Последното неизречено слово на Светлин Русев (галерия)

16:15 | 30 май 2018 | Редактор : Лилия Чалева 0 12017 Снимки: Иван Григоров

Стотици приятели и почитатели на бележития художник и общественик академик Светлин Русев се наредиха на дълга опашка пред галерия "Квадрат 500" в София, за да си вземат последно сбогом с него днес на обяд.

Стотици се наредиха на опашка, за да се поклонят пред големия творец

Снимки: Иван Григоров

Светлин Русев почина на 26 май на 84-годишна възраст. Той ще остане в историята като един от най-големите български художници, познати и уважавани не само у нас, но и по света.

Виж още Човекът, за когото Ванга казваше - "за обичане е"

В последния си ден той е подготвял обичайната изложба за рождения си ден на 14 юни - с нови произведения и житейска равносметка. Изложбата му най-вероятно ще бъде открита и в негово отсъствие, но днес автобиографичното му есе послужи за друго. Неизреченото от Светлин Русев слово посрещаше опечалените на поклонението му. Текстът стоеше на екран над ковчега на художника във фоайето на Националната галерия "Квадрат 500". Датата сочи, че словото е написано ден преди смъртта на Русев.

Предлагаме ви пълния му текст:

"Автобиография на един 85-годишен художник

Родих се в Царство България. Живях в България на светлото бъдеще. Сега живея в България на светлите разочарования.

Живях в нощи на разстреляна надежда - на поети и художници, на духовни аристократи и горди сиромаси, на деца и безпомощни старци. Идеите бяха убити - мъртвите идеи убиваха живите.

Каин уби брат си Авел. Синовете на Авел убиваха децата на Каин.

Каменните подземия на царската милост, на свободата, братството и равенството се огъваха от болка и ужас.

Разделихме мъртвите на наши и ваши, а невинните им души очакват милост, покаяние и помирение от живите.

Живите!!!

Вярващи безверници, паднали ангели, пътници без път и неродени спасители.

Лутах се в търсене на магическия философски камък на мъдростта, с вечните отговори отсам и живота отвъд; стигнах до каменна кариера, с кървавите следи на време, труд и мъка.

Повярвах, че съм намерил пътя - илюзия!!!

"Защо е път, ако не води към храма?!"- недоумяваше старицата от онзи филм...

25 май 2018 г.

Светлин Русев"

Пред ателието на големия творец Светлин Русев

Снимки: Иван Григоров

На поклонението пред големия творец бяха бившият министър на културата и председател на комисията по култура при НС Вежди Рашидов, президентът Георги Първанов, Найден Зеленогорски, Георги Близнашки, Янаки Стоилов, бившият министър на културата Георги Йорданов, професор Ивайло Мирчев, ученик на маестрото, професор Валентин Старчев, световноизвестният художник Емил Стойчев, скулпторът Павел Койчев и много други представители на художествения елит.

Президентът Георги Първанов

Снимки: Иван Григоров

Художникът Емил Стойчев

Снимки: Иван Григоров

Актьори и творци се наредиха на опашка за поклонението

Снимки: Иван Григоров

Дъщерите на Светлин Русев

Снимка: Bulphoto

Стотици приятели си вземат сбогом със Светлин Русев

Снимки: Иван Григоров

Журналистите Тома Томов и Ива Йолова

Снимки: Иван Григоров

Вижте галерия от 27 снимки тук >>

"Живописец с монументален размах, нечовешка енергия и удивителна работоспособност, общественик с изострена социална чувствителност, страстен колекционер на произведения на изкуството, акад. Русев беше енциклопедична личност с дълбоки познания и разностранни интереси. Върхът, по който се равняват. За учениците си остава учителят, който безпогрешно разпознаваше и развиваше таланта им, разкриваше нови хоризонти и възможности пред тях. Умееше да отстоява каузи, каквото и да му коства това. Ярък творец и мислител, неуморен будител, чието мощно духовно присъствие и влияние се простират отвъд географските и времеви граници. Дори отвъд смъртта! Прощавайте Маестро!", написаха колегите му от Национална галерия.

Светлин Русев е роден на 14 юни 1933 г. в с. Върбица, Плевенска област. През 1959 г. завършва Художествената академия в София със специалност живопис при проф. Дечко Узунов. За него школата на художника Дечко Узунов винаги е била и си остава школа на умело владеене на композицията, живописните стойности и познаване на материала.

Още с първите си композиции, нарисувани през 1959 г., "Изселване на партизанските семейства" (дипломна работа) и "Копачки" Светлин Русев се налага като художник на многофигуралната композиция. Първата му изложба е през 1961 г., в която представя картината "Трактористи" и серия от пейзажи. За своя ученик проф. Дечко Узунов казва: "Рядко явление е един млад художник така да се оформи и посочи своя пластичен език и упорито да го усъвършенства".

