Помислете си само. Всяка сутрин взимате фалшивата си чанта "BOSS" и хуквате за работа. Докато пътувате решавате да убиете времето с фалшивия си iPhone 6. По навик натискате клавиша за Фуйсбук. Определено има какво да се чете. Меркел е бисексуална. Папата се подслушва от ЦРУ. Руснаци живеят на Марс. На обяд решавате да си поръчате салата. Искате да ви донесат и екстра върджън зехтин. Стоте му процента се оказват разредени със соя. Пармезанът също е фалшив. Идва сметката. Сервитьорката с фалшиви устни и фалшива диплома по икономика се усмихва стеснително. И така нататък и така нататък...
Кадър от британския хитов сериала „Черно огледало“ (Netflix) посветен на последствията от новите технологии
През 20-и век фалшивото е типично само за развлекателната индустрия. Новините са съвсем отделен бизнес. Фалшив Кинг Конг. Фалшива подводница "Червения октомври". Фалшиви динозаври. Два часа киноефекти галят задника на публиката с перо. Емоциите са задействани. Зрителите разширяват ноздри и ускоряват пулс. Само че днес граници няма. Лъжата е в най-добрата си форма и е навсякъде, докато истината прилича на изкуфялата Маргарет Тачър, увита в хотелския си чаршаф, малко преди да умре. Непотребна на никого. Проблем ли е това? Ами да видим. Ако фалшивата ви чанта остава да виси само във вашия коридор, фалшивите новини могат да подпалят чергите на милиони. Надлъгването между една и друга държава през социалните мрежи отдавна е препикало добрата стара дипломация. Обвинения хвърчат през фейсбук. Доказателства се търсят в интернет. Вече никой не иска да преговаря с никого.
30 март, 2018. Улица "Фурштатска", Санкт- Петербург, след случая "Скрипал". Дипломатически сътрудници напускат сградата на генерално консулство на САЩ. (Снимка: Сергей Конков/Тасс)
Политическият Холивуд в електронните мрежи действа на емоциите на хората като Спилбърг с акулата си в "Челюсти". Кара ги да настръхват от страх по седалките. Паника. Объркване. Дезинформация. Да, феноменът на политическите слухове, клевети и преувеличени истории не е от вчера. В епохата на вестникарския мезозой вестниците са истинско забавление за народа. Секс скандали. Политически афери. Фантастични новини за хванати чудовища. Даже Марк Твен трябва да се обяснява с прословутото: "Репортажът за смъртта ми е силно преувеличен". През юни 1897-а "Ню Йорк Джърнъл" съобщава, че "писателят умира в бедност в Лондон". По същото време той живее с жена си и децата си в хубава къща в Челси и завършва поредната си книга.
"Ню Йорк Джърнъл", 2 юни 1897. "Братовчед му, а не той, е болен", уточнява по-късно за Марк Твен изданието. (Снимка: Библиотеката на Конгреса)
КГБ СРЕЩУ ЦРУ: ЛЪЖИТЕ В ПОЛЗА НА РОДИНАТА
В началото лъжливите вестникарски сензации са забавление за народа. По време на Студената война, обаче, стават истинско оръжие за дезинформация. Целта е ясна. Хората трябва да се объркат или да се създаде напрежение между държави-съюзници. В този смисъл, слухът за новият вирус на СПИН изпуснат умишлено от американската база Форт-Деткрик, където определено не правят стек по милански, а секретни биологични изследвания, е истински удар за КГБ срещу САЩ. Организирането му не е трудно. В началото на 80-е американците гледат подозрително на държавните институции. Освен това, от уста на уста, се говори, че някъде в страната се работи по тайна програма за бактериологично оръжие. Съветските служби в Ню Йорк доволно потриват ръце. За първи път историята за умишлено изпуснатия СПИН излиза през юли, 1983-а, в списание издавано в...Индия. В статията се цитира анонимен американски учен, който потвърждава истината за Форт Детрик. Можем да си представим истерията, която "новината" би предизвикала днес. Но тогава няма интернет и никой не й обърща внимание. Две години по-късно съветските медии масово започват да я цитират. С индийското информационно прикритие следите на КГБ са заметени. А милиони хора по света и до сега още вярват, че вирусът на СПИН е изпуснат от американците нарочно.
Лабораторията във Форт Детрик, щата Мериленд, която наистина съществува, но никога не се е занимавала с вируса на СПИН. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
ВЛАСТТА СРЕЩУ БЛОГЪРИТЕ
Събирането на данни, както и класическото смесването на истина и слухове, има една единствена цел - упражняване на влияние. Правили са го всички големи държави, докато защитават външните си интереси. И то съвсем контролирано.
