Народното събрание одобри на първо четене Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Промените бяха гласувани с гласовете на общо 92-ма народни представители, от които 75 гласуваха "за", нула - "против" и 17 се въздържаха. Измененията в Семейния кодекс бяха гласувани без дебати в пленарна зала.

Според доклада на водещата комисия по правни въпроси измененията са обусловени от необходимостта от изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека, постановени по жалби срещу България.

С тях се дава възможност за оспорване на бащинството в едногодишен срок от узнаването на раждането като факт или по изключение, ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, в едногодишен срок от узнаването им, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.

Предвижда се съдът да решава спора по същество при зачитане на най-добрия интерес на детето, се посочва в доклада на правната комисия. В него се уточнява, че с промените се прецизира разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс, като се дава възможност детето също да оспори бащинството след навършването на 14-годишна възраст.

В доклада се цитира заключението на Европейския съд по въпросните дела, според което вътрешното законодателство не предвижда правната възможност предполагаемият биологичен баща на дете, чийто произход вече е бил установен чрез припознаване, да го оспори директно и да установи собственото си бащинство, както и възможността да има обстоятелства, опровергаващи бащинството, които са узнати много по-късно след раждането на детето по независещи от ищеца причини.