От 1975 г. Светлин Русев е преподавател в Националната художествена академия в София и за повече от 60 години създава стотици картини в областта на монументалната живопис, стенописи и хиляди рисунки. В областта на многофигуралната композиция Светлин Русев е автор на значителни произведения с трудова, социална и историческа тематика, сред които "Жена с хляб" (1961), "Пред разстрел" (1963), "Хляб" (1965), "Клетва" (1966), "Жажда" (1962), "Стадион Сантяго де Чили" (1964), "Прощаване на Патриарх Евтимий с народа" (1968), "Ден последен" (1972), "Самуиловите воини" (1975), "Ястребино - Урок по история", "Пробуждане" (1978), "Светлина и мрак" (1978), "Очакване" (1984, 1987), "Краят на войната" (1980), "Размисъл" (1985), "Краят на деня" (1985), "Старчески дом" (1986), "Русе - кеят" (1988), "Вярата" (1988), "Предчувствие" (1992), "Пиета" (1996), "Преддверието на храма" (1997), цикъл "Приют" (2001), "Цивилизационният избор" (2003), "Сън в черно и зелено" (2005).

Светлин Русев създава и много портрети - на Богомил Райнов, Кирил Петров, Николай Райнов, Ванга, творбите "Майка ми" (1970, 1992, 1994), "Баща ми" (1982, 1992) и други, както и многобройни иконообразни портрети на жени от цикъла "Българки". Сред творбите му са и обобщените пейзажи на българската природа. Създава и монументални произведения, сред които художествената украса на Централната гара в София (1975), в НДК (1981), стенописите и олтарните образи в храм-паметника "Св.Петка Българска" (1994), намиращ се до къщата, в която е живяла пророчицата Ванга в местността Рупите.

Своята независима и ангажирана обществена позиция Светлин Русев изразява чрез участието си в Обществения комитет за екологична защита на Русе (1988) , в Управителния съвет на сдружение "Не на страха" (1996). През 2000 г. той е един от учредителите и член на Гражданския комитет за защита на АЕЦ "Козлодуй".

Бил е заместник-председател на СБХ (1970-1973) и негов председател (1973- 1985), заместник-председател на Комитета за култура (1982-1984), директор на Националната художествена галерия (1985-1989). Бил е депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Член на ЦК на БКП (1976-1988; 16 ноември 1989-2 февруари 1990). Разочарован от политическия живот и от средствата, с които се осъществява, от невъзможността да бъде полезен с това, което е, художникът се оттегля от политиката.

Светлин Русев е сред най-изявените колекционери в България. В сбирката му са платна на Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Андрей Николов, Златю Бояджиев, Илия Петров, Елиезер Алшех, Бенчо Обрешков, Димитър Казаков, Никола Маринов, Екатерина Савова-Ненова, Владимир Рилски, Александър Поплилов, Найден Петков, Магда Абазова и други. Колекцията му е с национална значимост. Още през 1984 г. той дарява личната си колекция от класическо и съвременно изкуство на град Плевен - творби на западноевропейската графика от 18-20-и век, българска възрожденска щампа и съвременна графика, рисунка, живопис и скулптура. Картините се разположени в бившата обществена баня, превърната в галерия. През 2005 г. в София художникът открива "Ателие-колекция Светлин Русев". Той се ангажира и с изготвянето и подреждането на експозицията на Националния музеен комплекс "Квадрат 500", открит на 28 май 2015 г., която включва няколко хиляди творби на български майстори и световни класици.

През годините Светлин Русев е получил десетки награди, сред които Димитровска награда за картината му "Клетва" (август 1969), званията "Заслужил художник"(1971) и "Народен художник" (1974). Почетен гражданин на Плевен (1983). Носител е на орден "Георги Димитров" за приноса му в развитието на българското изобразително изкуство (1983), на орден "Кирил и Методий" - първа степен, за направени дарения във фонд "13 века България" (1985), на Голямата награда на СБХ за 1985 г., на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за произведенията му, свързани с българската история и традиция (2001), на орден "Стара планина" - първа степен, за големия му принос за развитието на българската култура, за нейното утвърждаване и популяризиране по света (2003), на наградата "Перперикон" - златен пръстен с лика на древния меценат на изкуството Птоломей за приноса му в развитието на европейската култура (2003), на наградата на НДК "Св. Св. Кирил и Методий" за цялостно творчество и принос в развитието на българската култура (2003), почетен доктор на Националната художествена академия (2013) "за изключителните му заслуги към българското изобразително изкуство, българската култура и Художествената академия", почетен знак за лидерство "Стефан Стамболов" за личен лидерски принос към духовността (2016).

На откриването на изложбата си "Живопис 1953-2013 избрано" в София на 14 юни 2013 г. по повод на 80-годишнината си Светлин Русев казва: "С тази изложба се връщам в началото, за да измина времето отново, до днес, заедно със студентските си илюзии, заедно с младежката наивност /и невинност/, заедно с всичко онова, което бях, което съм и което не успях да бъда и на края - с все още упоритата ми вяра, че има смисъл да бъдеш художник със свое време в безвремието, със свой път в безпътицата, със свое човешко и пластическо пространство"

ИЗБРАНО