Само че днес интернет е кръстосал крака върху трона си и затъмнява всички други информационни канали. Властта неможе вече да влияе на масовия избирател. Той е по-глупав и неграмотен от времето на Рейгън и Горбачов. Вярва в Путин и Тръмп, но според статистиките мощно вярва и в хора-гущери и върколаци. Неуките се управляват по-лесно. Факт. Но да видим кой управлява мнението им сега? Блогъри и анонимни модератори. Социални групи и звезди от Instagram. Това не може да бъде простено от нито една държава. Даже от най-либералната. През 2017-а Англия и Германия криминализираха под някаква форма фалшивите новини. И какво от това? Информацията в интернет се размножава със коростта на нелекуван трипер. А с това не може да се бори никой.
АНОНИМНОСТТА - ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ НА ИНТЕРНЕТ
Спомнете си "Пицагейт" и американските избори през 2016. Конспиративният сюжет тогава заложи на фамилия Клинтън и групичка демократи, които си правят оргии с деца в мазето на вашингтонска пицария. Новината плъзна в мрежите и стотици хиляди й повярваха. Хилъри трябваше пак да се обяснява на тема "секс". И за капак някой си Едгар Уелч нахлу с три пушки в пицарията Comet Ping Pоng, за да търси в несъществуващото й мазе завързани голи дечица. Казват, че лоша реклама няма, но сервитьорите вътре, които наистина са се опикали от страх, изобщо не мислят така.
Фотосесия на Едгар Уелч, включително и от ареста му пред пицария Comet Ping Pong, 2016 г.
И всичко тръгна от анонимния форум 4chan. Точно така. Анонимността върши истински безобразия в мрежите. Но тя е и бизнес-модела, който гигантските интернет-икономики ще поддържат до смърт. Без анонимност Фейсбук нямаше да има повече от триста "приятели". И Дейвид Финчър нямаше да снима филм за Зукърбърг. Затова момчето, което някога даваше интервюта по джапанки, сега ще иска да се извини дори за Холокоста, пред това да се откаже от милионите си анонимни потребители. А кои са анонимните потребители? Ние. Така че няма какво да се възмущаваме. През 2012-а един супер маркет на германо-датската граница обяви, че ще даде безплатна кошница с продукти за 270 евро на този, който дойде гол в магазина. И вътре нахлуха десетки. Между тях не беше нито Зукърбърг, нито Брин, нито Гейтс.
Клиентки на супер маркет "Priss" привлечени от „голата“ оферта като пеперуди от нощна лампа.
Може ли кръстоносният поход срещу фалшивите новини да успее? Много съмнително. Хемингуей е мъртъв. Солженицин също. Липсват истински морални и интелектуални авторитети. Фейсбук може и да маркира ненадеждните си източници с "тази статия е оспорена от независими експерти", но кой е вече експерт? Да кажем, че това е "Ню Йорк Таймс". Вестникът ще иска да направи независима проверка на факти от реч или "туит" на Тръмп. И феновете му веднага ще си кажат: "Ами да, нали "Ню Йорк Таймс" публикуваха "новината" как Саддам Хюсеин криел оръжия за масово поразяване, а после не откриха нищо". Вече е невъзможно всички дружно да приемем някого за експерт. Да не говорим, че масата потребители отдвана е медийно неграмотна. А наоколо е пълно с фалшиви събития, фалшиви институции, фалшиви хора. И всички си приличат с истниските.
АДВОКАТИ ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО
Никога досега светът не е плувал толкова надълбоко в измамата. Даже в държави, в които правото е от векове, фалшивите юристи процъфтяват. Преди време британският съд буквално ококорва очи, когато открива, че двама граждани, с типичните английски имена - Саджит Рашид и Латфулла Латфулла, са завъртели с фалшивата си правна кантора истински бизнес. Как работел той? Меко казано, елегантно. Латфулла специализирал в предизвикването на малки пътни инциденти. Зад волана бил винаги той, а щетите винаги безобидни. След всяка мини трагедия, нещастният Латфулла звънял на единственият адвокат, когото познава - Саджит Рашид. Виновниците за щетите също се принуждавали да се обръщат към него. За да не влиза в съда Саджит Рашид се оправдавал, че е претрупан с дела. После звънял на истински кантори и срещу определена комисионна прехвърлял клиентите под скъпото им крило.
ГОЛЕМИТЕ ИГРИ НА МАЛКИЯ НИКОЛА
Но ако жертвите на Саджит и Латфулла са най-обикновени граждани, през 2014-а жертвите на Николас Гомес Иглесиас Франциско са от "лигата на необикновените". Малкият Никола, както го наричат всички, обича да е под прожекторите. През деня 20 годишният костюмар е безличен студент по право. През другото време се представя за агент от специалните служби, близък на испанското кралско семейство и потомствен аристократ. Испанският Остап Бендер обядва и вечеря с бивши премиери и бизнесмени. Обещава безценни контакти и летящи кариери. Често нарушава правилата по пътя в ролята си на държавен сужител.
