Големият джаз музикант и композитор си е отишъл снощи около 22 часа българско време в болница в Солун след тежко боледуване, съобщиха негови близки. В последните години той живееше в Гърция заедно със съпругата си Вики Алмазиду.

На 19 декември Левиев трябваше да навърши 82 години.

Преди десетина дни той се е свързал с Игор Марковски, за да получи правата за книга, която искал да издаде. След това обаче състоянието му рязко се е влошило, каза Марковски пред вестник "24 часа".

Милчо Левиев е роден през 1937 година в Пловдив в еврейско семейство. Той е брат на художника Йоан Левиев. Завършва Държавната консерватория през 1960 г., където е ученик на Панчо Владигеров. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

По идея на Радой Ралин създава групата "Джаз Фокус'65", с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни "Вчера" (Yesterday). Пише и филмова музика, както и симфонии и камерна музика.

През 1970 г. напуска България и заминава за Лос Анджелис, където е поканен от известния музикант по покана на Дон Елис. Твори повече от 20 години в САЩ.

Преподава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и води майсторски клас в Нов български университет.

Номиниран е два пъти за "Грами".

В началото на май в София беше представена биографична книга за него. Тогава в интервю за БНР той заяви:

"Най-важното е животът. Животът е най-голямото изкуство - как да живееш, да си артист в живота, как да играеш ролята си. Сърце и ум - тогава се прави изкуство. Само със сърце не може. Балансът прави изкуството и живота, не повече. Аз имам, явно, много повече сърце, отколкото ум. Съжалявам, Господ така ме е направил. И правя изкуство, което се прави повече от сърце, отколкото от ум!".

Два месеца по-рано Милчо Левиев обяви, че се отказва от титлата "почетен гражданин на Пловдив" заради разочарование от отношението на общинската администрация.