Разполагам с информация за провокаторите на психозата сред ромските махали в Сливен и Ямбол, но не е редно да я изнасям, защото тече разследване по случая. Това каза пред БНР вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов.

"В ДАНС няма постъпила никаква информация по отношение на това, че служител на Министерство на отбраната, без значение дали е на регионално или на централно ниво, участва в подобно нещо", заяви министърът на отбраната Красимир Каракачанов.

Той сподели информация, с която разполага, че на някои места слуховете тръгват от кандидати за кметове, които не са от партиите в управляващата коалиция. "Искат да създадат шум в системата и да спечелят някой глас", коментира той.

По думите на Каракачанов, който е и лидер на ВМРО, партията му няма интерес от създадената паника и посочи, че ВМРО настоява за интеграция на децата от ромските малцинства още от 3-годишна възраст.

Попитан дали има напрежение от мигранти по границите на България, той каза, че ситуацията е спокойна, няма раздвижване.

"Гранична полиция контролира ситуацията. Има готовност, при необходимост, да се включи и подразделение на армията да подпомага Гранична полиция, както беше във времената, когато имаше засилен натиск от нелегални мигранти по нашата граница. Но към момента всичко е спокойно, ситуацията се наблюдава както на територията на Гърция, така и на Турция", каза Каракачанов.

По думите му не е необходимо да се планират по-специални мерки в следващите дни, защото няма движение на големи групи нелегални емигранти към българската граница.

Вицепремиерът и министър на отбраната коментира, че страната ни е подготвена за евентуален натиск от хора на границата. "С огнестрелно оръжие няма да се стреля, но има достатъчно средства, които могат да бъдат използвани при евентуално нахлуване на мигрантски маси. Както се действа при безредици - водни струи, газ и т.н.", добави той.

Каракачанов определи думите на турския президент Ердоган към ЕС като "заплахи" с цел искане на повече пари.

"Едната цел е още пари - той получи над 6 млрд. евро до момента, а претендира за 32 милиарда. Второ нещо е - търси мека позиция по отношение на действията му в Сирия", обясни той.

По думите на министъра на отбраната комуникацията с институциите в Гърция са ежедневни. "Не само между България и Гърция, но и с останалите партньорски служби, които се занимават със сигурност, има ежедневен обмен на информация", сподели още Каракачанов и подчерта, че има обмен на информация, свързана с нелегалната миграция, между българските и турските служби.

По повод предстоящата среща на външните министри на страните от ЕС вицепремиерът заяви, че правителството на България не е обсъждало позиция за санкции спрямо Турция заради операцията ѝ в Сирия.

"Ние се стремим да поддържаме добри отношения с всички наши съседи. Привърженици сме да се търси решение без санкции, защото санкциите само ще усложнят нещата", каза още Каракачанов.

Според него при голяма бежанска вълна България ще бъде отново "на топа на устата" и трябва да са подготвени мерките, за да не се стига дотам.

"Най-малко е неподходящо България да играе ролята на инициатор на санкции или остри позиции, това не е в наш интерес", категоричен бе Каракачанов. Според него дипломацията е необходима, но е важно да се охранява сигурно границата на страната от нелегални потоци от хора.

"България винаги е гледала на Македония като на друга държава, в която живеят наши сънародници, и сигурността на тази държава и на тези наши сънародници не са ѝ безразлични. За благодарност получавахме, с много малки изключения - на правителството на Любчо Георгиевски и последните две години - правителството на Зоран Заев, получавахме удари под кръста и опити за злепоставяне на България. Крайно време беше страната ни да заеме твърда позиция. Ние не можем да си позволим да допуснем в ЕС да влезе държава с подобна идеология - коминтерновско-югославска. Идеология, създадена в Москва, наложена със сила от Белград", коментира Каракачанов. По думите му т.нар. "македонска идентичност" е наложена с декрети след 1944-та година, когато Македония е върната в състава на Югославия, "..налагана с насилие, с цената на около 20 хиляди убити, над 30 хиляди преминали през лагери и затвори".

"Ние не искаме да им налагаме идентичност, искаме те да спрат да фалшифицират историята. Не искаме да продължава политиката в Скопие - хората, които проявяват българска национална принадлежност, да бъдат тормозени", сподели още вицепремиерът.

Той даде пример, че след решението на българското правителство на 9 октомври за даване на "зелена светлина" на Македония за ЕС, но при определени условия, е получил оплаквания от хора в Македония, които са притискани.

"Единият, защото сме се срещнали при последното ми посещение в Скопие и сме пили кафе. Това ли им е европейското настроение, така ли ще влизат в ЕС? Моят отговор е не!", каза още той.