"Докладът на Националната служба за сигурност (НСС) съдържаше факти за корупционни практики на трима министри и двама заместник-министри", това обяви в предаването „Лице в лице“ по bTV ген. Атанас Атанасов, съпредседател на „Демократична България“ и бивш началник на службата по повод полемиката около твърденията на Стив Ханке за куфарче с данни за корупция при управлението на Иван Костов, които прокуратурата проверява.

„Не бих могъл да си позволя повече да кажа, мога да кажа, че имаше данни за трима министри и ние не сме събирали конкретна информация, а наблюдавайки действията на лица от агентурната мрежа на руските разузнавателни служби в България, сме установили определени факти, свързани с корупционни практики на трима министри и двама заместник-министри. Тези трима министри бяха освободени. Дали това е било основна причина да бъде взето това кадрово решение, аз не мога да кажа, но тогава бяха освободени 10 министри“, добави Атанасов, след като преди дни Петър Стоянов призна, че един от тях е бил Богомил Бонев, който тогава оглавяваше МВР.

По думите му по една част от тази информация е имало водени досъдебни производства. 

„В последствие дали на базата на това, което съдържаше докладът, или са събирани допълнителни доказателства, това се случи вече, когато аз не бях на служба, не мога да коментирам“, каза още той.

И обясни, че докладите са били два, изготвени независимо един от друг.

„През септември 99-та година министър-председателят Иван Костов, съгласувано с президента Петър Стоянов и с председателя на НС Йордан Соколов, разпореди да бъдат изготвени два доклада. Единият доклад на оглавяваната от мен служба – НСС, другият доклад – на НСБОП, оглавявана тогава от ген. Кирил Радев. Вътре в тях имаше различна информация, разбира се с оглед на предмета на дейност на двете служби. Напоследък чета за доклад 226, който се приписва на службата за сигурност, в който имало информация за 226 корумпирани лица. Тук има смесване. В доклада на НСБОП имаше посочени 226 преписки по различни текстове от Наказателния кодекс. В нашата служба нямаше такива 226 преписки или 226 лица“, уточни бившият шеф на контраразузнаването.

Той уточни, че не е чел другия доклад, но е изглеждал като телефонен указател - с всички 226 преписки посочени вътре.

„Изготвеният доклад от НСС с оглед предмета на службата касаеше корупционни схеми, чрез които руските специални служби се опитваха или проникваха по високите етажи във властта в България, за да осъществяват, за да налагат своите интереси. Така, че съвсем различни са предметите на дейност“, каза още Атанасов, като подчерта, че докладът с днешна дата не е разсекретен.

„Той имаше най-високият гриф за сигурност, който е покрит с 25-годишна секретност така, че не е изтекъл срокът. Другият доклад трябва да е със същия гриф", допълни той.

Атанасов беше категоричен, че след като са изготвили доклада, никой не се е намесвал в работата на службата. Документът е бил изпратен, съгласно закона, на президента, премиера и председателя на НС.

Когато изтекоха части от този доклад във в. "Дума", назначихме проверка и тогава установихме - не сме знаели това обстоятелство, че по настояване на тогавашния главен прокурор президентът на Републиката е изпратил копие на главния прокурор – Филчев, към него момент. Дали оттам е изтекъл докладът, не можахме да установим. В последствие вместо прокуратурата да започне някакви действия, да търси отговорност на определени длъжностни лица, за които имаше вътре в този доклад информация, за мен не беше изненадващо, след няколко години прокуратурата образува наказателно производство срещу мен за това, че съм злоупотребил със службата си, като съм разпоредил да се изготви този доклад и съм го подписал, тъй като в него отразените обстоятелства не отговаряли на истината.

След няколко години разследвания, задържаха ме тогава под стража по това дело, и след като беше внесен обвинителен акт в съда, аз бях оправдан на три инстанции – от военния съд, от втората инстанция и от ВКС, което накратко казано означава, че с присъдата си съдът доказа, че отразените факти в този доклад отговарят на истината. В онзи период от време имаше близо 400–500 дела, които бяха образувани от прокуратурата за различни случаи от хода на приватизацията, бяха внасяни обвинителни актове, спомням си, че беше подсъдим тогавашния шеф на агенцията за приватизация Захари Желязков, който също беше оправдан на всички инстанции", изтъкна Атанасов.

Според него е добре главният прокурор Иван Гешев да ревизира някои от действията на предшествениците си, "защото има интересни неща, които би следвало да бъдат разследвани":

"Например имаше едно самоубийство в главната прокуратура на прокурора Джамбов, една прокурорка беше убита, ако си спомняте, и имаше тежки съмнения, че тогавашният главен прокурор Филчев има отношение към това убийство, така че твърде много неща би могло да бъдат проверени освен приватизацията“.