"Езикови справки" вече дават и онлайн консултации. Къде грешим най-често?

В момента са качени онлайн отговорите на над 300 езикови въпроса

09:27 | 23 май 2018 | Автор : Лилия Чалева 7 2564 Снимка: БАН

От няколко дни Службата за езикови справки към Института за български език вече отговаря на въпроси и онлайн.

Как може да ползваме новата е-услуга и какви са най-честите езикови грешки, разказва гл. ас. д-р Илияна Кунева в интервю за Дир.бг.

- Какъв масив от информация е включен в новата онлайн услуга и как работи тя, безплатна ли е и за колко време се отговаря на запитването?

- Услугата "Езикови справки по интернет" е безплатна и достъпна на сайта на Института за български език - БАН: от меню "Информация" - "Услуги" - "Консултации" - Онлайн справочник "Езикови справки по интернет" (http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/zadayte-vapros/ ).

Справочникът съдържа богата езикова информация под формата на въпроси и отговори - в момента са публикувани отговорите на над 300 въпроса. Той е разработен въз основа на базата от данни на Службата за езикови справки и консултации. Чрез търсене по дума, словосъчетание или тематична рубрика всеки има възможност бързо и лесно да намери отговор на своя езиков въпрос. А ако не намерите отговор на Вашия въпрос, на разположение е и формуляр, чрез който можете да отправите своето запитване директно към специалистите, като обикновено получавате отговор в рамките на един работен ден. Справочникът се обновява ежедневно с новопостъпилите въпроси и отговори.

- Какви бяха първите онлайн запитвания?

- Първите поискани онлайн справки бяха доста разнообразни - за разделно или слято писане, за членуване с пълен или кратък член, за правила при съкращаване и за тълкуване на думи.

- Кои са актуалните езикови въпроси в последните години?

Днес са много активни процесите на образуване на сложни думи със съставка, която е новонавлязла дума, например артинсталация. Това води до много въпроси за писането на тези думи - слято, полуслято или разделно (като словосъчетания). Чести са въпросите за писане на главна или малка буква. Традиционно многобройни са въпросите за пунктуация и членуване с пълен или кратък член - така е и в момента.

- Кои са най-честите грешки, които се допускат в писмената реч според Вашите наблюдения? Например в медиите или в административните документи?

- Най-големи затруднения предизвикват правописът и пунктуацията - правилната употреба на главна или малка буква, слятото, полуслятото и разделно писане, употребата на запетаи и кавички, графичното оформяне на текста.

- През последните години битува мнение, че езиковите правила трябва да се променят, когато масово се допускат грешки. Например думата "фин" често се употребява като "финен". Къде е пределът за промяна на езиковата норма и защо не трябва да се преминава тази граница?

- Мнението, че правилата на езика трябва да се актуализират по-често, предизвиква противоположна реакция - много хора са на мнение, че честата промяна води до неустойчивост - усвояват се правилата в училище, а само след няколко години се променят. Това не е в подкрепа на грамотността. Затова промените не трябва да са резки и чести, а да се извършват много обмислено. Освен това хората ясно осъзнават разликата между книжовен език и разговорна реч и смятат, че те не трябва да се изравняват чрез промяна на правилата, валидни за писменото общуване.

- Прави впечатление, че напоследък имаме проблем и с правоговора. Наскоро се чу предложение БАН да направи и аудиовариант на правоговорен речник. Възможно ли е това да стане?

- Да, има такава тенденция при изговор да се нарушават основни правила - неправилно "якане": живЯли, закъснЯли, "екане": ходимЕ, говоримЕ, неправилно Ъ при членувни думи от женски род: кръвтЪ, радосттЪ, пролеттЪ и др. Тези правила са подробно обяснени в Официалния правописен речник, независимо че не може да се "чуе" произношението на думите. Ако има стремеж за правилно говорене, то всеки би могъл да се ориентира и от книжния вариант на речника. Ако липсва този стремеж, и аудиовариантът не би решил проблема.

ИЗБРАНО