В парламентарната комисия по правни въпроси бе направена Демонстрация на български машини за гласуване от Консорциум "Математици, Информатици и Роботици без граници" - Български машини за гласуване и партньори (МИРБГ-БМГ).
Българският изобретател инженер Александър Чобанов и негови колеги изучили целия световен опит в областта на машинното гласуване и в рамките на 2 години са разработили 3 модела устройства. Според инженера всички други машини имат един общ недостатък - имат непрекъсната връзка с външния свят и така дават шанс на хакери да ги "пробият".
По думите му представената машина отговаря на всички изисквания на избирателния закон и решава проблема с невалидните бюлетини и купен вот. 30 секунди са достатъчни, за да се гласува с нея.
Българският изобретател инженер Александър Чобанов показа нова машина за гласуване пред членовете на правната парламентарна комисия
Снимка: BulphotoБългарските устройства изискват удостоверяване с карта, която се дава от председателя на секционната комисия. На чувствителен на допир екран избирателят посочва, за кого иска да гласува и получава разпечатана бюлетина, която след това се пуска в урна. В края на деня с друга карта председателят разпечатва протокола от машината, отключва флаш паметта на устройството и двете отиват в районната избирателна комисия. Машината има и акумулатор, който позволява 16 часа автономия.
Българският изобретател инженер Александър Чобанов показа нова машина за гласуване пред членовете на правната парламентарна комисия
За 360 дни можем да произведем нужните машини за гласуване на изборите за евродепутати, каза инж. Александър Чобанов и обяви, че тяхната разработка е с цена 1900 евро.
Българският изобретател инженер Александър Чобанов показа нова машина за гласуване пред членовете на правната парламентарна комисия
Снимка: BulphotoВижте още снимки от демонстрацията >>
За момента намеренията на управляващите са машини за гласуване да има в над 1000 секции с над 300 избиратели и ЦИК да решава в кои секции.
Българският изобретател инженер Александър Чобанов показа нова машина за гласуване пред членовете на правната парламентарна комисия
Снимка: БТАПромени в Изборния кодекс
Правната комисия обсъжда промени в Изборния кодекс, 3 месеца преди вота за евродепутати. Сред предлаганите текстове са да отпаднат номерата пред партиите и коалициите и да се въведе видеонаблюдение при броенето на бюлетини.
Първи текст, предложен за промяна и първи сблъсък в комисия. От ДПС предложиха да се премахнат ограниченията за разкриване на секции извън България и ЕС, както и премахване на принципа на уседналост за местните избори. И двете предложения бяха отхвърлени.
В комисия приеха, че ако ЦИК, РИК, СИК отхвърлят решение и то се обжалва пред съда, съдът го връща на ЦИК. Тогава комисията ще излиза с ново решение, което се приема с мнозинство повече от половината от членовете на ЦИК. Досега се изискваше да са 2/3.
От Върховния административен съд споделиха, че досега подобни решения се предавали като пинг-понг. От БСП оспориха предложението с аргумента, че подобни дела не са чак толкова много, а и повечето районни избирателни комисии се доминирали от ГЕРБ и новия начин за вземане на решения предпоставя резултата.
От БСП поискаха и актуализация на избирателните списъци и създаването на регистър на избирателите, като според тях това е начин за изчистване на мъртвите души. Предложението не беше прието.
Отхвърлено беше предложението на левицата за средно образование за членове на СИК. Досега условието беше да имат право да гласуват и да владеят български език. То остава.
Депутатите от правната комисия приеха долен праг за броя гласове, които са нужни за разместване на листите за евродепутати, народни представители и общински съветници.
За разместване на листата за евродепутати ще са нужни преференции, които са равни на националната изборна квота, при избори за Народно събрание - на районната квота, а при местните -на общинската. Според експерти това означава, че за да се размести листа за евроизборите ще са нужни около 130 хил. преференции, за парламентарни -17 хил., а при вот за общински съветници в София - 6 хил.
До момента също съществуваше долна граница, но тя бе процент от гласовете дадени за конкретната листа. За евровота беше 5%, а за парламентарни и общински - 7%.