Днес се навършват 20 години от събарянето на мавзолея на Георги Димитров. Той е построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител. Изграждането започва веднага след смъртта на Георги Димитров. Построен е за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София. Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в Централните софийски гробища. Мавзолеят е взривен края на август 1999 г. по заповед на строителния министър от правителството на СДС Евгений Бакърджиев. Първата детонация, на която присъстват министър-председателят Иван Костов и кметът на София Стефан Софиянски, не успява да събори сградата и са необходими няколко експлозии от 21 до 27 август, когато най-сетне тя рухва. Днес потърсихме за коментара на тези събития Евгений Бакърджиев. Ето как гледа той на тях 20 години по-късно в интервю за Dir.bg.


- Г-н Бакърждиев, днес се навършват 20 години от премахването на мавзолея на Георги Димитров. Сещате ли се на тази дата за него?

- Винаги се сещам, всяка година. Изобщо аз и през годините мисля за мавзолея, за символите на комунизма и за това колко е добре, че се отървахме от тях.

Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

- С голяма решителност тогава приехте да се премахне мавзолея. Защо беше така?

- Вижте, 20 години са един сериозен период, за да се направи един разумен анализ. Всъщност, оценката е, че комунизмът не можа да излъже историята. Историята отрече комунизма и не само го отрече, а и го изхвърли на бунището си. Венецуела и Северна Корея са някакъв финал на този сбъркан експеримент. За съжаление този експеримент струва милиони животи, разбити съдби и семейства, убийства, заточения, лагери, затвори... Период, в който, всъщност, се опитаха да въведат от името на народа един еднопартиен терор. Символите на този терор бяха и великият вожд и учител Георги Димитров, и великият баща на народите Сталин, и великият кормчия Мао Дзедун. Изобщо всичките тези "велики", които объркаха света, съсипаха милиони съдби и в последствие бяха поставени в мавзолеи. В Европа и в България нужда от такива митове, нужда от такива капища болшевишки, нужда от такива национални терористи, какъвто е Георги Димитров, няма. Затова още през 1992 година, в зората на демокрацията, аз тогава бях общински съветник и председател на комисията по местно самоуправление, внесохме предложение и гласувахме да бъде премахнат мавзолеят и да бъде премахнат паметникът на Съветската армия. За съжаление тогава професор Беров, през 1993-а, като министър-председател с решение на Министерски съвет блокира нашите действия за мавзолея и за паметника.

Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

- Винаги се изказва и друга теза, че мавзолеят е можело да се използва и по друг начин, защото е бил един вид символ, част от историята. Просто да има друго предназначение...

- Хора, които не са виждали постройката, не са наясно с подземието и с наличната част, могат да импровизират колкото искат. Първо, не знам какъв морал трябва да има един човек и каква психика, за да отиде, примерно, да танцува там, където са стояли трупове. Как би се чувствал един интелигент, един културтрегер в подземна заличка, в която са балсамирали мумии, в която са вадили вътрешности. Изобщо, това е античовешко, това е цинизъм. Това от една страна. От друга, беше проведен конкурс през 1996 година с участието на около 50 проектантски колектива за решение на центъра на София, на Ларгото. Спомням си, че тогава под егидата на Камарата на архитектите в България, на Министерството на културата, на Столична община, на всички институции, ангажирани с темата за центъра на София, имаше конкурс. И първите шест премирани проекта предвиждаха премахването на мавзолея и в различна степен облагородяването на центъра. Част от тях предлагаха възстановяването на стария вид на градската градина с нейните фенери, огради, порти, преходи и т.н. Други предвиждаха изграждането на исторически мемориал, нещо доста смислено, на мястото на капище на болшевишка мумия. Много по-естествено е на такова място да имаме историята на България или на столицата. Погледнете Будапеща - площадът на героите, цялата история на Унгария е там. Вацлавски намести в Прага... Вижте историческите центрове на европейските държави. Там човек и от страната, и от света може да отиде и да се запознае с историята на държавата. Къде в София е паметникът на хан Аспарух, на Тервел, на Крум, на Симеон Велики, на Иван Асен Втори - няма ги. Болшевишки капища, шмайзери, съветски армии, червени армии - с това ни наситиха за 45 години. Борбата с промяната и в психиката, и в историята, и в архитектурата, и в историята на страната ни е трудна, тежка и бавна. Но едно е сигурно. Аз ще цитирам, перифразирайки Георги Димитров - ... колелото на историята се върти и ще се върти до окончателната победа над комунизма. Това е истината. Да съжаляваш, че го няма мавзолеят... Трябва нещо много да е сбъркано, нещо генно трябва да е увредено, за да мечтаеш за мумии, за трупове, за болшевишки диктатори. Вместо да се радваш на майките и дечицата, които тичат и се радват в градинката, на младите хора, които си правят хепънинг, на скейтърите, които ходят там. Това е центърът на София, там трябва да има нещо модерно, нещо красиво, нещо духовно.

- Но не виждаме такова нещо там?

- За съжаление след 1999-а нито една кметска управа не си свърши работата. 20 години центърът стои в този вид. С бетоновата площадка, с която затапихме дупката. И да отворя една скоба. Започнахме проучването и проектирането там по искане на Българската народна банка...

- Защото отдолу може да се направи трезор...

- Да. С махането на нашето правителство всичко това се забрави. За съжаление кметовете на София не свършиха нищо 20 години. Това, че там се пържи цаца и се пие бира - няма лошо. Лошото е, че го няма историческият център на София. А за това са виновни управляващите в столицата.