Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов смята, че България може предсрочно да постигне целта за отбранителни разходи, равни на 2% от БВП. Планът предвижда през 2024 г. да стигнем до тези два процента, но смятам, че това ще се случи година или повече по-рано, каза министърът пред български журналисти в Брюксел, където участва в заседанието на своите колеги от НАТО.

България миналата година представи план за увеличение на разходите за отбрана и засега върви по графика, добави Каракачанов, цитиран от БТА.

Повечето държави от НАТО имат планове как ще достигнат разходи за отбрана, равни на 2% от техния БВП до 2024 година. Не всички все още са предали такива национални планове, каза в навечерието на срещата, на 13 февруари, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

За нарастването на военните разходи най-силно настояват САЩ.

Каква ще е съдбата на договора за ракетите

Вицепремиерът коментира, че възможното прекратяване на договора между Москва и Вашингтон за ракетите със среден обсег в Европа е заплаха за сигурността на континента. Общото становище е, че в следващите шест месеца трябва да се търси активен диалог с Русия с цел връщането й към спазване на договора, отбеляза Каракачанов.

Имаше най-различни мнения. Това е проблем за сигурността на цяла Европа. Отговорът на въпроса, дали трябва да се страхуваме, е да, трябва, добави той.

Русия все още има възможност да се върне към спазването на договора и я призоваваме да я използва, тя знае какво да направи, каза Йенс Столтенберг. Отговорността за запазването на договора е на руската страна. Проблемът не са обявените намерения на САЩ да се оттеглят от документа, а поведението на Русия, допълни той.

Всички 29 страни от НАТО подкрепят виждането, че новите руски ракети създават голяма заплаха за нашата сигурност. От години разговаряме с Москва по този въпрос, каза Столтенберг.

Разполагането на руските ракети не е самостоятелно действие. Отдавна Русия повишава разходите за ново военно оборудване, включително за ядрено оръжие. Това бе причината НАТО да предприеме най-голямото укрепване на силите си от края на Студената война, посочи генералният секретар.