34-годишният художник Мариян Иванов от Стара Загора, който е лежал 19 месеца в ареста без вина заради грешна експертиза на лаборатория на МВР, разказа пред Дир.бг как се се стигнало дотам и какво е преживял. Отскоро той е на свобода, след като ново изследване доказва, че намерената в него легална хранителна добавка фенилетиламин не е амфетамин, както твърди първата, направена в сектор "Базова научно-техническа лаборатория" към Областната дирекция на полицията. Прокуратурата обаче настоява, въпреки това, той да бъде осъден заради откритите в багажа му 0,3 грама марихуана, оценени на 2,30 лв. Ако това се случи, той ще трябва да влезе отново в затвора за години, защото има условна присъда за притежание на канабис, чийто изпитателен срок не е изтекъл. Всичко това се случва на Мариян, защото има проблеми с алкохола, които не крие и лекува.

- Марияне, какво преживя в ареста?

- Условията бяха ужасни. Още като ме заведоха, не можах да повярвам - нямаше дори прозорец, никаква дневна светлина. Всичко беше страшно мръсно, не ми дадоха чаршафи, а дюшекът и възглавницата бяха чисто черни. Нямаше санитарен възел, само една кофа за всички физиологични нужди. Нямаше течаща вода, само сутрин те водят в коридора до една чешма, да се измиеш, и после чак в 17 часа още веднъж. Банята е един път в седмицата и то много набързо. В стаята бяхме с още трима души, на много малко пространство, имаше единични легла, между които имаше около половин метър разстояние. А там, където ни изкарваха за разходка, дори не беше на открито, а една стая, в която имаше съвсем малко прозорче, това беше единствената дневна светлина, която виждах месеци наред. И дори не ни оставяха по един час, както е по правилник, а по-малко. Освен това вътре хвърчаха гълъби, беше пълно с перушина и миришеше много лошо. Зимата беше адски студ, а лятото адска жега, аз тогава даже почти не съм ходил, защото не можех да издържа.

А в килията имаше две лампи, които светеха денонощно, изобщо не ги спират. И сега очите ми са зле, не виждам надалеч. Освен това ходих на изследвания преди няколко дни - имам артрит, може би заради залежването. Изпадаха ми и няколко зъба, дори един преден - металокерамика, с триста зора успях да си уредя да отида на зъболекар - пишат се молби, чака се един месец. След което ме заведоха с вериги на краката и на ръцете, колата спря на 100 метра от кабинета и трябваше да се придвижвам като най-големия престъпник пред хората.

7 месеца бях в този арест, след това ме преместиха в следствения отряд на Старозагорския затвор. Там беше по-добре, поне има тоалетна в килията и разходката е на открито. Можеш и да се занимаваш с много неща - има курсове, клубове. Аз ходех в артклуба, бях и в редакционния екип на местния вестник, правех забавната страница с един комикс за Митьо Шперца, който е затворник...моя идея. Свирех и в музикална група, там имаше йоника, барабани. По празниците правихме разни парчета, аз пеех затворнически рап. Имаше и спортни събития, участвах в баскетболен турнир например.

- Претърпя ли някакво насилие?

- Насилие не, но беше адски потискащо вътре, особено когато разбрах, че стоя напълно невинен, сред убийци и всякакви престъпници, които говорят само кой кого е наръгал, изнасилил и какво става с делото му. 

- Какъв беше преди да влезеш в ареста?

- От 18-годишен живея сам, на квартири. Не съм в добри отношения със семейството си, само майка ми ми помага от време на време. Баща ми и брат ми не съм ги виждал от години. Когато бях спрял да пия, писах на брат си, извиних му се, ако съм го обидил с нещо и не помня, но той не ми отговори. Завърших "Хотелиерство и външна търговия" и десетина години работих в по морето, в началото с една приятелка имахме и джетове и фризьорски салон, но вече бях започнал да пия и всичко се разпадна. Зимата работех каквото хвана. Няколко пъти ходих и в Лондон, рисувах по дворове, огради на къщи на хора, на които им харесва. Занимавам се и с музика...

