и правила", казва Атанасов.

"Когато отидем на работа в офиса, знаем работното време, докато за част от професиите работното време не може да бъде определено. Тук вече работникът трябва да прецени какъв обем работа трябва да свърши, какво и кога може да го направи. Има директива за съчетаването на личен и професионален живот, но има много нюанси, върху които трябва да се обърне внимание. Ние категорично адмирираме хората "да се изключват", особено за тези професии, които могат да си го позволят", добавя той.

Експертът беше потърсен за коментар на анкета в подкаст новините на Dir.bg, в която 53,8% от слушателите отговориха с "Да" на въпроса "Ще си навлечете ли критика, ако не отговорите на служебно обаждане или e-mail в извън работно време?". Чуйте Огнян Атанасов в подкаста "С какво ще запомним този ден". С него разговаря Елза Тодорова:

По думите му КНСБ вече са започнали инициативи в тази посока. Първите предложения за промяна в Кодекса на труда и за надомна работа, и за работа от разстояние още през 2012-2014 г. по настояване на синдикатите са влезли като съответни членове в Кодекса на труда, припомня той. Но там липсва регламент за безопасността и здравето на хоум офис работещите. "Ако работите в офиса и има правила, съгласно закона за безопасни и здравословни условия на труд. Всичките тези правила важат и за работата от вкъщи, но на всички ни е ясно, че не е възможно да се спазва - като температура, осветление, подходящи бюра и столове, интернет, работни пособия, което пък е свързано с разходи за работника".

Работодателят има задължение да осигурява тези условия на труд, но в тази ситуация това е трудно. Затова според експерта трябва да се мисли например за ваучери, които да покриват тези разходи.

Друг въпрос, който възниква във връзка с хоум офиса, е какво се случва с трудовите злополуки. Например, ако пострадаш по време на обедната почивка, това трудова злополука ли ще е? "Според нас това е трудова злополука, но трябва да се обогати законодателството и ние като синдикати мислим какво би могло да се случи в тази посока. Твърдо сме решени да работим, защото тези неясноти трябва да бъдат изчистени".

Относно работното време, което отнема от личното, според него това трябва да става с вид споразумение между работника и работодателя, където да е посочено как ще се отчита извършената работа.

"Ние в КНСБ много пъти коментирахме по отношение на програмите по иновации и конкуретнтопособност за COVID, които за съжаление не се случиха. Там имаше нещо, на което много малко се обръщаше внимание - средства за софтуер за отчитане на работата от разстояние. Много компании го имат, но то струва пари. Тук държавата трябваше да отпусне тези грантови пари в началото, които да бъдат в помощ на работодателите за закупуване на такъв софтуер и да се обучат работниците за професиите, които го позволяват", коментира Атанасов.

Иначе по закон, ако шефът иска да ни изпрати да работим вкъщи, можем да откажем. Но когато има извънредна епидемична обстановка, работодателят има право да ни изпрати хоум офис. Още в заповедта си за това обаче работодателят трябва да разпише начините, по които работникът ще бъде на разположение. Работникът от своя страна трябва, получавайки тази заповед, да се съгласи и ако нещо не му харесва, да се оплаче.

Съветът му към работещите е, ако мислят, че работодателят им прекалява и че работят едва ли не на сила, за да изпълнят задачите си, да се обърнат към синдикатите, или към Главната инспекция по труда, която въпреки обстановката има право да направи проверка на място. "Нашата работа e да защитаваме правата. Да разгледаме такъв случай и да се търси някакво решение. Иначе няма кой, държавата няма как да разпореди на държавата по какъв начин да си организират работния процес, който е упоменат в закона и в трудовия договор", допълва синдикът.