Решението на Висшия съдебен съвет, с което Петров е освободен като следовател в следствения отдел на Софийската градска прокуратура, е прието при съществено нарушение на производствените правила, при превратно упражняване на власт и при грубо несъответствие с целта на закона, посочва в жалбата си министърът.

Петьо Петров, известен с прякора си Петьо Еврото, подаде оставка като шеф на Столичното следствие, а впоследствие и като следовател, след като Върховният касационен съд излезе с окончателна присъда по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов. Според магистратите и тримата са невинни по обвинението, че са дали 20 000 евро рушвет на следователя, нещо повече, той ги е провокирал към това.

Христо Иванов цитира Закона за съдебната власт, в който пише, че ако срещу съдия, прокурор или следовател има образувано дисциплинарно производство, до приключването му той не може да бъде освободен на основание подадена оставка.

Срещу Петров все още няма образувано дисциплинарно производство, но на 31 март Висшият съдебен съвет е бил сезиран с такова искане от министъра на правосъдието, а отказът на съвета да образува такова производство на свой ред е оспорен пред Върховния административен съд.

Предложението на Иванов за образуване на дисциплинарно производство срещу Петьо Петров се основава на решение на Върховния касационен съд от 5 февруари, в което се сочи за извършена от него провокация към подкуп.