- Разкажи как точно се случи всичко...

- Имам проблеми с алкохола, от години съм алкохолик, но се мъча да спра. Имах дълга ремисия от 4 години, след което миналото лято се подведох на морето с малко бира и пак започнах, до зимата бях доста зле. През ноември си купих хранителната добавка, която е за подобряване на настроението и тонус, защото алкохолът води до депресии. Арестували са ме точно на 31 декември, но аз нямам спомен. Ходил съм да аптека да си купя спирт, явно за пиене, аптекарката не ми е дала, аз съм възразил и сме се скарали. Тя е извикала полиция и са ме завели в районното, там са намерили в багажа ми фенилетиламина и са направили полеви тест, който показал - хероин, кокаин, амфетамин и метаафметамин. От едно вещество не мога да разбера как е станало...

Събудих се на другата сутрин в ареста, бях на земята, вир вода, не знам дори дали някой ме е погледнал. Започна абстиненция, аз я карам много тежко, трябва да съм под лекарско наблюдение, защото получавам припадъци, вдигам много високо кръвно и изпадам в алкохолен делир, който може да има фатален край. В следващите дни беше много мъчително, бях уплашен, че няма медицинско лице нощем, то и през деня дават само парацетамоли и аналгини, страхувах се, че може да умра в ареста, първата седмица не можех да стана от леглото, само повръщах в кофата, нямаше къде да се измия, ужасно просто. Малко се успокоих, когато едното момче в килията ми каза, че е вадило глътнат език, в случай, че ми се случи.

Но още първия ден взеха да ми изтръпват и да ми се свиват ръцете, караха ме да пиша, но аз не можех дори да си стоя на краката, камо ли да пиша или да мисля. Извикаха лекар, той ми сложи два ампули диазепам, малко се успокоих, но още не можех да пиша и те решиха, че не съдействам на полицията. А аз наистина нищо не помнех. В първия момент дори реших, че наистина по някакъв начин в мен са се озовали наркотици. Тревата е била моя, носех си съвсем малко, няма и за една цигара, колкото, ако ми се припие, да заместя алкохола. 4 месеца обаче не знаех за какво лежа, никой не ми казваше нищо. Дочух отнякъде, че е за наркотици, но нямах представа за какво става дума. Нямах възможност да си наема адвокат. Едва на 4-ия месец с мен се свърза служебна адвокатка. Чак, когато тя дойде тогава с експертизата и прочетох описанието на веществото, се сетих, че става дума за хранителната добавка. Тогава се свързах с приятелка, която работи в Агенцията по лекарствата в София, и тя ми каза, че методите на тази лаборатория изобщо не са сигурни, защото няма масспектрометър, който дава точни резултати, и дори нямат акредитация за такива експертизи.

Обадих се на служебната адвокатка, но тя каза, че това не е вярно, че е сигурно, че става дума за наркотици и най-добре е да се призная за виновен и да сключа споразумение за условна присъда. На практика тя едва ли не ме излъга.

По-късно на едно от съдебните заседания експерт от лабораторията призна, че не са акредитирани. Тогава, с помощта на приятели, се свързах с адвокат Лъчезар Босаков от София, който пое защитата ми и веднага разбра, че не е направен задължителният за точни резултати структурен анализ на веществото. Изиска нова в Научноизследователския институт по криминалистика (НИК) на МВР в София, тя доста се забави - още няколко месеца, но беше категорична - това не е амфетамин.

Тогава веднага ме пуснаха. Но съдът ми наложи 500 лева глоба заради тревата, макар това да се води малозначителен случай и практиката е да не се налагат санкции за такова малко количество. Освен това съдът разпореди да платя разноските по делото - близо 2000 лева. Най-скандалното е, че лабораторията с фалшивата експертиза си иска парите за анализа, заради който бях в ареста. Аз нямам никакви пари. Излизам от затвора. Казаха ми, че мога да получа някаква, макар и малка социална помощ, но се оказа, че трябва да чакам повече от месец. Как се очаква, че човек се издържа през това време? Така че спя при приятели, помагат ми и с пари.

