Това решиха депутатите с одобрения на първо четене Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, внесен от ГЕРБ.

Мнозинството подкрепи предложението на ГЕРБ да отпадне условието референдум да се провежда само на територията на България. Така българите зад граница ще участват в референдум. Това беше и единственото предложение, което ДПС подкрепи.

При прегласуване в Народното събрание, инициирано от ДПС, обаче отпадна приетото решение задължителното провеждане на референдум да става с 300 000 подписа, а не както досега - с 500 000, предаде БНР. 
 
Не бе прието и предложението на РБ и АБВ да се намали прагът за валидност на допитванията, който сега е много висок - да са гласували толкова избиратели, колкото и на последните парламентарни избори.

Отхвърлен бе и законороектът на РБ, който предвиждаше в подписката да не се записва ЕГН и постоянен адрес, а само населено място, улица и рожденна дата.

Не бе одобрено и предложение на "Атака" - право на гласуване на референдум да имат български граждани, които имат минимум основно образование, както и предложението да се провеждат референдуми по вече действащи международни договори, по които България е страна.

Предвижда се президентът да определя дата за произвеждане на национален референдум след посочени срокове, когато в едногодишен срок от датата на обнародване на решението на НС предстоят избори. В този случай националният референдум и предстоящите избори ще се произвеждат на една и съща дата.

ДПС ясно заявиха, че няма да подкрепят внесените промени в закона за допитванията. Лидерът Лютви Местан измести дебатите, като коментира внесения от президента законопроект с въпросите за мажоритарния вот, електронно и задължително гласуван.

Местан попита кой ще носи отговорността, ако се наложи задължителното гласуване:

"Това няма нищо общо с разбиранията ни за демокрация. Представете си в бургаско село на балотаж да се явят кандидати на Патриотичен фронт и на "Атака". Ще принудите избирател на ДПС насила да гласува за единия от тях. Той ще бъде принуден по закон. Точно това се цели, несериозно е".

От БСП пък призоваха президента да оттегли предложението си за произвеждане на национален референдум, защото е нарушил закона. На брифинг Мая Манолова обясни, че според Закона за референдумите в случите на отхвърляне от парламента на предложение за произвеждане на национален референдум, ново предложение може да бъде внесено чак след година. Манолова припомни, че последния път това стана на 17 юни 2014 г., затова държавният глава е трябвало да внесе предложението си на 18 юни.

По думите й сега Росен Плевнелиев въвличал цялото народно представителство в играта - "референдум на инат" и в откровено нарушаване на законодателството.

Съпредседателят на ПГ на Реформаторския блок Найден Зеленогорски обаче я опроверга:

"В случая г-жа Манолова или се е подвела или се опитва да подведе НС, защото в закона е посочено, че процедурата да измине първо една година и след това да го направи, важи само за гражданска подписка. Президентът предлага друга процедура - той има право на собствена инициатива и я е направил, остава НС да се произнесе по този механизъм за организация на допитването".

По-рано ГЕРБ подкрепиха трите въпроса, предложени от президента за референдум - за мажоритарен вот на част от депутатите, задължително гласуване и електронно гласуване. От ПФ и АБВ обаче не са съгласни с всички предложения. От РБ също искат редакция на единия въпрос.

АНКЕТА: Съгласни ли сте с формулата избори 2 в 1 (местни и референдум)?