Това се изтъква в междинния доклад на Европейската комисия (ЕК) за страната ни в изпълнение на Механизма за сътрудничество и контрол в областта на правосъдието и вътрешните работи, който бе публикуван днес, съобщи БТА.
За България се отразяват усилията на различните власти след доклада на ЕК от юли миналата година.

България започна поредица от важни инициативи, които показват воля за реформи, както и нарастващо разбиране, че са необходими съдържателни и широки реформи, заяви говорителят на ЕК Марк Грей. Докладът отразява и неудовлетворителните резултати на съдебната система в България да разследва, преследва и съди случаи на корупция по високите етажи и свързани с организираната престъпност, добави той. Според ЕК в областта на борбата с корупцията и организираната престъпност страната ни смята да постигне по-голяма ефективност в конфискуването на имущество, придобито чрез престъпна дейност, като се прилага конфискация по отношение на по-широк кръг лица, свързани с престъпния свят.

България е взела решение да укрепи структурите на прокуратурата, като се създават съвместни екипи за разследване на корупция и организирана престъпност. Освен това страната ни е предприела структурна реформа в Националната агенция по приходите и Агенция "Митници" и е започнала работа по всеобхватна стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност. 

ЕК смята, че въпреки съобщенията напоследък за редица нови разследвания и повдигнати обвинения у нас за корупция по високите етажи на властта и във връзка с организираната престъпност, забавянето по важни дела продължава, а от средата на 2009 г. не е произнесена нито една присъда по знаково дело.

В сферата на съдебната реформа ЕК отчита, че в страната ни се предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които целят да се съкрати периода и повиши ефективността на следствието и съдебното производство. През последните шест месеца са продължили проверките по съдилища и прокуратури, довели до нарастващ брой на дисциплинарните производства срещу магистрати, по препоръка на ЕК са предприети също мерки за повишаване на обективността при годишното атестиране на магистратите.

През втората половина на 2009 г. обаче репутацията на съдебната система бе подкопана от подозрения за тежка корупция при назначения на висши длъжности и тези случаи трябва да бъдат задълбочено проучени, става ясно от доклада.
В документа ЕК не посочва докога може да продължи действието на Механизма за сътрудничество и контрол в областта на правосъдието и вътрешните работи.

По-късно от Висшия съдебен съвет заявиха официално, че оценяват доклада на ЕК и че само още по-настойчиви мерки и препоръки ще дисциплинират процеса и ще доведат до приключване на делата в разумни срокове. От декларират, че в следващите месеци ще бъде отчетен ръст на присъдите по наблюдаваните от ЕК съдебни производства.

Значително място в доклада е отделено на случая "Красимир Георгиев" (Красьо Черния - б.р.), посочват от съвета. Според тях е отбелязано коректно, че липсата на правно основание е попречило за дисциплинарни мерки спрямо двамата членове на ВСС, които подадоха оставка. За първи път новият Етичен кодекс беше приложен на практика, добавят от ВСС. Образувани са 18 дисциплинарни производства срещу магистрати, уличени в контакти с Красимир Георгиев. След окончателното приключване на дисциплинарните производства ще бъде изготвен задълбочен и всеобхватен анализ по случая, уверяват от съвета.