Ще чакаме делото да мине и на втора инстанция, като се надявам тогава съдът да отмени първото решение. Но още в затвора ми казаха, че ще направят всичко възможно да ме осъдят, защото вече съм лежал година и половина и ако се докаже, че съм напълно невинен, от една страна държавата ще трябва да поеме разноските, от друга - ще мога да я осъдя много лесно. Така или иначе, ще заведа дело по Закона за отговорността на държавата и вярвам, че ще го спечеля, защото се доказа, че не съм носел амфетамин. А след това ще си потърся правата и в Европейския съд в Страсбург.

- Когато преди дни разказах твоята история, много хора коментираха, че ти сам си си виновен, че си се озовал в ареста, защото си ходил с марихуана, при положение, че имаш условна присъда. Какво би им отговорил?

- Дано не им се случва да имат алкохолен проблем, на тях, или на децата им, тогава ще разберат какво ми е. Много хора не разбират, че алкохолизмът е коварна болест. Алкохолиците често искат да спрат, но просто не могат и затова всеки път си измислят разни неща, за да могат да пият, дори лъжат, самите себе си лъжат най-вече. И аз бях така. Докато не разбрах, че марихуаната ми помага да се задържам трезвен по-дълго. След като се бях лекувал няколко пъти в клиники, дойдоха тези 4 години ремисия и когато през това време ми се е случвало да имам импулс да пия, например на Нова година и по други поводи, просто си дръпвам два-три пъти и забравям за алкохола. Само това ме спасява, преди да я употребявам не съм имала такава дълга ремисия. Аз не пуша нон-стоп, само когато се налага, и през това време работех и бях нормален член на обществото. Дано след някоя и друга година и то узрее за мисълта, че това е нормално. След употреба на алкохол много хора стават агресивни и правят какви ли не глупости, а от марихуана не съм видял такова нещо. Наистина тя ми помага, както и на много хора по цял свят, с различни здравословни проблеми. Не знам защо не е легална, вече почти навсякъде е, скоро гледах в едно предаване един професор, който каза, че всичко това е от простотия...

- Как стана алкохолик?

- Проблемът настъпи без да се усетя, още като ученик бях дисководещ на село, почна се тогава, после след училище, после ден и нощ. И така, докато разбера, че имам проблем, мина доста време, но бях в болница за алкохолнозависими на около 21-22 години. Тогава разбрах, че има абстиненция... И този път прескочих трапа, но след всеки делириум се губят мозъчни клетки и вече имам проблеми с паметта. Пробвал съм какво ли не да спра алкохола, отначало по най-глупавия начин - само на бира, само по празници, но не става така - или нищо, или... В затвора ходех на Анонимни алкохолици, сега мисля да опитам пак.

- Сега пие ли ти се?

- Не.

- Как мислиш да продължиш живота си?

- Първо ще отида до морето, да запишем едно-две парчета, правим интелектуален рап. А другия месец отивам в Лондон, пак с помощта на приятели си купих евтин билет - 30 паунда. Ще отседна при едно британско семейство с три деца, с което се запознахме на Черноморието и се сближихме. Даже са ми направили къщичка в двора си и ще живея там. Ще рисувам, за да изкарам пари. Ходил съм няколко пъти в Англия, имал съм възможност да остана, но съм се връщал, защото винаги съм мислел, че нещата ще тръгнат да се оправят по някакъв начин, ще се вземат по-нормални заплати. Аз си харесвам страната, но не харесвам държавата. Всеки път се връщах, обаче този път не знам. Това просто беше капака - да лежа година и половина за нищо. Ако бях виновен, щях да си понеса наказанието по-лесно, но това беше пълен абсурд. И няма кой да ми върне изгубеното време и преживяното в онези условия...