До правния абсурд се стигна, след като Община Пазарджик обжалва решението на Административния съд, което е в полза на майката - българка от Пазарджик.

Първото заседание във Върховния административен съд обаче е насрочено чак за 19 февруари 2018 г.

Особеното в случая е, че майката - Веселина, има законен брак с друга жена в Дания. Там е родено и момченцето им, заченато с изкуствено осеменяване. То е рождено дете на пазарджиклийката, но до момента не е вписано в регистрите, затова се води гост в страната ни, съобщава Дарик радио.

Като такъв малчуганът няма право нито на детски ясли, нито дори на здравеопазване. Когато се разболее, двама-трима лекари, запознати със заплетения казус, го лекуват на доброволни начала. На същия принцип преди време детето лежало и в местна болница.

За Община Пазарджик проблемът е в огромното разминаване между датското и българското законодателства. От ведомството посочват, че в датския акт за раждане не е посочено коя е майката, и двете жени са вписани като „родител". За място на раждане не е записано селище, а енория.

Според местната администрация, немислимо е също в графа „баща" да бъде вписана датската гражданка, но дори да се спазят указанията на Административния съд тази графа да бъде оставена празна, служители на ГРАО не виждат предвиден в закон начин да се заобиколят другите разминавания.

Юридическият казус е първи за България и няма съдебна практика, на която магистратите да се опрат.

Датските закони за отглеждане на деца обаче са много строги и ако се допусне просрочие от три месеца без адресна регистрация тук, в Дания може да бъде започната процедура за лишаване от родителски права.

"Парадоксът е, че от общината са издали на жената удостоверение за семейно положение, в което тя се води разведена (тъй като е имала неуспешен брак в България) с дете, а в документа са записани имената на сина й", обяснява адвокатът й Янчо Дрянов.

Според него това е достатъчно основание тя да бъде вписана като майка и да бъде съставен акт за раждане. Юристът допълва, че е подал молба до Върховния административен съд да бъде насрочено по-ранна дата предвид спешността на проблема. Но тъй като в Административно-процесуалния кодекс не е предвидена такава възможност, е въпрос на добронамереност магистратите да направят компромис.

"В случая се касае за човешка трагедия, а решението не търпи отлагане. На практика България отказва да признае един свой гражданин", обяснява адвокатът.