През декември друго изследване установи плаха надежда и желание за стабилизация. През януари изводът се потвърждава и правителството вече е с доверие от 28%, при 26 на сто миналия месец, показват последните данни. Положителна е тенденцията и при самия премиер Бойко Борисов.

Недоверието към кабинета в момента е 56%, но това е чувствително по-благоприятна картина в сравнение с времето преди няколко месеца, когато то достигаше и до около 70%, отбелязват социолозите.

Според тях не е приключила положителната инерция в общественото мнение, която се наблюдава след изборите и съставянето на правителството. Изглежда овладяна негативната тенденция в масовите очаквания за икономиката, личните финанси и свързаните с това теми.

Министрите от новия кабинет постепенно набират разпознаваемост и по традиция недоверието изпреварва доверието. Любопитен е обаче случаят с министър Петър Москов, който се нарежда сред „челниците“ по доверие с 27% положителни оценки.
Именно заради него ДПС инициира вот на недоверие в кабинета, но от БСП заявиха, че няма да ги подкрепят с подписи.

Сходни процеси се наблюдават и по отношение на парламента – положителните оценки за него достигат близо до една пета от отговорите, а отрицателните по-отчетливо спадат в последните месеци.

Както обикновено след избори, партиите във властта продължават да се радват на стабилна подкрепа.

На въпрос ако изборите бяха сега, за коя партия бихте гласували, участниците в изследването са отговорили: за ГЕРБ - 26,3%, за БСП - 14,9%, за ДПС - 7,1%, за РБ - 5,1%, ПФ - 3,2%, АБВ - 3%, "Атака" - 2,3%.

Заедно с това, по-спокойна в сравнение с лятото изглежда и картината по традиционния въпрос „Накъде върви България?“. Една пета казват „към по-добре“, а около 60% - „към по-зле“. „Ножицата“ между негативни и позитивни оценки изглежда по-затворена в сравнение с лятото, уточняват от "Галъп".

Показателите са характерни за началото на компромисно и трудно съставените управленски формули в последния век (например тройната коалиция или кабинета „Орешарски“) и видимо се различават от началото на мандати като „Костов“, „Сакскобургготски“ или „Борисов 1“, които имаха по-високи стартови „запаси“ на доверие, анализират още социолозите.

В края на третата година от мандата, одобрение за президентската институция споделят една трета от запитаните, а на обратното мнение са над 50%. Институцията остава на стабилни нива на популярност, макар и сравнително ниски в исторически план.

Според данните след изборите се наблюдава известно успокоение по отношение на икономиката. Двата пика на тревога за икономиката от началото на века насам бяха късните фази на мандата на Сергей Станишев и на първия мандат на Бойко Борисов. Тогава негативните оценки стигаха и до две трети, а проявата на политическа алтернатива и смените във властта разсейваха тревогата.

Изследването е проведено е от 9 до 15 януари сред 1009 души чрез пряко интервю по домовете.

АНКЕТА: Имате ли доверие в кабинета?