Две трети от българите не биха станали приемни родители, дори и да получат добро заплащане от държавата. Изводът е от национално изследване, по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа.

53 % от българите подкрепят децата в риск да се отглеждат в приемни семейства. Най-висока е подкрепата сред висшистите, които не виждат по-добра алтернатива.

"Това е един от акцентите в проучването. Другото по-важно е, че 17 % от хората смятат, че децата се изпращат за приемна грижа заради финансова безизходица на биологичните родители", коментира социологът Евелина Славкова, цитирана от Нова телевизия.

Децата най-често се извеждат заради риск в семейството. "Рискът не е финансов, а от насилие, неглижиране или липса на капацитет. Изследването показва неразбирането на този проблем, а това идва от факта, че той никога не е дискутиран разбираемо за хората", допълни председателят на НАПГ Мирослав Долапчиев.

Всеки шести българин би станал приемен родител ако получава заплата за това.

"Заплатата е издръжката за детето. Така беше зададен въпросът при проучването. 16 % от българите са съгласни да станат приемни родители при такива условия. Това отново са хората с по-високи доходи, над 39 години - ориентирани кариерно и със семейство", каза Евелина Славкова.

Около 140 са приемните семейства в област Монтана, приблизително толкова са и настанените деца при тях. В този край на страната приемната грижа е много добре развита и почти няма община без хора подали ръка на най-малките, които се нуждаят от дом и семейство.

Силвия Борисова е приемен родител вече 6 години. Децата, които са под нейните грижи й казват бабо, но само тя знае, че сърцето й е обединило към тях и майчината и бабината обич. По документи е приемен родител, а по душа е тяхното семейство.

"Приемната грижа за мен е едно призвание. Не може всеки да бъде приемен родител. Това, трябва да го желаеш от сърце и душа. Ние спасяваме децата, осигуряваме им едно щастливо детство", казва Силвия Борисова.