Председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Вежди Рашидов предлага тази година, когато се навършват 170 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов, да се отпечата юбилейно издание на романа "Под игото", съобщиха от комисията.

Той споделя своята инициатива в писмо до ръководството на Съюза на българските писатели.

"Вярвам, че Съюзът на българските писатели ще подкрепи идеята като израз на дълбоко признание към великото дело на един изключителен писател. Убеден съм също така, че ще се намерят и спомоществователи за благородната кауза. Романът "Под игото" е не само еталон в българската литература, но и отдавна се е превърнал в световна класика", пише Рашидов в писмото.

Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов приветства инициативата на Вежди Рашидов. Както е известно, Иван Вазов е бил почетен председател на писателския съюз и в архива и до днес се пазят протоколите от избирането му на този пост, се отбелязва в съобщението.

Как "Под игото" се появява на бял свят

Замисълът на написването на най-четената и превеждана българска книга датира от 1887 година. Емигрант в Одеса (където прекарва около една година), Иван Вазов започва работа над романа. С известни прекъсвания тя продължава до началото на 1889 година. Желанието му е да създаде роман, подобен на "Клетниците" на Виктор Юго.  Повечето от действащите лица са истински личности от Сопот, с други или преиначени имена, пише д-р Малина Димитрова в сайта "Българска история".

Печатането на първата част на романа "Под игото" продължава няколко месеца - до края на октомври или началото на ноември 1889 година. Излиза в първия том от "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". В "Книжовния отдел" е поместено началото на "Под игото. Роман от Ив. Вазов, част I". По молба на Вазов една част от тиража (около сто екземпляра) била оформена като отделни отпечатъци.

Ласкавите отзиви за публикуваната първа част насърчават автора и той се заема в кратък срок да завърши произведението. Силни болки в едното око не му позволяват да работи сам и той е принуден да диктува продължението на своя брат Борис Вазов, по това време ученик в гимназията. Така романът бива окончателно завършен и още през следващата година е напечатан във втората и третата книга на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". С това обаче творческият процес не прекъсва.

Първото самостоятелно издание на "Под игото" като отделна книга излиза в Англия, в поредицата "Международна библиотека" на лондонското издателство "Хайнеман", 1893(4) година, почти година преди българското книжно издание.

Първото самостоятелно издание на български език на "Под игото" е дело на книжаря и издател Тодор Чипев. През 1894 година той публикува романа, а до края на живота си издава общо около 20 отделни книги с Вазови творби.

Договорът за "Под игото", който подписват Иван Вазов и издателя Тодор Чипев е с дата 11 април 1894 година. В него се уточняват параметрите на бъдещото издание: да бъде отпечатано на луксозна хартия, с 25 илюстрации в 3000 екземпляра тираж.

На титулната страница се уточнява, че изданието е "второ", появява се и подзаглавие: "Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението". Пристъпвайки през 1894 година към подготовката на "Чипевото" издание, Вазов нанася множество редакции над текста: съкращава, обединява или преработва отделни глави, размества някои пасажи, отстранява не напълно издържаните или неубедителни в художествено отношение моменти в развитието на действието, уточнява някои детайли в описанието на обстановката и героите и усъвършенства творбата по отношение на стила.

На 16 юли 1894 година, в пресата се съобщава за излязлата от печат книга на Вазов: "Под игото. Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението. В три части. С 25 илюстрации в текста. Изработени от Пиотровски, Обербауера, Митова и Мърквичка. 2. изд. София, Т. Ф. Чипев, 1894, 507 с."

В съобщението се казва: "Вместо да оценяваме литературната стойност на поменатий роман, ще се ограничим само да кажем, че европейский свят се е произнесъл върху това, защото романът на г-н Иван Вазов е преведен на няколко иностранни язици и списателят, за чест на България, си е направил едно европейско име. Книгата е изпечатана доста чисто. Илюстрациите са сполучливи, ако не изящни."

Така започва пътят на вечната книга на България.