Делът на незаявената престъпност е на най-високото си ниво, откакто през 2001 г. започна да се провежда Национално изследване на престъпността (НИП) през 2001 г. Приблизително 2/3 от анкетираните граждани, жертви на престъпления, споделят, че не са заявили това в полицията. Най-честата причина е недоверието в полицията и убеждението, че полицията не може или няма да направи нищо. Това показва наличие на "сериозен проблем в комуникацията между МВР и гражданите".

Изводите се съдържат в доклада, придружаващ резултатите от последното проучване - "Тенденции на престъпността в България 2010-2020 г., на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Незаявената, или латентна, престъпност е безспорно най-значимият фактор за големия брой нерегистрирани престъпления в България. Делът на незаявените престъпления е един от най-важните показатели за криминогенната ситуация в страната. НИП показва, че през 2019 г. освен най-ниското ниво на регистрирани престъпления от полицията са налице и рекордно високи нива на латентна престъпност - 60% незаявени престъпления от гражданите, отбелязват авторите на проучването.

Защо не се съобщава за престъпления

Основната категория фактори, която оказва влияние върху нивата на съобщаване от гражданите са характеристиките на самото престъпление. За разлика от останалите страни, няма данни престъпленията, свързани с насилие да се заявяват по-често, се казва в анализа. По-скоро, престъпления против собствеността е по-вероятно да се съобщават в полицията, отбелязват изследователите. Така например, жертвите на кражба на МПС е по-вероятно да заявят в полицията престъплението. Вероятността за съобщаване е близо 6 пъти по-голяма при равни други условия. Жертвите на домови кражби също е по-вероятно да съобщят в полицията. Вероятността за съобщаване е близо 3 пъти по-висока при жертвите на това престъпление при равни други условия. За сметка на това, жертвите на кражба на селскостопанска продукция е по-малко вероятно да съобщят в полицията при равни други условия, отбелязват изследователите.

Данните от проучването показват и основните причините, които гражданите посочват като обяснение защо не заявяват престъпления в полицията в България. Посочените обяснения варират според категорията и тежестта на престъплението. Най-често споменаваните причини са:

  • полицията не може да направи нищо (няма доказателства) - тази причина изразява убеждението, че полицията дори и да иска, няма капацитет или възможност да се справи с престъплението. Отговорът преобладава при всички видове кражби;
  • не беше толкова сериозно, нищо не загубих - тази причина отразява по-общата тенденция, че леките престъпления често остават незаявени в полицията. Отговорът преобладава при опит за кражба с взлом, кражби от вили и прилежащи помещения, умишлени повреди на автомобили;
  • полицията няма да направи нищо - тази причина изразява по-скоро липса на доверие в полицията и убеждение, че полицията е незаинтересована да помогне на гражданите. Отново преобладава при кражбите, особено при по-леките видове;
  • справих се сам, познавам извършителя - тази причина вероятно отразява случаи, когато извършителят е роднина или познат на семейството. Отговорът се дава особено често при престъпления против личността като сексуални престъпления, нападения, грабежи.

Графика: Център за изследване на демокрацията

Анализаторите стигат до следния извод. Недоверието в полицията, стремежът на хората да се справят сами или с помощта на семейството си и преценката, че някои по-леки престъпления като кражби от вили и прилежащи помещения не са достатъчно сериозни, за да бъдат съобщени в полицията, показват общата тенденция на липса на доверие в службите сред високия дял жертви, които не съобщават за случилото се в полицията.

Причините за несъобщаване се различават и в зависимост от престъпленията. При престъпленията против личността като цяло преобладава възприемането на престъплението като не особено сериозно или това, че пострадалият се е справил сам или с помощта на семейството си. При престъпленията против собствеността преобладават причините, свързани с недоверието към полицията.

Графика: Център за изследване на демокрацията

Изследователите отбелязват, че тяхното проучване не измерва директно нивото на доверие към българската полиция, но такива данни периодично се събират от изследванията на Евробарометър. Те показват, че през последните години доверието в българската полиция бавно расте и за пръв път през 2019 г., откакто Евробарометър има изследвания в България, то е по-високо от недоверието. Въпреки това доверието в българската полиция остава значително под средното ниво за ЕС страните, като средно 72% от всички граждани на ЕС изразяват доверие в полицията, се казва в анализа на данните на националното изследване на престъпността, поместен в доклада "Тенденции на престъпността в България 2010-2020 г." и изготвен от Център за изследване на демокрацията.

Изследването е направено през първата половина на тази година. Националното изследване на престъпността (НИП) е представително за населението на България на възраст над 15 г. Обемът на осъществените извадки в повечето изследвания НИП е 2500 анкетирани лица, а последното изследване от 2020 г. е с извадка от 3000 души.