Българското МВР изпраща писмо до Русия с искане за повече информация по случая с Христо Грозев

До момента все още не е ясно официално какви са обвиненията срещу журналиста

18:31 | 29 декември 2022 | Редактор : Надежда Христова 318 3860 Снимка: БТА

Българското Министерство на вътрешните работи ще изпрати писмо до руското с искане за повече информация по случая с журналиста от сайта "Bellingcat" Христо Грозев, съобщиха от вътрешното ведомство, цитирани от БТА.

Русия на Путин

По-рано днес посланикът на Москва в София Елеонора Митрофанова беше извикана на среща в Министерството на външните работи, като една от темите бе именно обявяването за издирване на 53-годишния пловдивчанин от вътрешното ведомство на Русия.

"Що се касае до обявяването на Грозев за издирване в Руската федерация, това не означава, че той ще бъде търсен в целия свят. Това трябва ясно да разберете. Той ще си живее там, където си живее. Никой няма да търси Христо Грозев по цял свят. Това е още един начин да му кажем "Повече не идвай тук", каза пред журналисти след срещата посланикът.

По думите й, по време на разговора е било договорено Министерството на вътрешните работи на България да отправи искане за информация до руското МВР.

"На сайта на руското МВР никога не се описват конкретните обвинения срещу лица, обявени за издирване. Процедурата е такава, че следователят, който води конкретно дело, може да обяви гражданин за издирване. И това не е централизирана информация. И затова е важно вашето МВР да отправи запитване до нашето вътрешно ведомство, за да се изясни ситуацията", каза ръководителката на руската мисия в София.

По-късно от МВнР съобщиха, че посланик Митрофанова е разговаряла със заместник-министъра на външните работи Костадин Коджабашев. Той е изтъкнал, че България не е била информирана по официален път за решението журналистът да бъде обявен за издирване и настоява да разбере какви са основанията за това в срочен порядък. Посланик Митрофанова индикира, че относно конкретните основания би следвало да се отправи запитване до компетентните органи на Руската федерация.

Изрично бе отбелязано, че възприемаме решението за обявяване за издирване на Христо Грозев като насочено срещу свободата на словото и медиите, както и като опит за сплашване на български гражданин, се посочва още в съобщението на МВнР.

"По време на срещата от българска страна бе отбелязано и че на фона на включването на България в списъка на т.нар. "неприятелски държави" на Руската федерация, решението за обявяване за издирване на Грозев допълнително подкопава и без това намиращите се в една от най-ниските си фази двустранни отношения, и то не по българска вина. Акцентирано бе и върху силния отзвук в Република България на случая, което е знак за чувствителността на обществото към нарушаването на основни права на човека", допълват от външното ни министерство.

Същевременно МВнР счита, че казусът с българския гражданин Христо Грозев не бива да се превръща в тема за вътрешнополитическа употреба и партийна надпревара. В тази ситуация се изисква страната ни да действа единно, с разбирането за национален интерес и въз основа на пълна информираност.

Българските власти реагират със закъснение

"Войната навлиза във все по-трудни етапи и Москва търси начини да затвори информационните си пробойни. Една от тях е свързана с действията на сайта "Bellingcat", които направиха доста не само за разкриване на трагедията с малоазийския самолет, но и за случаите "Скрипал", "Навални", както и работата им в хода на самата война, свързана с информации за цели на руската армия", коментира бившият посланик на България в Москва Илиян Василев.

Според него българските власти реагират със закъснение по случая "Грозев".

"Този ход на Москва е много слаб. Той издава по-скоро нервност и слабост, отколкото премислено решение. Той е ход за сплашване не само на Христо, но и на всички други, които работят в това поле", категоричен е Василев.

Той посочва, че журналистът Христо Грозев отдавна е персона нон грата в Руската федерация и изтъква притесненията си за конкретния случай. До войната руските специални служби не извършваха мокри операции срещу граждани на други страни зад граница. След войната обаче това вече не е така, коментира Василев, цитиран от БТА.

ИЗБРАНО