"Тренд": ГЕРБ води на БСП само с 1.3%

Повечето българи одобряват прокурорските акции срещу бизнесмени

13:22 | 20 ноември 2018 | Редактор : Десислава Димитрова 271 7573 Снимки в колаж: "Булфото"

Има ерози в обществената подкрепа към основната управляваща партия, като дистанцията между нея и БСП се скъсява, достигайки едва 1,3 на сто в полза на ГЕРБ. Ако изборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 21,2 на сто, а за БСП - 19,9%. Това показват данни от проучване на агенция "Тренд".

Скандалите около Обединени патриоти в последния месец оказват влияние върху електоралните стойности на коалицията, като те свиват своята подкрепа от 5,5 на сто през октомври до 4,2 на сто през ноември. Ерозията към формациите съставляващи управляващата коалиция не се прелива към опозиционните партии, а само увеличава дела на деклариращите, че няма да гласуват, отбелязват още от "Тренд".

За ДПС биха гласували 6,5 на сто, за Демократична България - 1,9 процента, за "Воля" - 1,4 на сто, а за РБ - 1,1 на сто, показват данните.

37,2% заявяват, че няма да гласуват.

В оценката за работата на парламента и правителство се регистрира спад на положителните оценки и ръст на отрицателните. Една пета от всички запитани оценяват положително парламента, докато 71 на сто са на обратното мнение. Сравнително по-добри са оценките за правителството, като 28 на сто го оценяват положително срещу 62%, които дават отрицателна оценка. При президента не се наблюдават чуствителни разлики в досегашните нагласи като 59 на сто дават положителни оценки, а малко над една четвърт (26 на сто)дават отрицателни.

Според изследването близо три четвърти от всички запитани са на мнение, че депутатите не трябват да се ползват с имунитет, само 14 на сто смятат, че те трябва да имат това право.

Има сериозна подкрепа за последните акции на прокуратурата срещу бизнесмени с обвинения за укриване на данъци и пране на пари - 81 на сто от всички запитани ги подкрепят, като сред тях малко над половината (51%) ги подкрепят напълно, показават още данните от проучването.

10 на сто остават скептични към действията на прокуратурата, но според 83% от запитаните прокуратурата трябва да продължи с такъв тип акции.

Скептицизмът към крайните резултати под формата на ефективни присъди е огромен - 60 на сто смятат, че няма да има ефективни присъди, а 16% - че ще има, отбелязват социолозите.

Те са тествали и оценката за работата на основните силови институции. С най-ниски оценки за работата си се ползва Висшият съдебен съвет (13 на сто), но и дейността му е най-непозната за интервюираните. Министерството на правосъдието събира 15 на сто положителни оценки. Няколко процентни пункта по-висока оценка респондентите дават на работата на съда (20%), прокуратурата (21 на сто) и МВР (26%).

Основният проблем в съдебната система, който събира 3 пъти повече посочвания, в сравнение с втория в класацията, е корупцията. Липсата на независимост и политическото влияние се нарежда на второ място с 9 на сто, следвано от бавната работа на съдебната система (7 на сто) и неадекватното законодателство (5 процента).

Институцията, от която гражданите очакват действия за подобрение на съдебната система като цяло е Министерството на правосъдието (38 на сто), следвана от съдиите (31 на сто), главния прокурор (28 на сто), Висшия съдебен съвет (26 на сто), прокурорите (24%), Народното събрание (23 на сто) и правителството (20%).

Три четвърти от българите смятат, че политиците оказват натиск върху работата на съдебната система, 8 на сто са на обратното мнение. Според анкетираните основният фактор, който влияе върху решенията на българския съд, са корупцията (36 на сто) и политическото влияние (32 на сто), докато законите и справедливостта са съответно с 10% и 4%.

Социолозите констатират лек спад в оптимистичните нагласи и ръст в негативните оценки за работата на основните институции.

Данните са от редовното проучване на изследователски център "Тренд" по поръчка на в. "24 часа", посветено на нагласите на българите към основните политически партии, институции и съдебната система. Проучването е реализирано в периода 6-12 ноември чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" сред 1004 души на възраст 18+. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.

ИЗБРАНО