Несериозният тон на дебата по вота в областта за "Сигурността" бе зададен предварително. Поредният вот е диагноза за качеството на опозиционност. До края на тази година не предвиждам предсрочни избори. Това заяви пред Дир.бг политологът Антоний Гълъбов, който коментира дебата по вота на недоверие и предстоящото гласуване в Народното събрание.

- Вчерашният вот на недоверие за "Сигурността" не беше ли подигравка на всички политически сили с избирателя? Безпрецедентно дебатите по вота приключиха за час и половина. Да не говорим, че дебат, май нямаше, а и този, който се състоя, не бе особено смислен.

-В известен смисъл тонът на подобен тип отношения беше зададен със самите мотиви на вота. Очевидно е, че не става дума за ситуация, която изисква спешна реакция от страна на законодателната власт, в смисъл няма нещо което е спешно и нетърпящо отлагане, конкретен повод за този вот. Очевидно е, че този вот е планиран в друг календар, свързан с Председателството в по-голяма степен, отколкото с реалната ситуация в сектора "Сигурност". И известен смисъл това зададе този несериозен тон. Онова, което е много важно, е че вотът няма да постигне за пореден път целта след вота за корупцията, за предизвикването на смислен дебат по политиките в съответната сфера на управление. Така, че това като цяло е много тежка диагноза за качеството на опозиционност в това Народно събрание. Тъй като въпросът не е в смяна на правителство или на управляващо мнозинство, но поне целта трябва да бъде поставяне на сериозна основа обсъждане на важен проблем. Големият въпрос е, че качеството на подготовка на този вот е, че е толкова ниско, че не може да се стигне до това.

- Не е ли това много шум за нищо, при положение, че и социологическите проучвания показват, че кабинетът излиза стабилно от Европредседателството?

- По-интересното е това, че изборът на тема фокусира вниманието върху вицепремиера Красимир Каракачанов, доколкото той отговаря както за вътрешната сигурност, така и за отбраната. В този смисъл това би могло да произведе по-висока степен на сплотяване на управляващото мнозинство. С други думи, така както бе внесен сам по себе си вота от една парламентарна група, самото му съдържание и насоченост не предполага разколебаване на мнозинството, а точно обратното.

- Има ли вероятност от предсрочни избори? Виждаме, че в кабинета има противоречия между вицепремиер и министър, в коалицията на патриотите също...

- До края на тази година не предвиждам подобна ситуация. Най-малкото, защото това управляващо мнозинство е малко по-специфично от предишния коалиционен кабинет на ГЕРБ. В смисъл, че ГЕРБ и трите политически партии, обединени в "Обединени патриоти" са се споразумели да подкрепят общата управленска програма и нищо друго. Всеки един от четирите политически субекта действа самостоятелно в отделните сфери. Това създава усещането за по-голяма нестабилност, но ако те спазват собственото си обяснение, това не нарушава подкрепата за управленската програма. Така, че документът около който е изградено мнозинството, е управленската програма и нищо друго. Това е по-гъвкава структура, отколкото беше много сложната система в предишното коалиционно управление и ми се струва, че тази структура ще издържи.

- Казвате ще издържи, възможно ли е обаче майките на деца с увреждания, реформата в социалната сфера да дестабилизират кабинета? Все пак това е сериозен проблем.

- Това е много сериозен проблем, но той на свой ред генерира един друг още по-тежък проблем, рискът там е от противопоставянето на едни групи от хора с определени потребности на други групи от хора. Това е много опасно и в това отношение политическото заиграване с този проблем рискува да увеличи вътре напрежението в различните групи от хора, които имат нужда от социална подкрепа. Това е най-сериозният риск, защото протестът на майките на деца с увреждания на свой ред активира други групи от хора, които също се нуждаят от социална подкрепа. Там трябва да се преустанови опитът за политическа употреба на темата. Проблемът е на добро управление и мениджмънт на системата за социално подпомагане и не трябва да бъде предмет на партийно противопоставяне.