С над 4000 са се увеличили студентите в българските университети през академичната 2020/2021 година. Общият им брой е достигнал 202 605, според данните от Рейтинговата система на висшите училища в България. Нейното 11-о издание беше представено днес в Министерството на образованието и науката /МОН/, в присъствието на министъра на образованието и науката акад. Николай Денков.

Най-голямото висше училище остава Софийският университет "Св. Климент Охридски". В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" и Университетът за национално и световно стопанство, съответно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 възпитаници. 13 процента от студентите са в частни висши училища, като най-често те следват в специалности от направленията "Театрално и филмово изкуство" и "Теория на изкуствата".

Най-масовото професионално направление все още е "Икономика". Изучават го 29 321 души. В последните години обаче броят им намалява значително заради последователните усилия на държавата да регулира търсенето на образование и предлагането на работни места на пазара на труда.

На второ място по брой обучаващи се е "Педагогика" с 16 719 бъдещи абсолвенти, а на трето е "Медицина" с 13 186. За първи път от трите най-масови направления изпада "Администрация и управление", което се изучава от 13 137 студенти.

Политиките на МОН за повишаване на привлекателността на учителската професия вече дават резултат. През миналата академична година най-много се е повишил броят на първокурсниците в "Педагогика на обучението по..." - с 24 процента, и в "Педагогика" - с девет процента.

Бъдещите лекари също са се увеличили - с шест процента. В същото време студентите в направлението "Обществено здраве" са намалели с 11 процента, а изучаващите "Туризъм" - с 10 процента.

През годините се очертава тенденция дипломираните експерти в туризма трудно да намират реализация по специалността и често да остават без работа. Новото издание на Рейтинговата система показва, че най-голямата безработица е при завършилите "Туризъм" - 5,9 процента. Всеки пети (21 на сто) от тях не е намерил приложение на придобитото висше образование. Безработицата е най-ниска сред завършилите "Медицина", "Фармация", "Стоматология" и "Военно дело" - под един процент.

През първите пет години след дипломирането си 53 на сто от висшистите в България са работили на позиции, изискващи висше образование. През 2014 г. делът им е бил 46 на сто. Нарастване има и при средния осигурителен доход. През 2021 г. той е 1520 лв. спрямо 1373 лв. през миналата година и 867 лв. през 2014 г. Най-голямо е увеличението в професионалните направления, които подготвят кадри за здравеопазването и образованието.

Средният осигурителен доход при завършилите "Медицина" за последната година е скочил с 35 процента, при "Здравни грижи" - с 30 процента, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления - между 17 и 20 процента.

Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са "Информатика и компютърни науки", "Математика", "Комуникационна и компютърна техника", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Металургия", "Обществено здраве", "Медицина", "Електроника, електротехника и автоматика" и "Военно дело".

Данните от Рейтинговата система показват повишаване на броя на научните публикации на висшите училища в международните библиографски бази данни. Броят им в Web of Science за периода 2016-2020 г. е приблизително 19 000 и надхвърля с 1400 публикациите през предходния изследван петгодишен период. Броят на публикациите в Scopus е 18 400 - с над 2400 повече от периода 2015-2019 г.

В стандартизираните класации за 2021 г. Софийският университет е първи в 23 от общо 30 професионални направления, по които предлага обучение. Техническият университет в София има шест първи места от общо 11 направления, в които подготвя студенти. Медицинският университет в София е първи в четири направления, Химикотехнологичният и металургичен университет в София - в три.

Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В осем професионални направления класациите се оглавяват от университети извън столицата, а в три професионални направления - от частни висши училища.