Около 30 хиляди са висящите преписки, свързани с доказване на български произход за получаване на българско гражданство. Това съобщи Катя Матева-Трифонова - директор на дирекция "Българско гражданство" към Министерството на правосъдието по време на заседанието на парламентарната комисия по политиките за българите извън страната, в рамките на една от разискваните точки - процеса по получаване на удостоверения за български произход.

Според Катя Матева-Трифонова обяснението за този брой преписки е големият брой издавани удостоверения от ДАБЧ за български произход. По нейни наблюдения над 80 процента от издадените удостоверения са на базата на членство в неправителствени организации зад граница. "Затова се налага да предоставяме допълнителен срок, в който тези тези хора да се снабдят с допълнителни документи, с които да удостоверят български произход", обясни тя. Тези преписки са образувани през 2019 г.

"Стараем се прецизно да установяваме произход - нещо, което наблюдаваме, че не е правено, и се стремим да ускорим обработването на забавените преписки", обясни Иван Демерджиев, заместник-министър на правосъдието.

Той посочи, че произходът се установява с официални документи и че към момента съветът по гражданство е обединен, че предпоставките и документите за установяване на произхода трябва да се разглеждат прецизно, а при съмнения и недостатъчност - да се изискат допълнително документи.

Заместник-председателя на ДАБЧ Димитър Владимиров определи като порочна практиката, съществувала в ДАБЧ във връзка с удостоверенията за български произход във връзка с текста, че може да се издава такъв документ на базата на бележка от организация на българи зад граница, призната от компетентен държавен орган. "Агенцията регистрира в своя регистър такива организации, които започват да издават такива удостоверения, това се превръща в законна порочна практика, тъй като никой не може да контролира въпросните дружества по места по какъв начин извършват своята дейност", припомни казуса той. В крайна сметка това доведе до огромен бум на заявители в агенцията, през март 2021 г. с промяна в закона се премахна този текст и се даде възможност да се създаде консултативен съвет към ДАБЧ, към който, при необходимост, МП да изпраща преписките и той да дава становище. В момента тече съгласувателна процедура, затова още няма такъв съвет, уточни Владимиров.

Самият Владимиров, като изпълняващ длъжността председател на ДАБЧ, е правил опити за заличаване на въпросните дружества от регистъра, но срещу него е било заведено дело за етническа дискриминация. Той отбеляза, че удостоверителната дейност е нанесла трайни щети по имиджа и натоварване на целия персонал с тази административна услуга.

Парламентарната комисия обсъди и изпълнението на Националната стратегия за българските граждани и историческите общности зад граница, както и на Закона за българите, живеещи извън Република България.

"Моята оценка като цяло е, че няма достатъчно координация между институциите за изпълнение на стратегията", смята Димитър Владимиров.

Преди началото на дискусията, с приемането на правилата за работата си, комисията прие да има обществен съвет, който да подпомага работата й.