Подготвя се проект на Стратегия за развитие на висшето образование и в него се обмисля да има дуална форма на обучение в университетите, но тя няма да е наречена по този начин. Има смисъл студентите да съчетават обучение в реална работна среда с обучение във висшето училище, но това предполага търсенето на такава "хибридна форма", каза пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който участва в дискусия със студенти на тема "Висшето образование в България - предизвикателства и решения".

Той отново съобщи, че проверка в няколко висши училища е показала, че между 15 и 20 процента е средната посещаемост от студентите на лекции.

"Това е разликата между обучението в едно висше училище, което държи на репутацията и на качеството си, и между друго висше училище, което го избива на симулация и на бутафория", коментира министър Вълчев.

Той отбеляза, че "първите висши училища" изискват от студентите си целогодишно, постоянно и ежедневно присъствие - с проекти, задания и четене на литература, а не само от сесия на сесия и от изпит на изпит, както е при други университети. Образователният министър постави и въпроса, ако студентите работят, може ли да учат ефективно, в редовна форма на обучение.

Предизвикателствата пред висшите ни училища са свързани с това да са по-конкурентни на все по-глобализиращия се образователен пазар и затова те трябва да са по-свързани, да правят повече наука и да инвестират в млади преподаватели, каза министър Вълчев.

По думите му през последните години беше направена много голяма промяна, свързана с преструктурирането и с намалението на приема в университетите.

Беше "нулиран" приемът в над 25 професионални направления в различни висши училища, а с над 50 процента беше намален приемът в социалните, правните и стопанските науки, където имаше търсене на висше образование, свързано само с дипломата за него. Най-голямото предизвикателство пред нашите висши училища е да са свързани в европейските университетски мрежи, да се подготвят за епохата на цифровата трансформация и изкуствения интелект, да променят учебните си програми и да се подготвят за "учене през целия живот". Това е необходимо, защото през следващите десетилетия няма да се сменят работни места, а ще се сменят професии и може би ще се наложи младите хора да имат по няколко магистърски степени - в период от десет години, каза министър Вълчев.