За първи път проговори жената, живяла с бившия полицай Веселин Димитров - мъжът, който на 13 януари взриви апартамента им във варненския квартал "Владислав Варненчик". След взрива избухна огромен пожар, при който загинаха самият Димитров, както и 53-годишна жена, която живеела в съседство.

52-годишната Антоанета е живяла със 66-годишния Веселин в продължение на 20 години, през които редовно е пребивана и върху нея е упражняван психически тормоз. Връзката между двамата още от началото е белязана от агресия и насилие. Първоначално жената вини себе си, надявайки се с времето нещата да се изгладят.

След първия път...казах си, това е за първи и последен път. Но след това се повтори, потрети. В годината ставаше по един-два пъти. След това с годините започна да зачестява агресията, с шамари, с бой, удари по главата, по корема, общо взето по цялото тяло, разказва Антоанета пред БНТ.

По думите й, Веселин е искал да контролира целия ѝ живот- не я пуска да ходи на работа, изолира я от близки и приятели, заплашва дори сина ѝ и баща ѝ. Веселин не разрешавал на жената да разговаря дори със съседите. Варненката била заплашвана с обезглавяване. В края на миналата година е поредният и последен зверски побой над Антоанета.

Той успя да изолира всички от мен. Дори баща ми и сина ми. Ако чувствам някаква вина, то е пред детето ми, защото не съм успяла да го защитя. Но след последния побой просто наистина чашата преля, не издържах вече и си казах, че трябва да има някакъв край и трябва да събера смелост, да се махна и да спре всичко това, допълва варненката.

Само 10 дни преди бившият полицай да взриви жилището й в блок 302, Антоанета е настанена в защитено жилище. Научава за случилото се от своя приятелка по телефона. Все още не може да повярва, че мъжът, с когото е живяла толкова години, е способен на подобно деяние. Жената е събрала сили да отиде един път до блока, но се надява съседите й да не обвиняват нея за случилото се и се опитва да започне живота си наново.

Чувствам се по-свободна, дори не усещам студа, приятно е да излезеш навън, след като с години си бил затворен между четири стени. Приятно е да видиш слънцето, споделя Антоанета.

Макар и бавно, се възстановяват и съседите. Семейство Иванови живеят точно над взривения апартамент и са сред най-пострадалите.

Впоследствие разбрахме, че щетите са много големи и е можело и с нас да се случи нещо. Започваме от нулата дето се казва, нямаме друг вариант, просто шанс. Каквото работим, каквото остане ще влагаме тук, обяснява мъжът.

Собствениците на апартаменти в злополучния блок все още са в общински жилища и не знаят кога ще се върнат по домовете си, макар че получават подкрепата на десетки доброволци.