Институт "Иван Хаджийски": От Г-7 към Г-3?

ЕС в очакване на крайнодясната вълна. Балканите - раздвояване

09:46 | 11 август 2018 | Редактор : Калина Петрова 20 3166 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Доналд Тръмп показва ясно, че не изпитва интерес към сътрудничеството във формата Г-7. Още в началото на мандата Тръмп пък се бе изказал пренебрежително и за НАТО, после пък разви тезата, че заради Черна гора не си струва да се влиза във война. Това е "ръкавица", хвърлена пряко срещу ключовия чл. 5 от договора, който изразява неговия смисъл: солидарност, която задължава всички участници да помогнат на онзи, който бъде нападнат. САЩ, основен фактор в създаването и стабилизирането на Световната търговска организация, на практика игнорираха и нейните правила - с ескалацията на митническите конфликти, която ерозира либералните основи на световния ред. Това се коментира в анализа на институт "Иван Хаджийски", излязъл в началото на август.

И след като Г-7, НАТО и СТО не са теренът, на който Тръмп вижда външната си политика, остава триъгълникът САЩ-Русия-Китай. Тенденциите показват, че именно в отношенията си с тези две държави Америка ще изгражда параметрите на бъдещите си глобални действия. Скорошната среща в Хелзинки трасира пътя към... Г-3.

Към това пък се добавя нов геополитически феномен: форматът "Вашингтон-Йерусалим-Москва". Премиерът на Израел Нетаняху изигра важна посредническа роля при подготовката на срещата между президентите на САЩ и Русия.

Централно място във визията на Тръмп явно заема оценката, че главният конкурент на САЩ е Китай, а оттук следва, че острата срещу Русия политика на Обама, която сближава Русия и Китай, е била огромна грешка.

Търговската война с Китай, инициирана от САЩ, за да защити американските икономически интереси, същевременно има за цел да препречи дългосрочното развитие на главния конкурент. Въпросът дали това ще се окаже трайна тенденция в американската политика обаче е още открит. Зависи до голяма степен от парламентарните избори през ноември в САЩ.

И докато САЩ, Китай и Русия са изключително активни, Европа запазва относителна пасивност. До известна степен тя дори е третирана и като поле за разпределение и преразпределение на политическо и икономическо влияние.

ЕС в очакване на крайнодясната вълна

Актуалните тенденции в ЕС дават шанс за огромен изборен пробив на крайната десница в евроизборите догодина. Той дори може да парализира Парламента. Но самият характер на тези партии, базиран на защита на теснонационални интереси, силно затруднява собственото им коалиране. Ето защо от различни места вече тръгват инициативи за тяхното сближаване.

Картината допълнително се усложнява от неясното поведение на френския президент Макрон, чиято партия не бърза да обяви към кое политическо семейство смята да се присъедини. Нещо повече, упорити са слуховете, че Макрон ще опита да инициира съвършено нова общоевропейска формация и по този начин ще застраши и без това несигурните позиции на социалисти и християндемократи.

Водещата сила според европейските проучвания, ЕНП, е изправена пред разлом по линията Изток-Запад. Унгарският премиер Орбан демонстрира амбицията да се превърне в "реформатор" на ЕНП и да я тласне по посока на "нелиберална християндемокрация". Левите и либералите пък имат още по-сериозни проблеми.

Задълбочаването на конфликта между либералната и консервативната тенденции в европейските общества и партийни системи допълнително усложнява възможността Европа да формира единна позиция като субект в глобалния свят, поне до средата на предстоящата година.

Балканите-раздвояване

На Балканите от една страна, наблюдаваме мощен натиск по откъсване на региона от руската сфера на влияние (критичността на Атина спрямо Москва е показателна, както и преминаването на Македония към Запада), а от друга - пренебрежителен подход на висшата американска администрация (изказването на Тръмп за Черна гора).

Като че ли спрямо Балканите се сблъскват две различни американски политически линии - едната, която работи предимно на евроатлантическа основа и цели да укрепи Балканите като щит срещу руска и турска намеса, и другата, която не смята Балканите за важен регион и е повече готова да допусне там отстъпки пред други регионални и глобални играчи.

Кризата в НАТО крие риск от "денатовизиране" на трансатлантическите отношения. За сметка на това, Балканите сякаш се "натовизират". Но пак с уговорка: продължаващото отчуждаване между Турция и САЩ.

ИЗБРАНО