Това е най-добре запазения светилищен обект у нас, съобщиха от НИМ, цитирани от БТА.
Резиденцията бе открита от заместник-директора на Националния исторически музей Иван Христов преди пет години - през 2005 г., припомня Дарик радио. Тя се намира на трудно достъпно място - на 22 км над Хисар, в планината, над тракийския култов център Старосел.
Археологическият обект вече се сдоби с названието "Българския Мачу Пикчу". Оттогава досега, в продължение на цели 5 години, този уникален археологически бе оставен без разкопки и без охрана.

Веднага след откриването на тракийската владетелска резиденция, Иван Христов се оказа в центъра на упреци, че не копае по утвърдената археологическа методика и не води документацията достатъчно добре. Наложено му е наказание да не води никакви разкопки. Така уникалният обект остава пуст.

Експедицията, организирана от НИМ, ще проучва билото на Средна гора, на около 1200 метра надморска височина при тежки климатични условия. Археолозите вече са открили останките на тракийската владетелска резиденция на одриските царе Аматок Втори и Терес Втори, разположена на площ от четири декара. До този момент са проучени две кули от цитаделата, запазени на височина до два метра, бастион, скално светилище и древен храм, без аналог в Югоизточна България.

Всички старини са градени от огромни, безупречно издялани каменни блокове, отлично запазени на голяма дълбочина. Буди удивление фактът как тези блокове са били пренесени до мястото на градежа, отбелязват от НИМ.

Тракийската владетелска резиденция говори за съществуването на политически център в този район. Като архитектура, начин на градеж и редица  други показатели резиденцията се свързва с монументалния тракийски храм в Четиньова могила край Старосел, открит от Георги Китов. Всички околни върхове и местности около Кози грамади са осеяни с могили, светилища и крепостни зидове. Според археолога Иван Христов тракийските храмове в целия този район са били свързани от трасе, подобно на Свещения път за Делфи.