Малкият Николас стиска здраво ръката на Филипе VI в кралският дворец в Мадрид през 2014
Във фейсбук редовно публикува снимки с известни личности. На тях, с крилете на фотошопа, се озовава и той. Но наистина успява да проникне на закритата церемония в деня на коронацията на Филипе VI. Заради кризата няма поканени чужди държавни глави, но Никола е там. Това определено затвърждава имиджа му и на съветник на правителството. Като такъв той иска комисионна от строителната компания OHL и промишленият концерн Acciona. Срещу нея обещава допълнителни инвестиции. Пуска и слух, че Филип VI ще посети малкото градче Рибадео. Кметството ентусиазирано започва да се готви за посрещането. Взети са специални мерки за сигурност. Вместо краля пристига малкият Никола. Съпроводен е от кортеж коли със светещи буркани. Но както става в повечето холивудски филми, човечеството е спасено от американците. Фалшивият спец агент е засечен, че е "никой", докато опитва да влезе в посолство на САЩ в Мадрид, като част от официална делегация. Високопоставените му приятели са в шок. Най-вече от собствената си глупост. Малко по-късно срещу Никола е подаден сигнал за мошенничество на стойност 25 000 евро. И историята гръмва в пресата. Иначе всички в нея биха си мълчали.
"ДА ИЗРЕЖЕМ МАЛКО ОТ ТАЛИЯТА"
В шоубизнеса, обаче, фалшивото е повече от очевидно. Почти във всички снимки на дрехи и бельо, телата на моделите са минали през ножиците на графичните дизайнери. Резултатът за публиката? Анорексични жени. Натровени със стероиди мъже. Затова Франция вече въведе рестрикции в модния бизнес. Сега под всяка рекламна сесия минала през фотошоп, трябва да пише: "снимката е обработена". В противен случай глобата стига до 30 % от разходите за производство и поставянето на подобна реклама.
Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos
ЗАЩО НИ ЛЪЖЕ ДЕЙВИД АТЪНБЪРО?
В документалното кино се предполага, че няма измами. Точно така, предполага се. Защото и в него вече не всичко е истина. Преди време шефовете на BBC признаха, че в легендарната поредица "Замръзналата планета" на сър Дейвид Атънбъро понякога се комбинират реални кадри от дивата природа с кадри в контролирана среда. През 2011-а, в един от епизодите, изгря рядък сюжет свързан с раждането на бяло мече. Сниман е в арктическа бърлога. Но и в холандски зоопарк с изкуствен сняг, където много удобно настъпва терминът на мила и любезна полярна мечка. След разкритието на "Мирър" милиони фенове бяха възмутени. Защо ни лъже Дейвдид Атънбъро? "Никога не сме го крили, но какво очаквате да ви кажа по време на снимките? Снимаме в зоологическа градина, между другото. Това разваля атмосферата, унищожава разказа". Дейвид Атънбъро е прав. Никой няма да умре от това. Проблемът е, че продуцентите непрекъснато разказват как се сдобиват с тези кадри, рискувайки живота си. И какви пари им струва. И колко е истинско всичко.
Кадър с новороденото мече от поредицата "Замръзналата природа" с Дейвид Атънбъроу
"ИСТИНСКА Е! ИСТИНСКА Е!"
Може ли да завършим с нещо по-позитивно? Много ясно. Какво по-позитивно от изкуството? Много рядко то се фалшифицира толкова добре, че да обърка музейни експерти, аукционни къщи и даже Доналд Тръмп. Години преди да стане президент, Тръмп качва в самолета си журналиста Тим О"Брайън. Самолетът, както можем да си представим, е нещо като пещерата на Аладин. Претрупан със съкровища. Едно от тях е картината "Две сестри" на Реноар. О"Брайън пита дали това е оригинала. "Естeствено!", отговоря Тръмп. Журналистът влиза в спор. "Доналд, не си прав. Аз съм израснал в Чикаго и ти казвам, че "Две сестри" е окачена на стената на Института по изкуствата там". И действително платното е в Чикаго от 1933-а, и никой не се съмнява в него. Но Тръмп е категоричен. Оригиналът на Реноар виси в самолета му.
Оригиналният Доналд Тръмп на събитие в Ню Йорк и "Две сестри (на терасата)" на Реноар
Журналистът приключва темата. Минават години. О'Брайън си мисли, че фалшификатът е изгорен. Нищо подобно. След изборите през 2016 новият президент дава едно от първите си интервюта в "Тръмп Тауър", а зад гърба му грее фалшивият Реноар. И до днес Тръмп продължава да настоява, че е истинския. Което означава едно. Че или френският импресионист е нарисувал две абослютно еднакви картини или, че някой си е купил фалшиво платно. Всички смятат, че това е Тръмп. Който наистина е броил за него десет милиона. А това си е вече доста обидно!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}