Павел Владимирович Виноградов е руски космонавт. Завършил е Московския авиационен институт през 1977 г. Впоследствие работи в корпорация "Енергия". Избран е за кандидат-космонавт на селекция през 1992 г. и прекарва следващите 2 години в тренировки. Женен е, има 3 деца.

Виноградов е дубльор за полета с кораба "Союз ТМ-22", който излита в космоса на 3 септември 1995 г. След това се готви за полет със "Союз ТМ-24", но целият екипаж е заменен заради проблеми със сърцето на командира на полета Манаков.

Виноградов лети на кораба "Союз ТМ-26" на 5 август 1997 г. до космическа станция "Мир". Връща се на Земята на 19 февруари 1998 г. По време на 197-дневния си престой Виноградов и командирът му Анатолий Соловьов извършват 5 космически разходки, прекарвайки в открития космос общо 25 часа и 16 мин.

Член е на Експедиция 13 до Международната космическа станция, която лети с кораба "Союз ТМА-8", и се връща на Земята на 28 септември 2006 г.

Павел Виноградов пристигна у нас по повод честването 40-годишнината от полета на българския космонавт Георги Иванов. Той присъства на честването в град Банкя, където бяха положени цветя и венци пред паметник на Юрий Гагарин. Ето какво сподели Павел Виноградов пред Dir.bg, буквално на крак, за преживяванията си в космоса, защото програмата му бе изключително интензивна.

- Г-н Виноградов, как се чувствате в България?
- България за мен е като родна страна, защото много често съм идвал. И сега съм тук. Чувствам я като свой роден дом.

- 12 април 1961 г. е знаменит, защото на този ден Юрий Гагарин става първият човек, излетял в космоса. Вие, така да се каже, сте минал по неговия път. Какви чувства изпитвате?

- Безусловно този ден е международен празник. Бях малък, когато полетя Гагарин, и като дете съм мечтал и аз така да полетя в космоса. И това стана, за мое щастие. Когато изпълних първия си полет, когато изпитах всичко това, което навярно е изпитвал и Гагарин, тогава осъзнах колко е велико това, което е направил той. Несъмнено Гагарин е извършил нещо грандиозно, защото е направил първата крачка, прокарал е пътят така да се каже. Да си първи винаги е най-тежко, в много пъти е по-тежко, ако го сравняваме с полетите след това. Когато си първи, проправяш пътя. Другите след теб вече имат опит, база за сравнение, различно е. Разбира се, за мен този ден е един вълнуващ празник. Вижте, аз сбъднах мечтата си да летя в космоса. Много години вървях по един път, за да изпълня тази мечта. Така че бих казал на хората да следват мечтите си.

- Три пъти сте летели в космоса. Какво впечатление ви направи Земята, когато я видяхте за първи път от космоса?
- Вижте, за Земята може да се разказва много. Но за мен тя е един жив организъм. Всеки ден, всеки час, всяка минута Земята се променя. Красива е Земята. Трудно е да се опише с думи, но изглежда много красиво, когато я гледаш от космоса. Когато я гледаш със собствените си очи, Земята е много по-красива от това, което са запечатали хилядите вече снимки, които са направени.

- За трите си полета имате 553 дни в космоса. Това е изключително много...
- (Усмихва се) Да, щастливец съм.

- Имате и десетки часове, които сте прекарал в открития космос. Какво изпитвахте, когато излязохте първия път в необятното.?
- Може и странно да прозвучи, но това беше просто работа. Да, тежка работа, отговорна, но така стояха нещата. Излизането в космоса винаги е свързано с напрежение, с тежко физическо въздействие, свързано е с много тежка работа, опасно е. Но и затова е интересно.

- Каква работа свършихте, когато излязохте за първи път в открития космос?
- При първото ми излизане ремонтирахме станция "Мир". Излизането ми бе свързано с ликвидирането на последиците от много тежка катастрофа, която преживяхме.

- В смисъл...
- Станцията "Мир" се сблъска с кораба "Прогрес 34". Имахме неудачно скачване. След сблъсъка трябваше да възстановим станцията. Работата беше интересна, сложна и тежка. Много можем да говорим затова. Но в космоса няма лесно. Много е интересно, но и много трудно.

 P.S.: Тук Павел Виноградов се извини, че трябва да тръгва, защото програмата му е много натоварена.