ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и ДПС минават четирипроцентната бариера за влизане в новия парламент. Това показват данните от проведено в периода 22-26 февруари национално представително проучване на агенция "Медиана", в което са участвали 943 пълнолетни лица.

Още четири формации се намират близо до бариерата и имат реални шансове да влязат в следващото Народно събрание - "Демократична България"; "Изправи се! Мутри вън!" - на Мая Манолова и Отровното трио; ВМРО и коалицията НФСБ/ВОЛЯ.

Следващият парламент може да бъде както четирипартиен, така и съставен от осем партии, което зависи от изборната активност, прогнозират от "Медиана".

Месец преди изборите ГЕРБ увеличава дистанцията с основния си политически опонент и води с 3.3 на сто пред БСП, сочи анализът, който съвпада с данните на други две агенции, публикувани в предишните дни. Те дори прогнозираха още по-голяма преднина за партията на Бойко Борисов - около 5 на сто.

Основният извод от проведеното изследване е, че откриването на ваксина срещу COVID-19 и стартът на ваксинацията у нас значително са повишили оптимизма в българското общество. Това обаче не се е отразило съществено на оценките за правителството. Те продължават да бъдат подчертано отрицателни.

Средната оценка на правителството (по шестобалната система) е среден - 3.26 за сравнение през декември е била 3.22, сочат резултатите.

Естествено, неудовлетвореността от управлението провокира и силното желание за промяна във властта. За продължаване на управлението на ГЕРБ (под една или друга форма) са 21 на сто от избирателите. За ново управление, без участието на ГЕРБ са 51 на сто, сочи изследването.

"Гласовете за промяна" обаче са силно разпръснати (неконсолидирани), докато привържениците за запазване на статуквото са плътно обединени около ГЕРБ и силно мотивирани да гласуват. Засега основната опозиционна формация (БСП) не може да се възползва от нарасналия негативизъм към управлението. Притегателен център за голяма част от "гласовете за промяна" се явява формацията на Слави Трифонов, сочат данните.

Слуховете, че има засилен негативизъм по отношение на ваксинацията срещу корона-вируса са преувеличени, изтъкват социолозите. Изследванията показват, че 40 на сто от пълнолетните не желаят да се ваксинират, но трябва да се има предвид, че около 23 на сто от тях ( около 1,3 млн. човека) са сигурни или имат сериозни подозрения, че вече са имали контакт с корона-вируса. В този смисъл, мнозина от тях разчитат на естествения имунитет. Същевременно антиваксърските нагласи се концентрират изключително в по-ниско образованите групи и вероятно почиват на лесно преодолими заблуди и екзотични слухове, се коментира още в проучването.