Със стихотворението на Младен Исаев "Високи сини планини" посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа откри Епископската базилика на Филипопол. Тя цитира на чист български строфата "Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни".

Вижте снимки

Дипломат №1 на Вашингтон в София преряза лентата заедно с кмета на Пловдив Здравко Димитров, президента на фондация "Америка за България" Нанси Шилър и директора на Общинския институт "Старинен Пловдив" Богомил Грозев.

Херо Мустафа поздрави всички, участвали в проекта. Знаем какво важно постижение е това и колко икономически ползи ще донесе на Пловдив, заяви тя. 

Посланичката добави че събитието е внушително. И благодари на кмета Здравко Димитров и на председателката на фондация "Америка за България" Нанси Шилър. Двете институции инвестираха в продължение на 6 години над 16 милиона лева в разкриване, реставрация и експониране на над 2 декара мозайки. Сега паметникът е превърнат в музей от световна величина.

Снимка: БТА

"За мене е удоволствие да бъда тук днес на откриването на Базиликата. В продължение на седем години работихме ръка за ръкаq камък по камък, за да дадем нов живот на Епископската базилика. Без сътрудничеството с Община Пловдив тези мозайки, които се простират на 2000 кв. км. щяха да останат зад вековната пръст. Участието на Министерството на културата помогна от първите стъпки до неговото завършване. Посолството на САЩ също оказа сериозна подкрепа Базиликата да стане факт", каза в речта си президентът на фондацията "Америка за България" Нанси Шилър.

Епископската базилика на Филипопол е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти. На 20 януари 2018 г. тя е включена в Индикативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Снимка: БТА

Обектът е открит в Пловдив по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016-2017 г. е доразкрита изцяло. Общата дължина на базиликата е 82,80 м., а ширината й е 36 м., което я прави най-голямата раннохристиянска базиликална сграда от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите.

Базиликата има впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Базиликата е имала пет входа - три на централния кораб и по един вход на страничните кораби /северен и южен кораб/. Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове.

Снимка: БТА

Подовете на Епископската базилика на Филипопол са покрити с два слоя многоцветни мозайки, с площ надхвърляща 2000 кв.м. Мозайките са най-добре запазената част от сградата. Най-важното откритие на археолозите са останки от надпис с думата "епископ" в мозаечния под в центъра на южният кораб на базиликата, каза пред журналисти археологът доц. Елена Кантарева-Дечева.

Надписът е открит през 2015 година при разкриването на долния /втория/ пласт мозайки на южния кораб. Изписано е епископ и част от името на неизвестен до сега епископ на Филипопол, завършващо на -киан, и се предполага, че името е Лукиан или Маркиан. Надписът е поместен в Табула ансата, което означава табла с дръжки, като тук е цяла композиция. Таблата е сложена на олтарче, а от двете й страни има съдове, като единия е пълен с вино, а другия се предполага че е бил с вода, защото мозайката там липсва.

Според Кантарева, надписът е важен, защото потвърждава хипотезата на първия археолог, който разкрива базиликата Елена Кесякова, че това е Епископската базилика на Филипопол. Кесякова прави хипотезата като има предвид размерите на сградата, богатото й оформление, близостта й до форума и че се намира в рамките на укрепения град. Реставрацията и експонирането на мозайките се осъществи в периода 2015-2020 г. с финансовата подкрепа на фондация "Америка за България" в рамките на съвместен проект с Община Пловдив за "Реставрация, експониране и изграждане на защитно покритие на Епископската базилика на Филипопол". На мозайките са изобразени над 150 различни видове птици и много вази, кошници детелини и още различни орнаменти, а центъра на южния кораб в горния пласт мозайки е изобразен извора на живота с два пауна от страни.

Базиликата е функционирала от средата на IV век до края на VI век. Предполага се, че е разрушена и изоставена в резултат на силно земетресение. Историята на мястото, обаче, е много по-богата и обхваща поне 12 века. Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. През Средновековието, през Х-ХII в., върху нейните руини се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.

На мястото археолозите откриват над 200 погребения, локализирани предимно в северната част на някогашната сграда. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324 г.) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума /централния площад/ на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.