За 2017 г. доброволните кръводарители в България са 164 031, което е с 2000 по-малко от 2016 г., когато те са били 23 на 1000 души население. За миналата година са 21 на 1000. Това означава, че не сме достигнали средното европейско ниво, което е между 25 и 35 на 1000. За сравнение, в съседна Гърция например, те са над 30. Това заяви директорът на Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ) проф. Фани Мартинова специално за Dir.bg по повод Световния ден на кръводарителя - 14 юни.

Мотото на деня за 2018 г. е: "Погрижи се за някой друг. Дари кръв. Сподели живот".

Според проф. Мартинова обаче, има реален шанс негативната тенденция да бъде обърната, тъй като данните за първото тримесечие на 2018 г. сочат увеличаване броя на кръводарителите. Тя подчерта, че акции на изнесените екипи на Националния център има почти ежедневно и все повече млади хора припознават каузата. 

"Днес, когато отбелязваме Световния ден на кръводарителя, трябва много ясно да си дадем сметка, че всеки от нас има поне един член на семейството си или близък, приятел, който дължи живота си на някой, когото никога няма да срещне. Това са безвъзмездните и доброволни кръводарители. За нас те са най-важни, а това е техният ден!", каза още проф. Мартинова.

Неслучайно Националната конференция по трансфузионна хематология се провежда винаги на 14-ти юни.

"Защото ако ги нямаше тези хора и тяхното благородство, нас също нямаше да ни има. На тази дата биват отличени заслужили кръводарители от цялата страна, както и организации, които са допринесли за популяризирането на доброволното кръводаряване сред своите служители, и това е един много дребен жест към тях, съотнесен към това, което те правят", счита директорът на Националния център по трансфузионна хематология.

В България все още преобладава родственото кръводаряване, т.е. от близките на нуждаещите се - над 77 процента. Истински безвъзмездното кръводаряване е 22% и се поема предимно от центровете по трансфузионна хематология. От тях едва 12% се случват при организирането на т.нар. "подвижни екипи" от служителите на кръвните центрове в институти, предприятия, училища и по време на кампаниите, които организираме. Това е още една значителна разлика между нас и другите европейски държави, където мобилните кръводарявания са над 80%.    

Кръводарител може да стане всеки здрав човек, който е на възраст между 18 и 65 г., и за когото освидетелстващият лекар прецени, че кръводаряването няма да застраши здравето му, а дарената от него кръв е безопасна за нуждаещите се пациенти. За мъжете минималните стойности на хемоглобин са 135 г/л и 125 г/л за жените. Има изисквания и по отношение на минималното тегло. Не се допускат лица под 50 кг. Мъжете могат да даряват кръв 5 пъти годишно, а жените - 4 пъти, като между две кръводарявания трябва да има минимум 2 месеца. Количествено кръвта се възстановява за около 24 часа, а качествено - приблизително за 3-4 седмици.

В средата на февруари т.г. почина кръводарител №1 у нас - 88-годишният Атанас Френкев от Смолян. Той даряваше кръвта си повече от 40 години, като абсолютно безвъзмездно е дарил 107 литра кръв в над 400 случая. Заради кръвната му група с 15 добавки, които рядко се откриват, Френкев е бил постоянно в списъците на Кръвните центрове на БЧК за повикване при нужда. Без аналог в наше време, през 1959 г. родопчанинът е дарил в три последователни дни общо 1,5 литра кръв за спасяването на родилка.